Защо пазарите не обръщат внимание на петролния шок заради Ормузкия проток?

Ормузкият проток е на практика затворен от 28 февруари 2026 г. насам. Това блокира приблизително 20% от световните доставки на петрол и други суровини.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) определи събитието като „най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар“. Производителите от Персийския залив драстично свиха добивите си. Цената на бензина на бензиностанциите в САЩ скочи от 2,98 долара до над 4 долара за галон (около 3,8 литра).

Всеки исторически пример за подобен шок – 1973 г., 1979 г., 1990 г., сочи стагфлационен удар, който разбива пазарите. Понякога обаче се случва нещо различно, точно както в сегашната ситуация с Ормузкия проток, пише Investing.com.

Цената на петрола сорт Брент достигна пик от близо 120 долара и сега е около 101 долара, доста под 132-та долара, които Федералният резерв на Далас прогнозира в свой сценарий за затваряне на протока, продължаващо три тримесечия. Индексът S&P 500 се покачва рязко. Китай, който си доставя приблизително една трета от потребявания суров петрол през Ормузкия проток, не се огъва.

Въпросът не е защо катастрофистите сгрешиха, а какво пропускат и къде се крият истинските рискове.

Защо заглавията са по-лоши от реалността

Формулировката „20% от световния петрол е блокиран“ е подвеждаща. Намаляването на въздействието идва предимно от четири сили, а първичният източник отразява всяка от тях.

Първо, производителите от Близкия изток пренасочиха значителни обеми суров петрол около пролива. Том Лайлс от Rystad Energy изчислява, че от 5 до 6 млн. барела на ден могат да преминават през тръбопроводите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които водят до, съответно, Червено море и Оманския залив. Това е приблизително една трета от нормалния морски износ на региона, пренасочен в рамките на седмици.

До края на март Иран също така предостави транзитни права на танкери, плаващи под флаговете на Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан. С други думи, ходът на Иран да затвори Ормузкия проток послужи като механизъм за нормиране, а не като затваряне.

Второ, стратегическите резерви най-накрая проработиха по план. МАЕ координира освобождаване на 400 млн. барела, най-голямото в историята на агенцията. Само САЩ пуснаха 1,4 млн. барела на ден.

Освобождаването на резервите, разбира се, купи време, но не реши кризата. Това е напълно вярно и е достатъчно. Времето беше необходимо, докато се мащабира преносът по тръбопроводите и свиването на търсенето започне да се отразява на пазара.

Трето, Китай влезе в кризата зареден. Данните показват, че китайските търговски петролни запаси са близо 1 млрд. барела до февруари 2026 г., плюс още 360 млн. барела в държавния резерв. Това са няколко месеца внос на склад.

И – най-важното, САЩ са драстично променени структурно от 70-те години на миналия век. Вътрешното производство на суров петрол надхвърля 13 млн. барела на ден, което предпазва страната от външни сътресения, както видяхме по време на арабското ембарго.

Освен това, износът на втечнен природен газ (LNG) е средно близо 18 млрд. куб. фута на ден през март. По-малко от 10% от доставките на суров петрол в САЩ преминават през Ормузкия проток. При глобален шок при доставките Америка е маргиналният доставчик, а не маргиналната жертва.

Забележително е, че най-лошият сценарий на Федералния резерв на Далас за затваряне ограничава щетите до едно тримесечие и оценява годишния удар върху глобалния реален БВП на 2,9 процентни пункта. Това предполага, че пренасочването, резервите и реакцията на търсенето ще абсорбират по-голямата част от щетите. Това се случи досега.

Къде се крие рискът

Когато Ормузкият проток бъде отворен, три неща ще се случат едновременно. Производителите на петрол и петролни продукти от региона на Персийския залив ще рестартират приблизително 9 млн. барела дневно от затворения капацитет. Танкерите, които изчакват, ще освободят товарите си, а американският шистов петрол, рекапитализиран на цена от 95 долара, ще продължи да се изпомпва с пикови темпове.

Това е учебникарска конфигурация на свръхпредлагане.

Единственият истински компенсатор е възстановяването на резервите. Повече от 30 държави от МАЕ изтеглиха резерви и ще прекарат втората половина на 2026 г. в повторното им попълване.

Анализаторите на стоки от компанията Kpler наскоро отбелязаха, че „задният край на кривата се счита за подценен“, като сортът Брент за доставка в края на 2026 г. е на цена около 74 долара спрямо тяхната оценка за справедлива стойност от около 85 долара.

Търсенето за възстановяване на запасите е реално, но то се разпространява през тримесечията, докато предлагането се възстановява за седмици. Тази асиметрия е рискът от дислокация. Според базовия сценарий в анализа Брентът ще се върне към по-ниския дял от диапазона 70-80 долара за барел в рамките на 90 дни от трайно прекратяване на огъня.

Съществува обаче значителен риск от поевтиняване към 60 долара, ако свиването на търсенето заради бензина на цена над 4 долара за галон продължи. Това не е прогноза за срив на цената на суровия петрол, а по-скоро прогноза, че болката няма да бъде симетрична. Потенциалът за растеж оттук нататък е скромен. Сценарият за спад е остър.

Пазарът вече знае всичко това и шокът от предлагането е метаболизиран. Отделно биковете се ръководят от данните за финансовите резултати на компаниите. Според статистиката на FactSet 88% от компаниите от S&P 500, които са публикували отчети, са надминали прогнозите за печалба на акция за първото тримесечие, при годишна средна стойност от 76%.

Анализаторите сега прогнозират 18% ръст на печалбите за цялата 2026 г. Прогнозата на FactSet за нетния марж за 2026 г. е 13,9%, най-високата стойност в историята досега. Анализаторите повишават и прогнозите си за печалбите за 2027 г., като тези ревизии нагоре значително изпреварват историческите норми.

Това е напълно конструктивен фон. Акциите следват печалбите с течение на времето, а процентът на надминаване на очакванията за първото тримесечие сигнализира за реална оперативна устойчивост.

Две уговорки

Първо, прогнозите за бъдещи печалби почти винаги се покачват, докато не спрат. Нарастващата бъдеща печалба на акция е състоянието по подразбиране на всяко разширяване, а не уникален бичи сигнал. Важното е кога ревизиите се прехвърлят, а те се прехвърлят със закъснение.

Бен Снайдер от Goldman Sachs наскоро отбеляза, че малка част от ревизиите, концентрирани в имена като Exxon Mobil и Micron Technology, свършват по-голямата част от работата зад рекордните върхове на S&P 500. Това е рали, което разчита на няколко печеливши, а не на широко подобрение.

Освен това, 12-месечното форуърдно съотношение P/E е 20,9, над 5-годишната средна стойност от 19,9 и 10-годишната средна стойност от 18,9.

Истинският тест не са данните за първото тримесечие. Това са насоките за второто тримесечие. Ако компаниите от секторите на търговията на дребно, пътуванията и дискреционното потребление започнат да намаляват прогнозите, прогнозите за бъдещето ще прекъснат възходящия тренд.

Докато това се случи, пазарите ще вървят по пътя на най-малкото съпротивление.