ЕЦБ предпочете да изчака със следващото повишение на лихвите до есента

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните си лихвени проценти без промяна на заседанието си в четвъртък, оставяйки широко отворена възможността за ново повишение през септември, тъй като новият скок в цените на енергоносителите, причинен от войната на САЩ и Израел в Иран, заплашва да засили инфлационния натиск.

Така днес лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение останаха на нива от съответно 2,25%, 2,40% и 2,65%.

„Перспективите за цените на енергоносителите, макар и силно променливи, към момента са близки до базовия сценарий в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни и остават значително над нивата, регистрирани преди конфликта в Близкия изток. Несигурността остава висока, а пълното въздействие на енергийния шок върху инфлацията все още не се е проявило. Поради това Управителният съвет внимателно следи силата и продължителността на шока, както и неговите косвени ефекти и вторични инфлационни въздействия“, се посочва в изявление на ЕЦБ след заседанието.

„Управителният съвет е ангажиран с провеждането на парична политика, която да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план. С днешното си решение оставаме в добра позиция да се справим с несигурността, породена от конфликта“, се добавя още в него.

Базираната във Франкфурт финансова институция повиши лихвите през юни и даде сигнал, че предстоят нови мерки по затягане на паричната политика. Поредица от благоприятни данни за инфлацията, ръста на заплатите, икономическата активност и инфлационните очаквания през последните седмици обаче направиха незабавното последващо повишение по-малко наложително и редица представители на банката призоваха за търпение.

Но след като цената на петрола отново премина 95 долара за барел на фона на продължаващия конфликт в Близкия изток, ЕЦБ вероятно ще бъде принудена да предприеме нови действия през есента, за да предотврати пренасянето на енергийния шок върху по-широк кръг от цени в икономиката.

Инфлацията в еврозоната вече се ускори през тази година именно заради по-високите цени на петрола.

„Въпреки подновеното напрежение в Персийския залив по-благоприятният сценарий от юлската прогноза все още изглежда валиден“, коментира пред Ройтерс икономистът на Societe Generale Анатоли Аненков.

„Това оставя отворена възможността за ново повишение на лихвите през септември, което вече е напълно калкулирано от пазарите, макар че сме по-малко убедени в необходимостта от допълнително затягане след това“, добавя той.

В момента финансовите пазари очакват почти три нови увеличения на лихвените проценти, като първото се очаква до октомври, а второто - до февруари следващата година.

Тези прогнози обаче се дължат повече на поскъпването на петрола, отколкото на фундаменталните икономически показатели. Повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, смятат, че на държавите от еврозоната ще им е необходимо значително по-ограничено допълнително затягане на паричната политика, за да бъде овладяна инфлацията, която през следващите месеци вероятно ще остане около 3% - над целта на ЕЦБ от 2%.

„Значителна част от инфлационния ефект на енергийния шок вече се е пренесла върху по-широката икономика и няма да изчезне бързо, дори ако цените на енергоносителите отново започнат да спадат“, смята Ян фон Герих от Nordea.

Засега липсват вторични инфлационни ефекти

Основната причина ЕЦБ да може да си позволи известно изчакване е, че т. нар. вторични инфлационни ефекти от поскъпването на енергоносителите все още не са се проявили.

По правило високите енергийни разходи оскъпяват всички стоки и услуги и в крайна сметка водят до искания за по-високи заплати, което може да предизвика спирала на растящи заплати и цени.

Засега обаче ръстът на възнагражденията продължава да се забавя, пазарът на труда остава сравнително слаб - особено в Германия, най-голямата икономика в еврозоната - а компаниите, анкетирани от ЕЦБ, очакват още по-умерен натиск върху заплатите.

„Смятаме, че вторичните ефекти ще бъдат по-слаби“, посочва Йенс Айзеншмит от Morgan Stanley.

По думите му има голяма вероятност слабостта в германската индустрия да се задържи, което ще доведе до по-слаб натиск върху заплатите от очакваното и съответно до по-ниска базисна инфлация. „Така базисната инфлация може дори да се окаже под собствените прогнози на ЕЦБ“, допълва той.

Потребителите също са понижили инфлационните си очаквания, а наличните данни показват почти пълна липса на вторични ефекти. Инфлацията при услугите дори се забави през миналия месец.

Освен това продължаващото търговско напрежение, високите цени на енергоносителите и разширяването на присъствието на Китай на някои от ключовите европейски експортни пазари предполагат, че индустрията в еврозоната ще остане под натиск още години наред, което ще ограничава търсенето на работна сила.

Възможен нов натиск от храните

Въпреки това представители на ЕЦБ предупреждават, че дори вторичните инфлационни ефекти да са по-слаби и да се проявят по-късно, те все пак могат да се появят и централната банка трябва да бъде готова да реагира.

Допълнителен риск представляват и високите летни температури в голяма част от Европа. Жегите може да са нанесли щети върху реколтата, което да повиши цените на храните, а ниските нива на водата в ключови европейски реки могат да доведат до затруднения в корабоплаването и доставките.

„Макар че през последните месеци инфлацията при храните се забавя вследствие на по-ниските цени на суровини като захарта, какаото и кафето, необичайно горещото лято в Европа, съчетано с ефекта от климатичния феномен Ел Ниньо, може отново да засили натиска върху цените на хранителните продукти“, посочват анализатори на Barclays.