Германските инвеститори отново повярваха в Унгария след смяната на властта

След смяната на правителството в Унгария увереността на германските инвеститори в страната нарасна стремително. Германо-унгарската търговска камара обаче предупреждава за нерешени структурни проблеми, които продължават да тежат върху бизнес средата, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Политическата промяна в Будапеща след парламентарните избори в средата на април предизвика осезаем обрат в нагласите на компаниите - както по скорост, така и по мащаб. Рядко икономическите проучвания отразяват толкова ясно подобен ефект. Именно това показват последните изследвания на Германо-унгарската индустриално-търговска камара (DUIHK).

В редовната пролетна анкета, проведена в рамките на глобалното проучване на Германската индустриално-търговска камара (DIHK) и приключила десет дни преди изборите, преобладава скептицизмът. В светкавичното допитване непосредствено след вота обаче картината се обръща - повече компании очакват подобрение на бизнеса, повече виждат нови възможности, а значително повече биха избрали отново Унгария като инвестиционна дестинация.

Този бърз прилив на доверие бележи политически повратен момент, който тепърва трябва да бъде подкрепен с реални икономически резултати. Данните на DUIHK ясно показват мащаба на промяната. Преди изборите 24% от компаниите са очаквали по-добра бизнес среда през 2026 г., докато 27% са прогнозирали влошаване. След изборите тенденцията се обръща - 35% вече очакват подобрение, а едва 19% предвиждат спад.

На макроикономическо равнище промяната е още по-изразена. В пролетната анкета само 7% са прогнозирали подобрение на икономическата ситуация, докато 48% са очаквали влошаване. Непосредствено след изборите 42% вече гледат оптимистично към икономическото развитие, а песимистите намаляват до 17%.

Инвестиционната активност също бележи ръст - една четвърт от предприятията планират да увеличат инвестициите си вследствие на изборния резултат. Лоялността към Унгария като място за бизнес достига почти рекордни нива: 87% от компаниите заявяват, че биха избрали страната отново като инвестиционна дестинация - само с един процентен пункт под историческия максимум.

Тези данни са важни по няколко причини. Те показват колко чувствителни са инвестиционните решения и бизнес очакванията към политическата яснота. Същевременно потвърждават, че формирането на очаквания зависи силно от конкретните отрасли. Най-силно изразен оптимизъм се наблюдава сред компаниите, ориентирани към вътрешния пазар, като търговията и услугите.

Политическото измерение придобива още по-голяма тежест заради тесните икономически връзки между Германия и Унгария. Председателят на DUIHK Роберт Кесте подчерта при представянето на резултатите, че една четвърт от унгарския износ е насочен към Германия. Германските компании осигуряват работа на близо 250 хил. души в страната и формират над 12% от унгарската добавена стойност.

Унгария остава важен елемент от производствените вериги на германските компании в Централна и Източна Европа, особено в автомобилната индустрия и сектора на доставчиците, но все по-често и в електрониката, логистиката и ИТ услугите. На този фон предупреждението на DUIHK е показателно - в сравнение с останалите държави от региона Унгария вече заема средни позиции, въпреки че в миналото е била лидер.

Очакванията на бизнеса съвпадат в голяма степен с обещанията на новото правителство. Сред основните искания на компаниите са реформа в образователната система с акцент върху техническите умения, по-силна подкрепа за малките и средните предприятия и по-добрата им интеграция в международните производствени вериги.

Компаниите настояват още за решителна борба с корупцията, максимална прозрачност при разходването на публични средства и въвеждане на еврото. Цели 75% от анкетираните подкрепят приемането на единната валута - най-високият дял от началото на проучванията на DUIHK.

В същото време Германо-унгарската камара предупреждава за редица нерешени въпроси, които трябва бързо да получат отговор, ако положителните настроения трябва да се превърнат в реални инвестиции.

Сред най-сериозните опасения е планираното ограничаване на достъпа до работа за служители от държави извън ЕС. На фона на хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка по-строгите миграционни правила биха задълбочили проблема.

Неяснота има и около бъдещето на инвестиционните стимули. Данните на камарата показват, че в индустрията всяка трета инвестиция зависи от държавна подкрепа. Промяна в схемите за подпомагане, която не бъде навреме обяснена или стане по-малко конкурентна в регионален план, може да пренасочи инвестиции към съседни държави.

Качеството на бизнес средата в регионален план се е подобрявало между 2012 и 2020 г., но през последните четири-пет години се наблюдава негативна тенденция, продължила и през 2026 г.

Така ситуацията изглежда едновременно противоречива и изпълнена с възможности - политическият оптимизъм се сблъсква със структурни слабости, които изискват ефективно управление.

Новото правителство на партия ТИСА печели подкрепа, тъй като много от заявените му приоритети съвпадат с очакванията на бизнеса. Списъкът със задачи обаче остава дълъг, времето е ограничено, а регионалната конкуренция не отслабва.

Допълнително значение има и въпросът за върховенството на закона и равнопоставеното отношение към инвеститорите - тема, която присъства само косвено в данните на камарата, но има сериозна политико-икономическа тежест.

Заместник-председателят на Източния комитет на германската икономика Филип Хаусман заявява открито, че има компании, които „вероятно никога няма да се върнат в Унгария“.

Той очаква „възстановяване на равнопоставеното отношение“ и „прекратяване на откритите атаки срещу германски компании в Унгария“.

Предупреждението му, че „единният европейски пазар е застрашен“, ако „случилото се в Унгария се превърне в модел“, както и наблюденията му за „разпространяване на подобни тенденции в Словакия и България“, показват колко чувствително германският бизнес реагира на политическите сигнали в региона.

(БГНЕС)