Учен: С LOFAR-BG отваряме нова страница на технологичното развитие на телекомуникациите

С изграждането на първия български професионален радиотелескоп LOFAR-BG край Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ в Родопите отваряме нова страница на технологичното развитие, свързано с телекомуникациите и IT. Този коментар направи проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО-БАН, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че паневропейският проект LOFAR е гъвкъв инструмент, който може да се използва както за наблюдение на най-отдалечените астрофизични цели, така и за всички други обекти между началото на Вселената и Земята.

„Това включва отдалечени галактики, магнитни полета в собствената ни галактика, наблюдение на пулсари. Могат да се правят и обзори на радионебето, тъй като то е малко познато в такива ниски честоти“, изтъкна ученият възможностите на първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти LOFAR, която е една от 53-те наблюдателни станции на европейския континент.

Проф. Козарев обясни, че станцията в България може да се използва самостоятелно или да се включи в цялостната мрежа за много по-висока разделителна способност, като разнообразните изследвания в нея „допълват оптичния поглед с нови радиоочи“.

„От технологична гледна точка участието на България в паневропейския проект LOFAR може да се използва за отбранителни цели на ЕС и НАТО, но основната цел са научните изследвания“, каза още ученият. И добави, че една от интересните възможности, които предлага станцията, са огромните потоци от данни, които може да са интересни за всички компании, които се занимават с развитие на технологии за бърза обработка на такива сигнали.

„Друга добра възможност е необходимостта от разработване на интелигентни алгоритми за обработка и анализ на данните“, посочи професорът.

По думите му ще се правят и технологични разработки в областта на радиоастрономията, които може да не са директно свързани с LOFAR, но ще са свързани с нови телекомуникационни системи за наблюдение на Вселената.

Ученият съобщи, че има планове Национална астрономическа обсерватория Рожен да се включи в Програмата за планетарна защита на ЕС, за да проследява новооткрити астероиди. Предимство за това са новите възможности за наблюдение на слънчевата активност чрез нови оптични телескопи, магнитометър за следене на геомагнитната активност и неутронен монитор, който позволява наблюдение на потоците на високоенергетични частици от Космоса, свързано със слънчевата активност.

„Задачата е данните да бъдат обединени в цялостна система за по-комплексни изследвания на астрофизичните процеси“, поясни проф. Козарев.

По какъв начин индивидуалните станции ще могат да се използват за следене на спътници в нискоземната орбита и като пасивни радари за следене на самолети? Какви са перспективите за сътрудничество на Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ със западни институции и с българския бизнес.

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.