ЕЦБ очаквано остави основните лихви без промяна

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните лихви без промяна, отчитайки сътресенията на пазара на облигации във Франция и поредното покачване на цените на енергията, съобщава Bloomberg.

Така в четвъртък базираната във Франкфурт финансова институция остави лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%.

Енергийните цени продължиха да се покачват, пораждайки възходящи рискове за перспективата за инфлацията и низходящи – за перспективата за растежа. Макар че пълните последици от енергийното сътресение все още са в процес на разгръщане, базисната инфлация засега остава в общи линии стабилна, а при заплатите на този етап не се наблюдава съществена реакция, коментират от ЕЦБ.

Нарасналият мащаб и продължителност на шока, както и последиците от неговите косвени и вторични ефекти вероятно ще тласнат нагоре инфлацията и ще понижат растежа. От последното заседание на Управителния съвет насам условията за финансиране се затегнаха и това вероятно ще възпира инфлацията и растежа, допълват още централните банкери.

Анализаторите прогнозират трето и последно увеличение през декември, когато новите прогнози ще дадат насоки за динамиката на потребителските цени до 2028 г. на фона на продължаващите прекъсвания в доставките на петрол и газ, причинени от войната в Иран.

Въпреки че инфлацията вече е почти двойно по-висока от целта от 2%, фактът, че тя остава до голяма степен ограничена в енергийния сектор, дава на централните банкери по-голяма свобода да обмислят следващия си ход. Междувременно икономиката на еврозоната, която досега се държеше стабилно, губи инерция.

Официални представители предупредиха, че неотдавнашният скок в доходността по държавните облигации ще затрудни растежа, макар и да допринесе за ограничаване на инфлацията. Франция обаче изпитва по-остър пазарен натиск поради огромния си бюджетен дефицит и улични протести.

Затрудненото положение на втората по големина страна в валутния блок напомня за дълговата криза в региона преди повече от десетилетие, което предизвиква спекулации дали ЕЦБ ще се намеси или ще бъде по-малко склонна към по-нататъшно затягане на паричната политика. Централната банка се присъединява към Федералния резерв и вероятно към Японската централна банка, във въздържането от промяна на основните лихви.

Основни лихви

Някои представители на централната банка вече дадоха да се разбере, че са вероятни по-нататъшни мерки, тъй като инфлацията се доближава до 4%. Ако се пропусне повишението тази седмица и се пристъпи към него през декември, това би запазило тримесечния ритъм на затягане на паричната политика и би дало сигнал, че отговорните лица не се поддават на паника.

Лагард и други заявиха, че все още смятат „умерената“ корекция за оптимален подход. Те обаче подчертаха също, че ситуацията остава несигурна, тъй като перспективите за потребителските цени зависят до голяма степен от събитията в Близкия изток.

„Пазарът отразява в цените очакването, че ще трябва да предприемем повече мерки“, заяви този месец пред Bloomberg Television членът на Управителния съвет Пиер Вунш. „Това е базов сценарий, който изглежда разумен, но, пак повтарям, живеем в един много несигурен свят.“

Лихвите в момента са в горната част на диапазона, който все още се смята, че има неутрално въздействие върху икономиката. За да бъдат повишени значително над този праг, вероятно ще са необходими доказателства за вторични ефекти, например повишени искания за заплати, които биха показали, че инфлацията става все по-устойчива.

Данните са относително оскъдни от последното заседание през септември, а нова порция ще бъде налице едва в петък, когато Евростат ще публикува доклад за икономическия растеж през третото тримесечие, а четирите най-големи икономики ще оповестят данните за инфлацията през октомври.

Проблеми във Франция

Инвеститорите следят внимателно как Лагард ще се справи с нестабилността, обхванала френските пазари на облигации, особено предвид признаците за разпространение на проблема към други държави като Италия. Разликата в доходността по 10-годишните френски облигации спрямо германските наскоро достигна 15-годишен връх, тъй като страната се бори с тревожен бюджетен дефицит, политическа фрагментация и социални вълнения.

Ситуацията рискува да постави ЕЦБ в затруднение, тъй като инструментите ѝ за борба с кризите не са предназначени да решават проблемите на държавите членки на Европейския съюз, свързани с прекомерни дефицити. Длъжностните лица отхвърлиха предположенията, че може да се наложи да приложат т.нар. „Инструмент за защита на трансмисията“, създаден през 2022 г., за да позволи неограничено изкупуване на облигации в случай на необосновани и хаотични пазарни движения.

Друга възможност е временно преустановяване на количественото затягане, в рамките на което ЕЦБ постепенно се освобождава от облигациите, закупени по време на периода на ниска инфлация. Досега няма индикации, че подобен ход би получил подкрепата на Управителния съвет.

Бъдещето на Лагард

В четвъртък сутринта председателят на ЕЦБ най-накрая сложи край на слуховете относно бъдещето си, като обяви, че ще се оттегли от поста си на 7 февруари – месеци преди изтичането на мандата ѝ през октомври същата година.

„Напускам тази институция с чувството, че съм свършила добра работа и че ЕЦБ е готова за бъдещето“, заяви Лагард във видеообръщение.

Тъй като тя не разкри бъдещите си планове, вероятно ще ѝ бъдат зададени въпроси по този повод на пресконференцията след обявяването на решението.