Кен Грифин: AI в момента почти със сигурност се намира в балон

Според милиардера Кен Грифин инвеститорите „почти със сигурност“ се намират в разгара на балон около изкуствения интелект (AI), тъй като много компании все още се опитват да преценят колко ще похарчат за тази технология и как тя ще преобрази икономиката, пише Bloomberg.

Тревогата на пазарите относно устойчивостта на бума на изкуствения интелект достигна връхната си точка през последните седмици на фона на опасенията, че ще отнеме повече време от очакваното, преди значителните първоначални капиталови разходи, необходими за развитието на технологията, да започнат да се отплащат под формата на печалби и повишена производителност.

„Американските компании показват много неравномерни резултати в способността си да извличат стойност от своите модели с изкуствен интелект“, заяви Грифин по време на конференцията Future of Global Markets в Ню Йорк. „Мисля, че всички американски компании гледат сметките си от Anthropic и OpenAI и си казват: „Добре, трябва да помислим как да гарантираме, че тази технология действително повишава производителността ни.“

Очаква се Anthropic, една от водещите компании в разработването на изкуствен интелект, да подаде публично документи за листване на Wall Street през следващите седмици. Това може да проправи пътя към едно от най-големите първични публични предлагания (IPO) в историята. Листването ще помогне на компанията да набере допълнителен капитал за инвестициите си в чипове, центрове за данни и специалисти, необходими за разработването на нови и по-добри модели с изкуствен интелект.

Във вторник The Wall Street Journal съобщи, че през следващите години Anthropic може да похарчи 750 млрд. долара за допълнителни изчислителни мощности. Грифин заяви, че в крайна сметка успехът на Anthropic ще зависи от способността ѝ да докаже на инвеститорите, че нейните модели са незаменими във всеки отрасъл.

„Всяка радикална трансформация на икономиката ни обикновено е свързана с балон“, каза Грифин. „Тези балони често съпътстват мащабни технологични преобразувания“, добави той.

По време на изказването си в Давос в началото на тази година Кен Грифин нарече изкуствения интелект „боклук“. През май в Станфордския университет той заяви, че го потиска всичко, което изкуственият интелект би могъл да постигне. Във вторник обаче тонът му беше категорично по-оптимистичен. Милиардерът изтъкна, че според него технологията ще доведе до създаването на множество нови компании в САЩ.

„Вече виждате как заплахата за работните места на висококвалифицираните служители в офисите се превръща в реалност. Като собственик на бизнес виждате как булдозери заличават конкурентното ви предимство“, заяви Кен Грифин. „Същевременно си мислите, че това ще бъде златна ера за предприемачите.“

Грифин, чиято бизнес империя включва хедж фонда Citadel и маркет-мейкъра Citadel Securities, направи препратка към периода преди срива на дотком балона и някои от „фантастичните“ бизнес модели от онова време.

„Компаниите, които излязат от другата страна на този балон, ще бъдат пазарни лидери през следващите десетилетия“, каза той. „Само ми се иска тогава да бях запазил акциите си в Amazon.“

Несъгласие

По-късно в сряда водещи ръководители във финансовия и инвестиционния сектор отхвърлиха предположенията, че около изкуствения интелект се надува балон, след като Кен Грифин предупреди, че инвеститорите в този сектор трябва да бъдат подготвени за неуспехи.

Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank AG Кристиан Зевинг заяви по време на форума Berlin Global Dialogue, че не вижда основания за опасения от рязък спад в цените на активите в близко бъдеще. Главният изпълнителен директор на BlackRock Inc. Лари Финк защити продължаването на бързото изграждане на центрове за данни за изкуствен интелект, като заяви, че всяко забавяне може да застраши икономическия растеж и да засили инфлацията чрез повишаване на разходите за изчислителни мощности.

„Не смятам, че живеем в балон, който е напът да се спука“, каза Зевинг. „Възможно ли е да има отделни неуспехи, включително при конкретни компании? Да, това може да се случи.“

Финк и преди е отхвърлял опасенията за балон около изкуствения интелект, като вместо това е посочвал като проблем недостига на предлагане и е изтъквал, че ръстът на търсенето надхвърля очакванията. Той също така е предупреждавал, че забавянето на изграждането на необходимата инфраструктура в крайна сметка може да ограничи достъпа до технологията.

„Ако не изграждаме тези центрове за данни, това всъщност води до по-ускорена инфлация, защото разходите за изчислителни мощности в момента са много високи“, заяви той в сряда. „Колкото по-бързо изградим повече центрове за данни и колкото повече изчислителни мощности разполагаме, толкова по-бързо ще можем да намалим разходите.“

Кристиан Зевинг, който се утвърди като един от най-влиятелните бизнес лидери в Германия, заяви, че промишленото приложение на изкуствения интелект е „шансът на века“ за родината му, стига страната да изгради подходяща регулаторна рамка. По думите му самата Deutsche Bank използва технологията както за повишаване на ефективността, така и за подобряване на контролните механизми.

„Опасенията, че сме изправени пред балон, не са оправдани“, посочи Зевинг. „Това, което отличава настоящата ситуация от един балон, е продължаващата нестабилност“, добави той, посочвайки продължаващото геополитическо напрежение.

Вместо изкуствения интелект Финк и Зевинг посочиха бюджетните дефицити като по-непосредствен повод за безпокойство, особено предвид конкуренцията между AI индустрията и правителствата за привличане на инвестиционен капитал. Доходността по американските държавни облигации достигна най-високите си равнища от десетилетия насам, докато пазарите се опитват да оценят последиците от бюджетния дефицит на САЩ, който е близо 2 трлн. долара.

„Сега сме в момент, в който най-накрая успяваме да мобилизираме частен капитал. Конкуренцията за капитал е невероятно силна и е нещо, което не съм виждал през цялата си професионална кариера“, заяви Финк.

Във Франция продължилите месеци наред дебати по бюджета доведоха до повишаване на допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат френски държавни облигации вместо германски. Тя достигна равнища, характерни за дълговата криза в еврозоната.

„На този етап не бих нарекъл това дългова криза, но смятам, че то трябва да послужи като сигнал за събуждане - особено за всички, които отговарят за публичните финанси. Бюджетната дисциплина е от ключово значение“, каза още Зевинг.