Упоритата инфлация подлага на изпитание решимостта на Фед

Изненадващо лошите данни за инфлацията в САЩ, публикувани миналата седмица, поставят Федералния резерв пред дилема. В последните си речи и интервюта представители на централната банка дадоха да се разбере, че не бързат отново да повишават лихвените проценти и че е уместно да направят пауза. Сега обаче задържането на лихвите на настоящото равнище изглежда по-трудно за оправдаване, пише Bloomberg.

Потребителските цени са се повишили с 0,6% през септември - най-бързият темп за пет месеца. Така годишната инфлация е достигнала 3,7% спрямо отчетените 3,4% през август. Като се изключат силно променливите цени на храните и енергоносителите, базисната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (CPI), се е ускорила до 2,6% от предходните 2,4%.

Фед отдава по-голяма тежест на ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE), данните за който ще бъдат публикувани едва на 29 октомври. Новите данни за цените на едро обаче подсказват, че и инфлацията по показателя PCE ще се окаже по-гореща от очакваното.

Данните показват, че високите енергийни разходи, дължащи се главно на войната на САЩ и Израел в Иран, се пренасят върху транспортните цени. Очевидно търговците на едро възстановяват маржовете си на печалба, притиснати както от митата на президента Доналд Тръмп, така и от цените на горивата, като прехвърлят по-голяма част от нарасналите си разходи върху клиентите. А инфлацията при услугите, достигнала 3,2% за 12-те месеца до септември, показва, че проблемът не се ограничава до секторите, засегнати най-силно от митата или войната.

Разбира се, не е разумно да се правят прекалено категорични изводи въз основа на данните само за един месец. Те обаче са знак, че прекомерно ускорената инфлация, която все още е значително над целта на Фед от 2%, може да се задържи, ако не последва допълнително затягане на паричната политика. Това опасение се подсилва от пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания, които постепенно се покачват.

Несъмнено председателят Кевин Уорш и колегите му биха предпочели да не провокират Белия дом с ново повишение на лихвите на следващото си заседание на 27-28 октомври - само дни преди междинните избори. В коментарите си миналата седмица Уорш видимо избегна да заяви, че балансът на рисковете вече се е изместил в полза на увеличение на лихвите през този месец.

Разбира се, политическата предпазливост не е единствената причина Фед да изчака следващото си заседание през декември, преди да повиши основната лихва. Известно е, че Уорш следи внимателно колко широко разпространено е поскъпването в целия спектър от стоки и услуги, тъй като смята този показател за добър ориентир за това доколко инфлацията ще се задържи. През септември този показател се понижи, изпращайки положителен сигнал.

Все още има основания да се смята, че шоковете от митата и енергийните цени ще отслабнат през следващите месеци. Засега и скорошното покачване на доходността по облигациите допринася за затягането на финансовите условия и ограничава търсенето, дори ако основната лихва по федералните фондове остане без промяна до декември.

Въпреки всичко балансът на рисковете действително се е изместил и Уорш и колегите му трябва открито да признаят това. При сегашните условия основната лихва не ограничава достатъчно търсенето, за да върне инфлацията към целевото равнище. Ако данните през следващите няколко седмици не променят тази оценка, ще се наложи повишаване на лихвите. И още едно увеличение с четвърт процентен пункт може да не е достатъчно.