Франция и безредиците: Три ключови въпроса пред инвеститорите преди новите протести

Безредиците във Франция засилват опасенията на инвеститорите за състоянието на публичните финанси на страната, след като в началото на тази седмица разходите по заемите достигнаха най-високото си равнище от 2002 г. насам, пише CNBC.

На фона на планираните нови демонстрации мениджърите на фондове преценяват дали продължителните сътресения могат да забавят икономическия растеж, да подкопаят доверието и да затруднят правителството при реализирането на планираните бюджетни икономии.

В петък рейтинговата агенция Moody’s запази кредитния рейтинг на Франция на ниво Aa3, което все още определя като „висок клас“, но остави перспективата за страната отрицателна.

„Отрицателната перспектива отразява повишения риск от продължаваща фрагментация на политическия пейзаж във Франция, която ще затруднява функционирането на законодателните институции в страната“, посочва Moody’s в доклада си.

Агенцията отбелязва, че може да върне перспективата към стабилна, ако институциите успеят да намалят бюджетния дефицит.

Ще успее ли френското правителство да приеме бюджета си?

Правителството на Франция си поставя за цел да намали бюджетния дефицит до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2027 г. спрямо прогнозните 5,4% през 2026 г. Националното събрание трябва да възобнови дебатите по данъчните мерки в бюджета на 27 октомври. Те са предназначени да осигурят икономии, но депутатите от опозицията се противопоставят на плановете.

Ален Дюре, ръководител на отдела за икономически изследвания за Европа, Близкия изток и Африка в Natixis CIB, заяви, че правителството е решено да предотврати рязко увеличение на разходите по заемите.

По думите му правителството може да се опита да спази фискалните си цели, като приложи член 49.3 от френската конституция. Той позволява приемането на законопроект без окончателно гласуване в парламента, освен ако депутатите не успеят да гласуват вот на недоверие. Друга възможност е използването на правителствени наредби.

Според Дюре подобен ход може да успокои пазарите и да възстанови доверието на инвеститорите. Той отбелязва, че неотдавнашният натиск върху френския държавен дълг се дължи основно на тактическо преразпределение на инвестиционните портфейли, докато традиционните инвеститори с дългосрочна стратегия „купувай и задръж“ все още „остават встрани“.

В четвъртък доходността по референтните 10-годишни френски държавни облигации се повиши с 11 базисни пункта до най-високото си ниво от 2002 г. насам. Това разшири спреда спрямо 10-годишните германски държавни облигации - референтния инструмент за дълга в еврозоната - до най-високата му стойност от ноември 2011 г.

Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция и Швейцария в ING, посочва, че безредиците „добавят още един слой несигурност“ към бюджетните и политическите проблеми, които вече оказват натиск върху френските активи. По думите ѝ те „засилват усещането, че всяко бъдещо правителство ще срещне трудности при осъществяването на необходимите реформи и икономии“.

„Все още не е ясно дали бюджетът за 2027 г. ще бъде приет от парламента“, казва Матю Райън, ръководител на отдела за пазарни стратегии в Ebury. „Дори да бъде приет, изглежда, че ще бъде изпълнен с толкова много отстъпки както към левицата, така и към десницата, че проблемът с дефицита няма да бъде решен в достатъчна степен.“

Какви щети могат да нанесат безредиците върху перспективите за икономически растеж на Франция?

Нови демонстрации са планирани за 24 октомври, а подкрепен от синдикатите национален ден на стачки и протести е насрочен за 5 ноември. Сред призоваващите към нови митинги са и участници в движението на „Жълтите жилетки“.

В бележка от 20 октомври, публикувана след сблъсъците през предходния уикенд, Дьо Монпелие посочва, че макар пазарите да могат да пренебрегнат краткотрайните сътресения, „продължителната загуба на доверие може да има по-сериозни последици“.

„Тези събития допълнително помрачават икономическите перспективи, които и без това бяха неблагоприятни“, посочва тя. „Очаквахме ръст на френския БВП от едва 0,3% през 2026 г. и 0,6% през 2027 г. Ако безредиците продължат, доверието се влоши допълнително или напрежението на пазарите се засили, икономическият растеж може да бъде още по-слаб.“

Според оценка на френския статистически институт INSEE, цитирана от Дьо Монпелие, движението на „Жълтите жилетки“ може да е намалило растежа на френския БВП през четвъртото тримесечие на 2018 г. с 0,1 процентен пункт. Стачните действия по време на протестите срещу пенсионната реформа през пролетта на 2023 г. са понижили растежа на БВП през първото тримесечие с около 0,1 процентен пункт, според Френската централна банка.

В бележката си от 20 октомври тя посочва, че насилието може да отблъсне потребителите от градските центрове, да накара туристите да отложат пътуванията си и да подтикне бизнеса да забави инвестициите.

Дюре заявява, че потребителското доверие във Франция вече е било близо до исторически минимум преди последните протести, което оставя малко възможности на страната да поеме нов макроикономически шок.

По думите му безредиците пораждат „два основни предупредителни сигнала“ за пазарите.

„Първо, съществува риск продължителните сътресения да забавят растежа на БВП. Второ, има опасения, че политическият натиск може да провали плановете на правителството за съществени съкращения на разходите. И в двата случая дефицитът ще се увеличи и ще надхвърли целта на правителството от 5% от БВП.“

Кои френски сектори са най-уязвими?

Френският борсов индекс CAC 40 е спаднал с 4,5% през последния месец. ING определя търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, туризма, както и транспорта и логистиката като секторите, които са най-пряко изложени на сътресенията.

Дьо Монпелие посочва, че магазините и търговските центрове са изправени пред по-малко посетители, затваряния и загуби на продажби. Хотелите, кафенетата, ресторантите и туристическите услуги рискуват да загубят приходи от дейности, които клиентите трудно биха отложили за по-късно. Транспортът и логистиката също могат да бъдат засегнати, ако сътресенията продължат.

Акциите на Carrefour се сринаха с над 14% в сряда, след като веригата супермаркети понижи прогнозата си за печалбата и съкрати инвестициите, посочвайки безредиците и нарастващите разходи за енергия като фактори, които влошават потребителското доверие. Главният изпълнителен директор Александър Бомпар заяви, че страната е изправена пред „безпрецедентна ситуация“.

По данни на ING, която се позовава на оценки на френската мрежа от търговско-промишлени палати, към вторник над 2000 предприятия са били пряко засегнати.

Въздействието може да се разпростре далеч отвъд компаниите, които са най-пряко изложени на безредиците, смята Кевин Тозе, портфолио консултант и член на инвестиционния комитет на Carmignac.

„За фондовите пазари това не е добра новина и за банките, предвид по-високата цена на собствения капитал. Продължителната несигурност може да забави растежа на кредитирането и да породи проблеми с кредитното качество“, казва той.

Престижният френски сектор на луксозните стоки реализира по-голямата част от продажбите си в чужбина. LVMH има сравнително ограничена пряка експозиция към френския пазар, като Франция формира едва 8% от приходите на компанията през 2025 г. Демонстрациите обаче могат да навредят на туризма и съответно на покупките без начислени данъци, които представляват около 20% от приходите на LVMH във Франция, посочва Тозе.

„Още шест месеца на политически вакуум са изключително дълъг период за пазарите, икономиката и предприемачите“, добавя той.