IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Защо рекордният добив на петрол не може да реши кризата с дизела в САЩ?

Коригирането на преработката на дизел в американските рафинерии ще се отрази върху икономиката на бензина

22:00 | 16.10.26 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

САЩ произвеждат повече суров петрол от всякога. Според Администрацията за енергийна информация (EIA), производството на суров петрол в страната е напът да достигне рекордните 13,8 млн. барела на ден средно през 2026 г., надминавайки предишния рекорд, поставен миналата година, пише Oilprice.

И все пак цените на дизела наскоро достигнаха рекордни върхове, докато запасите от дестилати остават необичайно ниски. EIA очаква тези запаси да останат под петгодишния диапазон през по-голямата част от 2027 г., като запасите ще паднат под 100 млн. барела за първи път от над две десетилетия.

На пръв поглед това изглежда противоречиво. Ако САЩ имат повече петрол от всякога, защо рафинериите не могат просто да произвеждат повече дизел?

Петролът трябва да премине през рафинерия, преди да се превърне в дизел, бензин, реактивно, отоплително гориво или един от многото други петролни продукти, които потребителите реално използват. Рекордно количество суров петрол може да бъде произведено, докато пазарите на рафинирани продукти остават затегнати, защото „стесняването“ може да възникне след като петролът излезе от земята. В момента това е все по-често срещано явление.

Едно от най-погрешните схващания за петролните пазари е предположението, че рафинериите могат да решават колко бензин или дизел искат да произвеждат и просто да коригират производството. Те наистина имат малка степен на гъвкавост, но тя е ограничена от химичния състав, качеството на суровия петрол, конфигурацията на рафинерията и оборудването, инсталирано във всяко съоръжение.

Типичен барел суров петрол, преработен в рафинерия в САЩ, произвежда приблизително 19-20 галона (около 75 литра) бензин и 11-13 галона (около 41 литра) дестилат с ултра ниско съдържание на сяра, по-голямата част от които се превръщат в дизел или мазут за отопление. Останалата част се преработва в реактивно гориво, нефтохимически суровини, асфалт, петролен кокс и други продукти.

През 2025 г. дестилатът представлява около 30% от общото производство на рафинериите в САЩ , докато готовият бензин достига близо 46%. Тези пропорции могат да се коригират леко, тъй като рафинериите променят условията на работа, преработват различни петролни сортове и реагират на пазарните цени, но рафинерия, проектирана да произвежда приблизително 30% дестилат, не може да удвои този дял, защото цените на дизела са високи.

Съвременните рафинерии са изключително сложни системи от дестилационни кули, каталитични крекери, хидрокрекери, коксуващи се установки, хидроочистители и други преработвателни инсталации. Всяка от тях е проектирана спрямо конкретни видове суров петрол и продуктови пазари и макар операторите да могат да ги оптимизират в рамките на тези ограничения, има граници за това колко може да се промени продуктовият микс. Ето защо недостигът на дизел не може да бъде решен като се посочи рекордното производство на суров петрол и се каже на рафинериите да произвеждат повече.

Настоящият проблем с дизела също не може да бъде разбран, като се гледа само САЩ. EIA посочва, че запасите от дестилати в страната са паднали под петгодишния си диапазон през април, тъй като значителни доставки от Близкия изток, Русия и Китай липсват. Американските рафинерии реагираха, като изнасят повече гориво на световния пазар, готов да плаща високи цени, а нетният износ на дестилати достига или е близо до петгодишните си върхове през по-голямата част от 2026 г.

Русия ограничи износа на гориво, тъй като украинските атаки повредиха части от рафинериите ѝ. Производството и доставката в рафинериите в Близкия изток бяха нарушени от конфликта с Иран, докато Китай спря по-голямата част от износа на гориво за октомври, тъй като местните рафинерии работят за възстановяване на изчерпаните запаси. Взети заедно, тези промени доведоха до затягане на наличността на дизелово гориво в няколко основни региона едновременно.

Европа е особено уязвима, тъй като континентът постоянно намалява капацитета си за рафиниране през последното десетилетие. Работата на европейските рафинерии е спаднала от приблизително 17,5 млн. барела на ден през 2009 г. до около 14,4 млн. барела на ден днес, което увеличава зависимостта от вносни рафинирани продукти.

Ето защо високото производство на суров петрол в САЩ не се превръща автоматично в евтин дизел в САЩ. Страната участва в световния пазар на рафинирани продукти, а вътрешните цени отразяват както местните условия на предлагане, така и това, което купувачите на други места са готови да платят.

Последна актуализация: 20:38 | 16.10.26 г.
Най-четени новини
Още от Енергетика виж още

Коментари

Финанси виж още