Големият брат продължава да гледа света през очите на стейбълкойните

За първи път стейбълкойните изпревариха платежната мрежа Automated Clearing House (ACH) по обем на месечните трансакции. Според платформата за блокчейн анализи Artemis, чрез стейбълкойните са обработени 7,2 трлн. долара през февруари, надминавайки резултата на АСН от 6,8 трлн. долара. ACH е електронният гръбнак на финансовия живот в САЩ, където се обработват приблизително 93% от плащанията на заплати, по-голямата част от директните депозити, плащанията на сметки и междубанковите преводи. Стейбълкойните, клас активи, който не съществуваше допреди 12 години, току-що я изпревариха.

Киберпънкарите биха изпаднали в шок, пише колумнистът на Bloomberg Арън Браун в материал.

През 1988 г. Тимъти Мей разпространи кратък документ по време на хакерска конференция в Санта Барбара, Калифорния. Манифестът на криптоанархиста предвещаваше, че криптографията ще направи възможно анонимното извършване на трансакции извън обсега на правителствата и банките. Властта на държавата при облагането, регулирането и наблюдението на финансовия живот ще се срине.

Четири години по-късно Мей съосновава Cypherpunks – колектив от криптографи, програмисти и активисти либертарианци, които се срещат месечно в Сан Франциско и си кореспондират в рамките на изключително активен списък с пощенски адреси. Тяхното убеждение е изрично и недвусмислено: криптографията ще предложи алтернатива на валутите, подкрепяни от правителствата. „Ние, Cypherpunks“, пише Ерик Хюз в манифеста на движението от 1993 г., „сме посветени на изграждането на анонимни системи. Ние защитаваме поверителността си с криптография, с анонимни системи за препращане на поща, с цифрови подписи и с електронни пари.“

Интелектуалният кръстник на движението е Дейвид Чаум, криптограф от Калифорнийския университет в Бъркли, който през 1985 г. публикува статия с възможно най-киберпънк заглавието, за което може да се сетите: „Сигурност без идентификация: Трансакционни системи, които ще направят Големия брат отживелица“. Той основава DigiCash през 1989 г. и управлява първата в света система за цифрови пари – анонимна, криптографски подсигурена, непроследима от банки или правителства. Тя спира да съществува през 1998 г., като по-късно Чаум обясни защо с изречение, което заслужава да бъде изсечено в камък: „С разрастването на мрежата средното ниво на опитност на потребителите спадна. Беше трудно да им се обясни важността на поверителността“.

Сатоши Накамото наследи движението. Първият блок във веригата на биткойна, добит на 3 януари 2009 г., съдържаше вградено съобщение: „Финансовият министър е на прага на второ спасяване на банките“ (Chancellor on Brink of Second Bailout for Banks – заглавието на първа страница на британския в. The Times от същата дата, бел. ред.). Това беше политическа декларация, както и мярка за време – биткойнът съществуваше в опозиция на финансовата система, която тъкмо се бе оказала в нужда от спасяване за няколко трилиона долара. Киберпънкарите имаха своята монета, предназначена да направи държавните пари отживелица.

Стейбълкойните обаче не са това. Те са доларови банкноти в блокчейна. Повече от 99% от стейбълкойните са обвързани с щатския долар, обезпечени едно към едно с американски държавни ценни книжа и парични еквиваленти, емитирани съгласно регулаторните рамки на САЩ, контролирани от институции, които се съобразяват със самите правителства, които киберпънкарите искаха да извадят от играта. Най-големият емитент на стейбълкойни Tether сега е сред най-големите притежатели на краткосрочен държавен дълг на САЩ в света – по-голям от повечето суверенни държави. Инструментът, създаден да унищожи пазара на държавни ценни книжа, го финансира.

Случаите на употреба, които се появиха, са точно това, което са си представяли от киберпънк движението – и точно това, което не са искали да стане. В Аржентина повече от 60% от криптотрансакциите включват стейбълкойни, обвързани с долар. Аржентинците плащат премия до 30% над официалния обменен курс, за да ги получат. Цените за работа на свободна практика се определят в стейбълкойни. Трансакциите с имоти са деноминирани в тях. Това е случаят на употреба за киберпънка – без граници, без затруднения, извън обсега на проваляща се парична власт – с изключение на това, че предпочитаната валута е щатският долар, подсигурен от Министерството на финансите на САЩ, регулиран от законодателството във Вашингтон.

Същият модел се наблюдава в целия Глобален юг. В Нигерия 20% от гражданите съобщават, че стейбълкойните представляват над половината от финансовите им активи. В Турция двойката долар-лира оглави класациите за търгувани обеми на Binance. Това не са криптоспекуланти. Те са обикновени хора, които правят това, което хората винаги са правили, когато не могат да разчитат на парите на правителството им: намират нещо по-добро. Нещото по-добро се оказва американският долар. В блокчейна.

Световната продоволствена програма и Върховният комисар на ООН за бежанците разпределят помощ чрез стейбълкойни, деноминирани в долари. Авиокомпаниите проучват възможността за плащания със стейбълкойни като компенсация за отменени полети – защото международен превозвач с пътници от 150 държави намира за по-лесно да изпрати USDC, отколкото да прави преводи в 150 различни национални валути.

Киберпънкарите предвидиха всички тези случаи на употреба със забележителна прецизност: безпроблемно трансгранично разплащане, разпределение на помощи без посредници, сложни многовалутни трансакции, обработвани безпроблемно. Те просто предполагаха, че основната разчетна единица ще бъде нещо анархично и наддържавно. Вместо това тя е валутата на федералното правителство на Съединените американски щати. Големият брат.

Тъй като емитентите на стейбълкойни трябва да държат доларови резерви – предимно в американски държавни ценни книжа – всеки нов емитиран стейбълкойн представлява търсене на американски държавен дълг. Аржентинският фрийлансър, който се предпазва от обезценяване на песото, нигерийският търговец, защитаващ спестяванията си от срив на найрата, турският търговец, който държи сметки в USDT – всички те финансират правителството на САЩ. Петродоларът се нуждаеше от Хенри Кисинджър и тайно споразумение от 1974 г. със Саудитска Арабия, за да бъде създаден. Неговият дигитален наследник се изправи на крака, воден от напълно рационалното предпочитание на обикновените хора към пари, които запазват стойността си и са лесни за използване.

Чаум беше прав, че технологията на криптовалутите ще бъде трансформативна. Мей беше прав, че тя ще подкопае съществуващите парични системи – просто не тези, които той е имал предвид. Хюз беше прав, че дигиталните пари ще преминават граници, които банковите сметки не могат. Това, което никой от тях не очакваше, е, че убийственото приложение на делото на живота им ще направи долара по-издръжлив и по-широко разпространен от всяко предишно парично устройство в историята.

Те направиха всичко както трябва, освен в частта, която наистина беше от значение.