АІ агентите са много по-голяма заплаха за банковите депозити от стейбълкойните

За банките е относително лесно да отбият набезите на криптосектора. Агентите с изкуствен интелект (АІ) обаче може да се окажат много по-трудни за обуздаване, пише колумнистът на Bloomberg Анди Мукерджи в анализ.

По същото време миналата година стейбълкойните бяха големият хит. Въоръжени с легитимност от американския закон Genius Act, тези дигитални двойници на долара изглеждаха готови да завладеят мейнстрийма и да отнемат част от 19-те трилиона долара, пазени от американските кредитори, както и от други 14,5 трлн. долара депозити в чуждестранни банки. Или поне така гласеше историята тогава.

Година по-късно революцията изглежда е затихнала. Circle Internet Group Inc., емитентът на USD Coin, се оценява на 22 млрд. долара – с три пети надолу спрямо пика си от 2025 г. Coinbase Global Inc., борсата за тези токени, отчита по-голямо институционално приемане, Bank of New York Mellon Corp. и DBS Group Holdings Ltd. търсят партньори, за да отговарят на интереса към криптоуслуги.

Но стейбълкойните са далеч от това да заменят банковите сметки. В близко бъдеще те е по-вероятно да бъдат използвани от корпорации за придвижване на средства в страни с по-лоша финансова инфраструктура, отколкото от купувачи на касата на някой магазин.

Банките обаче не мога да си отдъхнат. Докато те бяха заети да лобират в защита на депозитите си от криптовалутите, изкуственият интелект поумня. Технологията дори сега може да е достатъчно добра, за да раздвижи депозитите, които просто си седят по сметките на клиентите. Дните, в които кредиторите изкарваха лесни пари от инерцията на потребителите си, свършиха.

Трансакции, при които човек не се налага да ползва карта, да натисне бутон или да сканира QR код, не са нещо ново. Както посочват от McKinsey & Co. в своя доклад 2026 Global Payments Report, банките са свикнали с подобни „невидими“ плащания, при които потребителите запазват контрола си. Абонаментите и постоянните платежни нареждания се използват от десетилетия, докато принтерите, които си поръчват мастило и колите, плащащи тол такси, само разширяват обхвата на тази автоматизация. Ключовата разлика е в това, че правилата за тяхното изпълнение са зададени от човек предварително.

Истинската заплаха идва от автономни АІ агенти, които взимат финансови решения в същото време на изпълнението им. Вместо да е необходим потребител, който да уточни кой да плати, кога и колко, тези програми оперират с по-широки правомощия, преценявайки доходност, такси и ликвидност в реално време. С напредването на технологиите домакинствата все повече ще се доверяват на личните асистенти като Meta Muse за покупката на хранителни продукти откъдето са най-евтини, използвайки която карта предлага по-добри условия. Компаниите, в същото време, може да купуват от доставчици, които предлагат най-добрата комбинация от цени и условия за кредитиране.

На западните пазари Visa и Mastercard се надпреварват да установят правила за верифициране на идентичността на агенти, докато Google и OpenAI пишат протоколи, които позволяват на АІ да прави трансакции без интеракция с традиционни платежни сайтове. Но самите агенти може да предпочитат евтини, подкрепени от държава платежни мрежи като бразилската Pix или индийската UPI, които са много по-лесни за навигиране.

Но няма да се променят само навиците ни за харчене на пари. Начинът, по който спестяваме, също. Потребителите, които някога оставяха парите си в нисколихвени сметки, все по-често ще разчитат на АІ асистенти да търсят за тях по-добра доходност при по-малки разходи. Ако един долар „безделник“ може да изкарва малко повече отсреща, АІ инструментът може да го прати там за милисекунди.

А това може да се окаже скъпо за банките. McKinsey изчислява, че АІ агентите може да поставят в риск платежни приходи от 75 до 160 млрд. долара в световен мащаб. Без изненада най-голямата част са парите, които кредиторите изкарват от задържането на клиентите си. В основния сценарий на консултантската фирма приход от 65 млрд. долара нетни лихви по потребителски и фирмени депозити са в риск.

Не е изненадващо, че на банките всичко това не им се нрави. Citigroup Inc. и Bank of America Corp. не позволяват на АІ агенти или асистенти на трети страни достъп до клиентски сметки, според информация от 16 октомври на Financial Times.

И не са само те. Водещите американски кредитори, включително JPMorgan Chase & Co. и Morgan Stanley блокират или ограничават достъп на АІ агенти. Някои банки също така се готвят и за възможни сценарии, при които може да трябва да защитават или възстановяват потребителски достъп, след като агент е излязъл извън контрол, съобщи по-рано през седмицата Axios, позовавайки се на неназовани източници от банковия сектор. Хората описват настоящото състояние на паника като ужасяващо. От Morgan Stanley посочват пред изданието, че не са били свидетели на такава атака от АІ.

„Няма да позволим какъвто и да е било…външен агент да влезе“, посочи Джейми Даймън, главният изпълнителен директор на JPMorgan, по-рано този месец. „Защото просто е прекалено рисковано за клиентите“ и за банката, допълни той.

Но съпротивата може да е напразна. Вместо корпоративни шефове да се логват в банкови портали, независими платформи като Kyriba, Trovata, GTreasury, and Agicap – или корпоративни софтуерни гиганти като SAP SE and Oracle Corp. – може да изпращат автономни инструменти директно във финансовия работен поток. Софтуерни доставчици ще управляват отношенията с потребителя и ще диктуват това къде да бъдат насочвани средства, ограничавайки традиционните кредитори до складове за баланси по сметки.

Посланието е ясно: ако банките осигуряват агентите, които съветват корпоративните клиенти и изпълняват техните правомощия, могат да запазят както отношенията си, така и депозитите. Дайте тази роля на технологията и рискувате да загубите и двете.

В същото време институциите за депозити трябва да харчат немалко за сигурност. АІ асистентите носят дигитална идентичност, свързана с електронните устройства на собствениците им, която кредиторите трябва да идентифицират в реално време. И ако агент се държи съмнително в търсенето на доходност, системите трябва да могат да прилагат незабавна точност, за да спират трансакции, преди да бъдат изпълнени.

Всичко това ще бъде скъпоструващо и сметката ще пристигне точно когато приходите от тези „спящи“ депозити намаляват. Това е истинското предизвикателство. За сравнение, заплахата от това криптоборсите да привлекат потребители с доходност по безлихвени стейбълкойни изглежда скромна. АІ е технологията, от която банките трябва да се притесняват.

За адаптивните банки обаче има светлина в края на тунела. Както отбелязват от Accenture в своя доклад Top Banking Trends 2026, генеративният АІ и агентите намаляват оперативните разходи, като автоматизират софтуерното инженерство и законовото съответствие. Победителите ще могат да реинвестират спестените пари в изграждане на инструменти, които да задържат клиенти. Изоставащите обаче ще трябва да се изправят пред растящи инвестиционни разходи, докато маржовете по депозитите са притиснати.