Кевин Уорш избегна да очертае посоката на лихвите на Федералния резерв

Председателят на Федералния резерв на САЩ Кевин Уорш не даде сигнал за посоката на паричната политика преди следващото заседание на централната банка на 27–28 октомври. Той заяви, че не предрешава решенията за лихвените проценти, по време на разговор с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Уорш каза, че световната икономика като цяло се е развивала според очакванията след септемврийското заседание на Фед. До края на годината централната банка ще проведе още две заседания, на които ще оцени развитието на производството, заетостта и инфлацията. Между заседанията той се стреми да слуша също толкова, колкото говори, като отчита, че политиката на Фед се отразява на останалия свят, а решенията на другите държави влияят обратно върху американската икономика.

Уорш припомни, че преди около 20 години дискусиите за световната икономика са били съсредоточени върху продължителния застой, докато сега се наблюдават структурен растеж и силен инвестиционен подем, особено в САЩ. По думите му този подем не е случаен, а е резултат от подходяща макроикономическа политика и стабилни основи на микроикономическо равнище. Той го определи като едно от най-важните положителни развития в световната икономика.

По отношение на паричната политика Уорш заяви, че през септември Федералният резерв ясно е потвърдил ангажимента си към ценовата стабилност и е оттеглил част от стимулиращия характер на политиката си. „Не предрешавам заседанията. Не смятам, че трябва отсега да казвам какво мога да направя на оставащите заседания през тази година“, посочи той. В отговор на забележката на Георгиева, че така разочарова част от аудиторията, Уорш заяви, че във Фед започва нова глава и институцията вече няма да работи по този начин.

От началото на мандата си през май Уорш настоява за по-ограничена предварителна комуникация относно бъдещите решения за лихвите, така че пазарите да се ориентират в по-голяма степен по икономическите данни, а не по изявленията на централните банкери, съобщи Ройтерс. По време на разговора в Банкок той не посочи какво може да предприеме Фед на предстоящите заседания.

Изказването му идва на фона на ускоряването на инфлацията в САЩ през септември. Индексът на потребителските цени се е повишил с 3,7% на годишна база след ръст от 3,4% през август, показват данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ. На месечна база общата инфлация се е ускорила до 0,6% от 0,4% през август.

Базовата инфлация, която изключва цените на храните и енергията, е достигнала 2,6% на годишна база спрямо 2,4% през август. На месечна база тя се е повишила с 0,3%, колкото и през предходния месец. Поскъпването на бензина с 9,1% през септември е допринесло за повече от половината от месечното увеличение на общия индекс на потребителските цени. Общият индекс на енергията е нараснал с 5,2%.

Изкуственият интелект и икономиката

Значителна част от разговора беше посветена на въздействието на изкуствения интелект върху икономиката и паричната политика. Георгиева постави въпроса как технологията ще се отрази в краткосрочен и дългосрочен план върху инфлацията, производителността и решенията на централните банки, включително на фона на енергийния шок, свързан с войната.

Уорш определи новите технологии като една от най-значимите промени за американската и световната икономика през живота му. Според него изкуственият интелект първоначално ще повлияе на търсенето, преди да се прояви ефектът му върху предлагането. В средносрочен план той може да се превърне в положителен шок за предлагането, но преходът ще бъде съпътстван от нарастване на съвкупното търсене.

Той посочи, че изкуственият интелект може да промени и начина, по който централните банки анализират икономиката. Новите аналитични инструменти биха могли да им позволят да обработват по-ефективно непълни и шумни данни, да разполагат с повече информация и да я тълкуват с по-голяма увереност. По думите му това може съществено да промени провеждането на паричната политика.

Въздействието върху заетостта през следващите 12–18 месеца остава несигурно, каза Уорш. Държавите, които използват технологията ефективно, могат да повишат производителността и благосъстоянието си, но преходът вероятно ще бъде неравномерен. Не е ясно и кои компании и участници на пазара ще извлекат най-голяма полза от промените.

Уорш съобщи, че е създал работна група за производителността и работните места, чието първо изнесено заседание е планирано за 16 ноември в района на залива на Сан Франциско. Тя е една от петте външни работни групи, които разглеждат различни теми, сред които събирането на данни и инфлацията.

По отношение на рисковете той заяви, че в САЩ частният сектор инвестира в нови технологии и компании, а задачата на Фед не е да определя кои от тях ще успеят. Това е работа на финансовите пазари. Централната банка обаче трябва да преценява възможните неблагоприятни крайни сценарии и дали има рискове, върху които може да въздейства, без да се опитва да предотврати всяко отклонение от най-вероятния икономически сценарий.

Устойчивостта на икономиката и ролята на ФЕД

Уорш посочи, че инвестиционният подем в САЩ не се ограничава само до изкуствения интелект и според него подкрепя устойчивостта на американската икономика. Той отбеляза, че редица икономики по света също показват устойчивост въпреки геополитическото напрежение и конфликтите, като развитието им е по-добро, отколкото е очаквал преди пет-шест месеца.

Инфлацията остава общо предизвикателство за централните банки, каза Уорш. Той посочи, че по време на срещите е чул решимост от колегите си в различни държави да постигнат ценова стабилност. Според него през последните месеци в голяма част от света е имало синхронно затягане на паричната политика, макар отделните централни банки да използват различни инструменти и да действат в различна последователност. Той определи това като положително развитие.

На въпрос на Георгиева за първите му 148 дни начело на Фед Уорш заяви, че опитът му от предишната работа в институцията му помага да предлага нови идеи, като същевременно отчита традициите ѝ. Той изрази положителна оценка за професионализма на служителите и подчерта значението на организационната култура за качеството на решенията.

Уорш каза, че трябва да отделя повече внимание на всички направления в работата на Фед, а не само на паричната политика. Около три четвърти от служителите на институцията не работят пряко по нея. Сред останалите ѝ функции са банковият надзор и регулациите, платежните системи и дейностите, свързани с потребителите и местните общности. „Ръководителят на Федералния резерв трябва да ръководи всички части на Фед“, заяви той и посочи, че ще се съсредоточи повече върху тези области през следващите 100 дни.

Уорш подчерта, че доверието в институцията е основният източник на нейната сила и че проблеми в банковия надзор или платежните системи могат да засегнат доверието в нея като цяло. В заключение той заяви, че светът се променя по-бързо от всякога и че икономическата политика не трябва да се ръководи единствено от стари модели или от практиката „винаги сме правили така“. Той изрази оптимизъм, че САЩ могат да излязат от настоящия период с по-устойчива икономика и да допринесат за световния икономически растеж.

(БТА)