Държавният дълг вече е основна заплаха за богатството на инвеститорите

Държавният дълг се превърна в най-голямата заплаха за дългосрочното богатство на инвеститорите, а пазарите на облигации започват да го възприемат именно по този начин.

Според Международния валутен фонд (МВФ) публичният дълг в световен мащаб е близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това ниво надвишава пиковете, достигнати след Втората световна война.

През миналата година дългът достигна 93,9% от световното икономическо производство и се очаква до 2029 г. да надхвърли 100%. Разходите на правителствата за лихви нараства от 2% до близо 3% от световния БВП само за четири години, отчитат от Фонда, цитирани от Investing.com.

Това засяга всеки инвеститор, тъй като държавните облигации служат за база, спрямо която се определя цената на всичко останало. Ипотечните кредити, корпоративните заеми, пенсионните задължения и оценките на акциите – всичко това зависи от лихвения процент, при който правителствата вземат заеми.

Следователно, рязкото покачване на задлъжнялостта на правителствата води до преоценка на почти всички активи, притежавани от хората. МВФ предупреждава, че последиците могат да бъдат сериозни: по-високите доходности по правителствените облигации водят до спад в стойността на активите (включително акциите на компании в сферата на изкуствения интелект) и намаляват стойността на държавните облигации, които служат като обезпечение в цялата финансова система.

Опасността се крие във факта, че проблемът сам се подхранва. По-високите разходи за лихви увеличават бюджетните дефицити, което налага поемането на още дълг, а това, от своя страна, води до още по-високи доходности по дълговите книжа. Щом пазарите започнат да се съмняват в плана на едно правителство, процесът се ускорява.

В краткосрочен план Великобритания е най-уязвимата от големите икономики. Доходността по 30-годишните британски държавни облигации достигна 6,036% – най-високо ниво от януари 1998 г. насам. Страната е първата от Г-7, която плаща толкова висока цена след кризата в еврозоната през 2012 г.

Доходността по 10-годишните облигации също е близо до най-високите стойности, отчетени през 2007 г.

Великобритания съчетава голям бюджетен дефицит със силна зависимост от вноса на газ, а първият бюджет на финансовия министър Джон Хийли, който ще бъде представен на 28 октомври, ще бъде подложен на изключително детайлен анализ.

Собствениците на жилища, чиито договори с фиксирани лихвени проценти изтичат, както и компаниите, които рефинансират дълговете си, вече усещат негативните последици.

Франция е в още по-тежко положение. Разходите за 10-годишно финансиране достигнаха 4,92% – най-високото ниво от 2002 г. насам, а премията спрямо Германия се увеличи до 152 базисни пункта, най-голямата от 2011 г. насам.

В момента Франция плаща повече за заемане на средства, отколкото Италия или Гърция – ситуация, която преди няколко години беше немислима. Дългът се насочва към 121,7% от БВП, разходите за лихви приближават 91 млрд. евро годишно, а разпокъсаният парламент води спорове относно бюджет, който би могъл единствено да забави влошаването на ситуацията. Това показва колко бързо се изпарява доверието, когато политиката пречи на оздравителните мерки за публичните финанси.

САЩ поддържат дефицит в размер на от 7% до 8% от БВП, без да имат план за неговото намаляване. Според прогнозите на МВФ държавният дълг ще достигне 142,1% от БВП до 2031 г.

Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ достигна 5,34% – най-високото равнище от 2002 г. насам, след като отбеляза най-големия си тримесечен скок от 1994 г. насам.

В Япония доходността по 30-годишните облигации достигна рекордно ниво от 4,24%, а за Китай се прогнозира, че дългът ще достигне 126,8% от БВП.

Разходите за финансиране нарастват едновременно в САЩ, Япония, Великобритания и Франция, което прави настоящата ситуация много по-опасна от криза, ограничена само в рамките на една държава.

При предишни периоди на опасения, свързани с дълга, централните банки купуваха облигации, за да успокоят пазарите. Сега обаче, при цена на петрола над 100 долара и повторно ускоряване на инфлацията, възможностите им за подобни действия са силно ограничени – факт, който инвеститорите на пазара на облигации добре осъзнават.

Европейската централна банка (ЕЦБ) не показва особено желание да се намесва по отношение на разходите за финансиране на Франция, тъй като е фокусирана върху инфлацията, а Федералният резерв на САЩ повишава лихвените проценти.

Последиците далеч надхвърлят рамките на пазара на облигации. Американските акции се търгуват близо до рекордни нива, подкрепени от малка група технологични гиганти, чиито пазарни оценки се основават на печалби, очаквани след години.

По-високите доходности намаляват настоящата стойност на тези бъдещи печалби, като същото важи за недвижимите имоти и други дългосрочни активи.

Пенсионната криза във Великобритания през 2022 г. показа как рязката разпродажба на държавни облигации може да принуди участниците на пазара да продават и други активи, докато фондовете трескаво се опитват да осигурят средства за покриване на изискванията за допълнително обезпечение.

Предстоящите седмици ще подложат на изпитание устойчивостта на пазара предвид представянето на бюджета на Великобритания, следващото лихвено решение на Федералния резерв, бюджетните спорове във Франция и поредицата от аукциони за дългосрочни облигации в САЩ, Великобритания и Япония.

Наличието на надеждни планове за овладяване на задлъжнялостта би могло бързо да облекчи напрежението. В противен случай пазарите на облигации ще наложат онази финансова дисциплина, която правителствата от години избягват.

В някои от най-големите световни икономики бе допуснато неконтролируемо нарастване на дълга, а цената за това ще бъде платена чрез спестяванията, инвестициите, пенсиите и ипотечните кредити по целия свят. Държавният дълг вече не може да се разглежда единствено като проблем на политиците.