Пригответе се за наводнение от петрол, когато Ормузкият проток отвори отново

Когато денят настъпи, повторното отваряне на Ормузкия проток ще бъде изключително събитие: възобновяване на работата на около 10 хил. петролни кладенеца, изпомпващи приблизително 15% от световното производство, което беше блокирано в продължение на сто дни и продължава да е. Нищо дори горе-долу подобно не е правено – никога. Петролната индустрия няма наръчник за такива ситуации; тя ще се учи от практиката, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Не е изненадващо, че стоковият пазар е дълбоко разделен относно това колко време ще отнеме: петролните мечки вярват, че може да са дни и седмици, докато биковете говорят за шест до осем месеца, може би дори за година. Най-песимистичните казват, че много кладенци изобщо няма да заработят отново.

Моите прогнози за индустрията са далеч по-оптимистични, категоричен е Блас. Когато отварянето стане факт, петролният поток ще започне като струйка, но много бързо – само за няколко седмици, ако не и дни – ще се превърне в наводнение, допълва той, признавайки си, че е на страната на мечките.

Разбира се, възобновяването на корабоплаването в пролива би изисквало дипломатическо споразумение между САЩ и Иран, което досега се оказа непостижимо. Но ето една спекулация за деня след като Техеран и Вашингтон подпишат меморандум за разбирателство, който на практика позволява трафикът на танкери по водния път да се върне до нивата отпреди войната в рамките на, да речем, 30 дни.

Но тук се заобикалят ключови въпроси: Иран би ли начислявал такси за пренос на гориво или за преминаване? Ще използват ли петролните танкери иранските корабни пътища или оманските? Но отправната точка е мрачна. Затварянето на Ормузкия проток принуди Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Бахрейн да намалят производството с 45% спрямо нивото отпреди войната от приблизително 32 млн. барела на ден до около 17,5 млн. миналия месец, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Преди да може да се възобновят доставките на петрол, първата задача е танкерите да преминат през Ормузкия проток и да влязат в Персийския залив. Често се чува, че повторното отваряне ще бъде двуетапна операция: първо, вече натоварените танкери ще отплават и едва след това корабите с баласт биха могли да преминат отвъд пролива, за да се натоварят. Това са глупости: това ще се случи едновременно. Гръцките корабособственици вече са позиционирали предварително множество празни супертанкери на само три до пет дни от Ормуз за тази работа.

Военната застраховка не би била проблем: тя се предлага на разумни цени от множество компании. Това, което би било необходимо, е увереност, че сделката между САЩ и Иран е в сила. Наречете го доказателство за валидността на концепцията за мир. Най-авантюристичните корабособственици ще тръгнат първи – хора като Евангелос Маринакис и Джордж Прокопиу – проправяйки пътя за други, по-консервативни собственици, които да последват примера им.

Карта на тръбопроводите, които заобикалят Ормузкия проток. Изображение: Bloomberg LP

Ако дипломатическото споразумение се запази, ще е необходимо време, за да се организират десетките танкери, необходими за превоз на петрол, когато потокът се възобнови напълно – но това няма да отнеме толкова време, колкото се предполага според общоприетите мнения. Вярно е, че някои танкери са в грешна позиция, след като са се отклонили, за да извършват други курсове като превоз на суров петрол от Мексиканския залив (САЩ) до Япония. Но наличният тонаж е достатъчно голям.

Frontline Plc, един от най-големите собственици на супертанкери в света, смята, че 55 големи танкера са празни в близост до Персийския залив, чакайки протокът да се отвори отново. Това се равнява на капацитет от 110 млн. барела. Корабите имат сключени договори с индустриални играчи като рафинерии и петролни компании, каза наскоро главният изпълнителен директор Ларс Барстад пред инвеститорите. Вместо да накарат танкерите да работят другаде, печелейки до 100 хил. долара на ден, тези компании са предпочели да поемат алтернативни разходи, като държат корабите без работа, но близо до Ормуз. „За тези хора това, че нямат налични кораби, ако протокът се отвори, може да бъде изключително скъпо“, каза той. „За тях това е логистика; не е непременно печалба“, допълва Барстад.

Ако въпросът с транспорта бъде решен бързо, тогава всичко се свежда до потока от суров петрол. Досега инфраструктурата, която трябва да бъде рестартирана – около 10 хил. кладенеца, центрове за преработка на газ и петрол, тръбопроводи, резервоари за съхранение и пристанища – е успяла да се размине с войната до голяма степен невредима. А там, където са нанесени щети, те са били предимно отстранени по време на прекратяването на огъня.

Липсата на значителни щети контрастира с други конфликти в Близкия изток. Когато Кувейт беше освободен от Саддам Хюсеин през 1991 г., неговите нефтени кладенци, например, бяха подпалени. Затварянето този път също така беше контролирано. За разлика, да речем, от петролната стачка във Венецуела през 2002-2003 г., когато кладенци, затворени от недоволни служители за минути, бяха повредени, то сега Саудитска Арабия и нейните съседи имаха време да спрат работа организирано. Освен това, нефтените находища не са били бойни полета, както бяха по време на либийската гражданска война през 2011 г., което позволява поддръжката им да продължи.

Никъде в региона добивът не е спаднал до нула заради необходимостта да се отговори на вътрешното търсене на петрол и, в случаите на Саудитска Арабия и ОАЕ, използването на тръбопроводи, заобикалящи Ормузкия проток. По този начин петролните инженери са поддържали част от добива непрекъснато, като умишлено са избирали кладенците, които е най-вероятно да имат проблеми при повторното им отваряне, ако са били извън експлоатация. В други случаи са редували спиранията, като са държали някои кладенци затворени за няколко седмици, след което са ги отваряли отново, докато са затваряли други, за да не се окаже, че един кладенец е извън експлоатация за повече от няколко седмици. Те са ограничили потоците, за да намалят добива до минимум, но все пак са запазили производството на до няколко барела. По този начин се опитват да избегнат проблеми в бъдеще, като запушване или загуба на налягане.

Ако погледнем по-голямата картина, става ясно, че петролната индустрия в Близкия изток не е спряла напълно; тя е поддържана в очакване на мир, казва високопоставен мениджър от региона. Когато денят настъпи, очаквам около 50% от общия производствен капацитет на региона да може да се върне в експлоатация след няколко дни, прогнозира Блас. В рамките на няколко седмици около 75% ще текат отново и пълният капацитет ще бъде възможен в рамките на няколко месеца, допълва той, без да очаква дългосрочни загуби.

Важно е да се отбележи, че добивът в Персийския залив не беше на пълен капацитет и преди войната – така че не е необходимо да се връща към пълен капацитет веднага. Заради квотите на ОПЕК+ няколко ключови държави изпомпваха по-малко, отколкото са в състояние. Саудитска Арабия, например, може да произвежда 12,5 млн. барела на ден, но преди войната изпомпваше само 10,4 млн. – около 83% от капацитета си.

От февруари търсенето на петрол спадна заради въздействието на високите цени, докато производството извън Близкия изток също се увеличи, особено на места като Бразилия, САЩ и Канада. Взети заедно, тези фактори показват, че производството на петрол в Персийския залив дори не е необходимо да се върне към нивото си отпреди войната, за да се балансират отново международното предлагане и търсене.

Инженерите в нефтения сектор са преди всичко експерти в решаването на проблеми. Така че, макар процесът на подновяване на работата на кладенците, след като преминаването през пролива стане отново възможно, да не бъде лесен, не бъркайте трудното с невъзможното. Повторното отваряне на Ормузкия проток, когато политиката го позволи, ще изненада със своята бързина.