Турция намалява прогнозите си за растежа на БВП през 2026 и 2027 г.

Турция намалява прогнозите си за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 и 2027 г., като сигнализира за деликатно балансиране между ценовата стабилност и растежа заради войната в Иран и предстоящите през 2028 г. президентски избори.

Средносрочната програма на правителството за турската икономика, която обхваща периода до 2029 г., предвижда икономически растеж от 4,2% през следващата година в сравнение с предишната прогноза за 4,3%.

Растежът на БВП за тази година също е ревизиран надолу от 3,8% до 3,3%.

Правителството също така завишава и прогнозата си бюджетен дефицит, като очаква показателят да достигне 3,5% от БВП през 2027 г. в сравнение с предишната прогноза от 3,1%.

Целите са важни маркери за инвеститорите, които се опитват да преценят перспективите пред лихвените проценти и други икономически политики преди президентските избори, насрочени за 2028 г.

Анализаторите повдигат въпроса за възможността за предсрочни избори, може би в края на 2027 г. - едно от средствата, чрез които президентът Реджеп Тайип Ердоган би могъл да заобиколи конституционно установеното ограничение от два мандата, за да се кандидатира отново за поста.

„Приоритетът на програмата е твърдо да продължи процеса по намаляване на инфлацията и да установи ценова стабилност на трайна основа, заедно с цел за устойчив растеж“, коментира вицепрезидентът Джевдет Йълмаз на пресконференция за представянето на програмата в неделя.

Целта за инфлация за края на 2027 г. е 21% при прогноза на централната банка за 15%.

Средносрочните прогнози за инфлацията са определени в координация с програмата, коментира управителят на централната банка на Турция по време на пресконференцията. Отклонението от първоначалните прогнози се дължи на войната в Иран, която се отразява по-интензивно от очакваното на икономикта на страната.

Избухването на войната и произтичащото от нея покачване на цените на енергоизточниците възпрепятстват забавянето на инфлацията в Турция. Годишният растеж на потребителските цени за последно се забави до 31,5% през август. Стремежът е ръстът на потребителските цени да се забави до под 30% до края на годината.

Централната банка спря намаляването на лихвените проценти след началото на конфликта в Близкия изток в края на февруари. Институцията затегна финансовите условия и осъществи скрито повишаване на лихвите.