Банките и застрахователите поемат кредитни рискове, които могат да не успеят да преглътнат

Застрахователите все повече подкрепят европейските банки да намалят капитала, необходим за подкрепа на кредитните им портфейли. Регулаторите умишлено отвориха вратата за това и властите може да съжаляват за този избор, пише Пол Дж. Дейвис за Bloomberg.

Ако решаването на този проблем се отложи, банките могат да се окажат с твърде малко капитал, когато имат най-голяма нужда от него, посочва Дейвис.

Има и по-добър отговор на този и други проблеми в европейските финанси: създаване на по-дълбоки капиталови пазари, пише още той.

Банките по света купуват защита срещу загуби по лоши кредити на различни пазари от години. Напоследък нарастващ източник на покритие идва от т.нар. синтетични трансфери на значителен риск, или SRT.

Досега нямаше причини за безпокойство около тенденцията. Тези сделки включват специализирани фондове, които влагат парични средства, за да подкрепят обещанията си за покриване на загуби, и им се плаща фиксирана премия в продължение на няколко години за поемане на риска.

В Европа обаче традиционните застрахователи започнаха да навлизат по-дълбоко на този пазар с нефинансирани версии на SRT. Те все още получават премиите, но не са задължени да влагат паричните средства по същия начин.

Застрахователните компании почти удвоиха експозициите си през последните две години. Миналата година те поеха 4,7 млрд. евро кредитен риск от банките, в сравнение с 2,7 млрд. евро през 2024 г. и по-малко от 1,5 млрд. евро година по-рано, според проучване на Международната асоциация на мениджърите на кредитни портфейли.

Графика: Bloomberg

До известна степен това е добре: това правят застрахователите. Когато сключвате полица за колата или дома си, не очаквате застрахователят да задели пари в брой в ескроу сметка за евентуални искове, които можете да предявите, пише Дейвис.

Поемането на кредитен риск от банките е различно. То позволява на банките да освободят собствен капитал, за да осигурят повече заеми или да увеличат плащанията на акционерите. Това увеличава пътищата за потенциално разпространение на стрес във финансовата система по начини, за които повечето регулатори се тревожат.

Нещо повече, това прави застрахователите по-уязвими към икономическите и бизнес циклите, като добавя този риск към техните пасиви, когато корпоративните облигации и други финансови ценни книжа вече съставляват по-голямата част от активите им.

В най-лошия случай, по време на вълна от неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателите, голям застраховател може да не е в състояние да посрещне вземанията си по своите SRT портфейли от големи банки.

Прехвърлянето на риск по принцип не е лошо и може да работи. Barclays Plc, един от големите емитенти на SRT във Великобритания, преди това е посочвал фалити на компании, при които е спестил от загуби, които иначе би понесъл.

Британските банки досега не са приемали нефинансирано покритие от застрахователи. Само това лято Английската централна банка предупреди, че подобни сделки могат да бъдат по-рискови и потенциално по-малко надеждни. Американските банки и техните надзорници също са предпазливи.

Европейските създатели на правила обаче умишлено направиха промени в правилата, които регулират секюритизацията, за да позволят на застрахователите да поемат повече сделки. Има предпазни мерки: застрахователите трябва да имат активи над 20 млрд. евро и да оперират в поне две различни бизнес линии, без да се включва животозастраховане. Това обаче са ниски граници.

По-свободният подход на Европа е реакция на по-голямото търсене в региона. Банките в Европейския съюз (ЕС) са водещи във всички видове сделки с дългосрочни облигации (SRT), като представляват повече от половината от глобалните емисии през осем от последните десет години, според данни от проучване на IACPM.

За това си има причини: акциите на европейските банки отдавна се търгуват на по-ниски оценки от тези на техните международни конкуренти, така че набирането на собствен капитал им струва повече. Това прави други източници на покритие на загуби по-привлекателни.

Също така, компаниите в региона са по-зависими от банките за кредитиране, отколкото във Великобритания или САЩ, където пазарите на облигации играят по-голяма роля.

Финансираният пазар на SRT е концентриран. Има ограничен брой купувачи за подобни сделки и тези инвеститори ще правят само определен бизнес със същите банки в същите страни. Големите европейски банки, които търсят по-голямо покритие, следователно трябва да хвърлят мрежите си по-широко.

Общата нишка, която свързва през всичко това, са слабо развитите капиталови пазари на Европа. Регионът трябва да извлече повече от своите спестявания и инвестиционни средства от банките и международните пазари и да ги инвестира в европейски акции и облигации. Тогава ще има повече източници на кредити за кредитополучателите, може би по-големи специализирани инвеститори, и може би дори по-високи оценки за банковите акции.

Разрешаването на този проблем ще отнеме време, но сложните фиктивни игри с кредитен риск и капитала на банките и застрахователите не са добър отговор. В най-добрия случай те размътват водите, а в най-лошия – правят живота по-коварен за всички.