Лагард: Ангажиментът на България да наблюдава публичните финанси е изключително важен

Ангажиментът на българските власти да наблюдават публичните финанси е изключително важен, заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред журналисти след днешното заседание по паричната политика.

„В момента в България се наблюдава ускоряване на инфлацията. Това може да се дължи на факта, че някои цени, които бяха задържани за определен период от време, вече са намерили мястото си на пазарите“, посочи тя.

По думите ѝ това не е нещо напълно необичайно и винаги има различия в ценовия натиск между държавите членки на еврозоната.

Според нея обаче е важно и да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива за българското население.

Инфлация и лихвени проценти в еврозоната

„Инфлационните очаквания за еврозоната в краткосрочен хоризонт остават повишени. Повечето показатели за дългосрочните очаквания обаче се задържат около 2%, което ще подпомогне стабилизирането на инфлацията около целевото равнище в средносрочен план", каза Кристин Лагард след срещата на базираната във Франкфурт финансова институция.

По-рано днес ЕЦБ запази основните си лихвени проценти без промяна, оставяйки широко отворена възможността за ново повишение през септември, тъй като новият скок в цените на енергоносителите, причинен от войната на САЩ и Израел в Иран, заплашва да засили инфлационния натиск.

Така днес лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение останаха на нива от съответно 2,25%, 2,40% и 2,65%.

„Инфлацията се забави до 2,8% през юни спрямо 3,2% през май. За предприятията обаче става все по-скъпо да осигуряват необходимите суровини и материали, поради което те очакват да повишат продажните си цени. Макар развитието на базисната инфлация засега да остава под контрол, пълното въздействие на енергийния шок, причинен от конфликта в Близкия изток, все още не се е проявило“, предупреди Лагард.

По думите ѝ, въпреки че натискът върху енергийните цени отслабна през юни, поскъпването на енергоносителите от началото на конфликта и отражението му върху цените на храните, стоките и услугите вероятно ще задържи общата инфлация значително над целевото равнище през първата половина на 2027 г. След това се очаква инфлацията постепенно да се охлади, тъй като енергийните разходи би трябвало да започнат да се понижават, а останалите цени да нарастват с по-бавни темпове.

„Въпреки това конфликтът остава основен източник на несигурност. Затова следим внимателно мащаба и устойчивостта на увеличението на цените на енергоносителите, както и начина, по който то се отразява върху ценообразуването, формирането на заплатите, инфлационните очаквания и цялостната динамика на икономиката“, посочи председателят на ЕЦБ.

Тя изтъкна, че последните данни сочат известно подобрение на икономическата активност в еврозоната през второто тримесечие, въпреки че войната в Иран продължава да оказва неблагоприятно влияние. Проучванията показват, че активността в сектора на услугите частично се е възстановила, след като отслабна значително непосредствено след енергийния шок. Дигиталните услуги остават устойчиви, отчасти благодарение на нарастващия принос на дейностите, свързани с изкуствения интелект (AI).

„Водещите индикатори сочат, че икономическият растеж ще остане умерен в краткосрочен план, възпрепятстван от енергийния шок и свързаната с него несигурност. Въпреки това фундаменталните фактори, които подкрепят растежа в средносрочен план, остават налице. Частното потребление, инвестициите в нови цифрови технологии, държавните разходи за отбрана и инфраструктура, както и известно възстановяване на износа, следва да допринесат за запазването на общия растеж“, смята Кристин Лагард.

Тя отново призова за спешни действия за укрепване на икономиката на еврозоната при едновременно запазване на стабилни публични финанси.

Оценка на рисковете

Рисковете пред перспективите за икономическия растеж остават насочени към по-слабо развитие, отбеляза в рамките на пресконференцията Лагард. Макар че подписаният през юни Меморандум за разбирателство между САЩ и Иран представляваше първи опит за уреждане на конфликта, през последните седмици бяха налице нови сблъсъци, а геополитическата обстановка продължава да бъде напрегната.

Според председателя на ЕЦБ ново прекъсване на енергийните доставки може да доведе до още по-високи цени на енергоносителите за по-дълъг период от очакваното, като това би оказало натиск върху реалните доходи, потреблението и инвестициите. Влошаване на настроенията на световните финансови пазари или по-ограничено предлагане на кредити също би могло да отслаби търсенето.

„От друга страна, икономическият растеж може да се окаже по-висок от очакваното, ако икономиката и енергийните пазари се адаптират по-бързо към сътресенията, предизвикани от конфликта в Близкия изток, или ако той бъде трайно разрешен. Освен това планираните разходи за отбрана и инфраструктура, реформите за повишаване на производителността и завършване на Единния пазар, както и внедряването на нови технологии от предприятията в еврозоната, могат да подкрепят растежа в по-голяма степен от очакваното“, смята финансистът.

Тя каза още, че рисковете пред перспективите за инфлацията остават насочени към по-високи стойности, тъй като енергийният шок може да се задълбочи още повече, а отражението му върху останалите цени и заплатите да бъде по-силно от сегашните очаквания. Колкото по-дълго цените на енергоносителите останат високи, толкова по-голяма е вероятността те да ускорят по-широкото повишение на цените чрез косвени и вторични ефекти, предупреди Лагард.

Бъдещето на Лагард в ЕЦБ

Председателят на ЕЦБ заяви още, че не желае да бъде обвързвана с конкретен момент за напускането си на поста, както и че това няма да се случи преди края на тази година.

„Няма да видите гърба ми преди 2027 г.“, каза тя, въпреки че остави отворена възможността да напусне преди края на мандата си през октомври същата година.

„Не обичам да бъда поставяна в рамки при каквито и да било конкретни обстоятелства“, допълни тя.

Коментарите ѝ идват след неотдавнашни изказвания, които засилиха спекулациите относно възможността за по-ранно напускане. Около една трета от икономистите, анкетирани от Bloomberg по-рано този месец, прогнозираха, че Лагард няма да изпълни целия си осемгодишен мандат.

Напускане преди октомври 2027 г. би могло да даде възможност на френския президент Еманюел Макрон да участва в избора на неин наследник преди изборите следващата пролет.

В интервю този месец Лагард заяви, че „е възможно“ да напусне по-рано, за да участва във френската политика, като същевременно подчерта, че „не е кандидат за нищо“ и че няма да изостави ЕЦБ във времена на нестабилност.

„Когато има облаци на хоризонта, капитанът остава на кораба“, каза тя в четвъртък.

През юни Кристин Лагард потвърди, че преди избухването на войната в Иран е обмисляла да подаде оставка. Междувременно продължават спекулациите относно евентуална позиция в Световния икономически форум - организацията, която стои зад ежегодната среща в Давос.

Икономистите, анкетирани от Bloomberg, смятат Пабло Ернандес де Кос - бивш гуверньор на Испанската централна банка, който в момента ръководи Банката за международни разплащания (БМР) - за най-вероятния наследник Лагард. По-рано тази седмица испанският вестник Expansión съобщи, че правителството в Мадрид планира да подкрепи Ернандес де Кос като свой кандидат за председателския пост.

Според проучването единственият друг сериозен претендент е Клаас Кнот, който се оттегли миналата година като гуверньор на Нидерландската централна банка.

Двама германци - ръководителят на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел - също са изразявали интерес към позицията. За разлика от Испания обаче германското правителство все още не е обявило своите намерения.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналата седмица, че не вижда „никаква необходимост“ от бърз избор, тъй като до края на мандата на Лагард остава повече от година.

„Когато настъпи моментът да бъде намерен наследник, ще обмислим въпроса и ще вземем решение“, каза той.