Бумът на изкуствения интелект подготвя почвата за колебания в лихвите на Фед

Голяма неизвестна за лихвените проценти в САЩ е развитието на инвестиционния бум в сферата на изкуствения интелект (AI) и влиянието му върху оценките на фондовия пазар, пише Бил Дъдли в коментар за Bloomberg.

В момента този бум оказва натиск за повишаване на лихвите по два начина. Първо, инвестиционните разходи стимулират икономическия растеж и натоварват капацитета на страната да осигурява финансиране. Второ, бумът е съпроводен от силен фондов пазар, който увеличава богатството на домакинствата и подкрепя потребителските разходи.

Трудно е да се прогнозира въздействието върху краткосрочните и дългосрочните лихви, тъй като не можем да бъдем сигурни нито в мащаба и продължителността на инвестиционния бум, нито в ефекта му върху оценките на фондовия пазар. Няколко тенденции обаче изглеждат вероятни.

Първо, прякото въздействие върху икономическия растеж на САЩ вероятно ще отслабне през следващата година, тъй като увеличението на инвестиционните разходи през 2027 г. - за растежа е важна промяната, а не самото равнище на разходите - вероятно ще бъде по-малко от това през 2026 г. Това отчасти се дължи на ограничения капацитет за изграждане на нови центрове за данни, по-трудните условия за финансиране на доставчиците на AI услуги, които не генерират значителен паричен поток от други дейности, както и на политическата съпротива. Избирателите са недоволни от въздействието на изграждането на AI инфраструктура върху цените на електроенергията и се тревожат как изкуственият интелект ще се отрази на препитанието им.

Второ, натискът на AI инвестициите върху наличния ресурс от спестявания в страната ще продължи да засилва реалните лихвени проценти. Причината е, че натискът върху предлагането на спестявания зависи от равнището на инвестициите, а не от промяната в тях.

Следователно през 2027 г. натискът за повишаване на лихвите, породен от бума на изкуствения интелект, вероятно ще има по-нюансиран характер - по-слаб заради икономическия растеж, но по-силен заради натиска върху спестяванията. Лихвите ще трябва да се повишат, за да ограничат потребителските разходи за дълготрайни стоки, жилища и бизнес инвестиции извън сферата на AI. Така ще се освободи капацитет, който да поеме по-високото равнище на инвестициите в изкуствен интелект.

В по-дългосрочен план натискът за повишаване на лихвите ще се обърне, когато инвестиционният бум в AI достигне своя пик и започне да отслабва. Когато този бум неизбежно приключи - било защото изграждането на инфраструктурата е завършено или защото доставчиците на AI вече не могат да получат необходимото външно финансиране - процесите ще се развият в обратна посока: инвестициите в AI ще забавят растежа и ще поглъщат по-малка част от наличните спестявания.

Същевременно фондовият пазар вероятно ще се свие, тъй като печалбите, породени от бума, ще намалеят. Комбинацията от тези фактори ще забави икономиката, Федералният резерв ще промени курса си и ще намали краткосрочните лихви, а дългосрочните лихви също ще се понижат.

Проблемът за инвеститорите и Фед е, че моментът и силата на този обрат остават крайно несигурни. Най-вероятно обаче той ще настъпи по-рано от очакваното. Причината е, че не е много вероятно доставчиците на AI да могат да генерират достатъчно приходи, за да постигнат приемлива възвръщаемост на инвестициите. Освен това още преди да стигнем до този момент доставчиците на AI, които не разполагат със стабилни парични потоци, ще загубят достъп до капиталовите пазари.

Какво означава това за лихвените проценти в САЩ? Първоначално те ще се повишават, вероятно значително повече от очакваното, а след това, когато балонът се спука, Фед ще реагира с рязко понижаване на лихвите.

Интересното е, че участниците на финансовите пазари не очакват подобен сценарий. Това личи от цените на фючърсите върху SOFR, които обхващат период до началото на 30-те години на XXI век, за разлика от фючърсите върху федералната лихва. Те показват очаквания за допълнително повишаване на лихвите с около 75 базисни пункта до юни 2027 г., след което се предвижда те да останат относително стабилни.

Възможно е това просто да отразява разногласията между онези, които смятат, че бумът ще продължи по-дълго, и онези, които не споделят това мнение. Независимо от причината обаче този сценарий е малко вероятен. Ако краткосрочните лихви се повишат със 75 базисни пункта или повече, вероятно ще последва рязък цикъл на понижения. Това би съответствало по-добре на очакваното въздействие на бума на AI върху икономиката и на вероятната реакция на Федералния резерв.

А какво да очакваме от заседанието на Федералната комисия по операциите на открития пазар (FOMC) през следващата седмица? Изостава ли Фед от развитието на събитията?

Паричният орган трябва да действа по-бързо по две причини.

Първо, AI бумът стимулира икономиката достатъчно силно, за да поддържа пазара на труда на равнище, съответстващо на целта на Фед за пълна заетост.

Второ, това се случва в момент, когато инфлацията все още е ускорена и почти сигурно Фед ще се размине с целта си от 2% за шеста поредна година. Освен това рисковете от грешка в паричната политика са силно изместени към опасността от по-бърза инфлация, тъй като продължителните отклонения от целта могат да доведат до разколебаване на инфлационните очаквания. Ако това се случи, доверието във Фед ще бъде подкопано и за централната банка ще стане по-трудно да върне инфлацията до целевото равнище.

FOMC вероятно няма да повиши целевата лихва по федералните фондове през следващата седмица. Изказванията на двамата заместник-председатели - ръководителя на клона на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс и Филип Джеферсън от Управителния съвет - очевидно трябваше да охладят пазарните очаквания през изминалите дни. Това не е случайно.

Т. нар. „тройка“, съставена от председателя и двамата заместник-председатели, се превърна във водеща група при вземането на решения и в постоянен канал за комуникация още по времето на бившия ръководител на Фед Бен Бернанке. Изглежда, че този модел продължава да функционира. Миналата седмица председателят Кевин Уорш на практика подкрепи позициите на Уилямс и Джеферсън в изказването си по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Банкок.

Уорш отказа да даде конкретни насоки за бъдещата парична политика, но отбеляза, че от заседанието на FOMC през септември насам световната икономика се движи в съответствие с очакванията на Фед.

При положение че пазарите оценяват вероятността за затягане на паричната политика през следващата седмица на едва около 15%, би било шокиращо, ако Уорш даде сигнал в обратната посока. Досега той се е стремял да не нарушава пазарните очаквания, като избягва конкретни насоки за бъдещата политика. Освен това подобен ход би бил изненадващ, тъй като на практика би сложил край на последователните послания от членовете на „тройката“.

Заседанието на Фед през следващата седмица вероятно ще бъде доста спокойно. Но затегнете коланите - през следващите няколко години това едва ли ще е така.