Завърши изграждането на първия български радиотелескоп от мрежата LOFAR

Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR, съобщиха от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките.

Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което се очаква в началото на 2027 г.

LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR. Благодарение на своето местоположение, тя разширява най-дългата базова линия на мрежата до около 2500 км, което ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа.

Проектът е реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON).

LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.), координирана от Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява от национален консорциум, включващ ИА с НАО (координатор), Техническия университет – София (катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (катедра „Астрономия“) и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (катедра „Физика и астрономия“).

България е член и съосновател на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium) – общоевропейска научноизследователска инфраструктура, създадена от Европейската комисия през декември 2023 г., за да осигури централизираното управление, експлоатация и модерна надстройка на Low-Frequency Array (LOFAR) – най-големият и най-чувствителен в света радиотелескоп за ниски радиочестоти (между 10 и 240 MHz).

Целта е да се координира работата на десетки антени в Европа и осигурява достъп на научната общност до иновативни проекти (като изучаване на ранната Вселена, физика на пулсарите и космически частици. Членове на LOFAR ERIC са България, Чехия, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство.

„Завършването на българската станция LOFAR е знаков момент за нашата общност“, коментира Михил ван Харлем, изпълнителен директор на LOFAR ERIC. По думите му изграждането на най-отдалечена станция в мрежата ще осигури най-дългите базови линии за LOFAR и ще открие нови възможности за радиоастрономия с висока разделителна способност.

Изграждането на станцията е ръководено от екип опитни инженери и техници от ASTRON, наети от AstroTec Holding, с активното участие на повече от 25 студенти, докторанти и млади изследователи. Разпределени в три групи, в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия през лятото, именно стажантите са извършили основната част от работата по монтажа на стотиците нискочестотни и високочестотни антени на терен, като повечето задачи са изпълнени на ръка.

„Изключително сме доволни от успешното завършване на станцията LOFAR-BG и от силното международно сътрудничество, което го направи възможно“, отбелязва и проф. Камен Козарев, директор на ИА с НАО и координатор на националния консорциум LOFAR-BG. И добавя, че след като влезе в пълна експлоатация, тя ще предостави на българските учени възможност за изследвания в различни области на астрономията, космическата физика и геофизиката.

Проектът предвижда също така изграждане на технологичен капацитет за обработка на петабайти данни чрез методи на изкуствения интелект, обучение на следващото поколение учени за работа с телескопа, както и разширяване на консорциума с нови партньори.

Идеята за LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.) на Министерството на образованието и науката. Оттогава екипът на ИА НАО, съвместно с партньорските университети, ASTRON и AstroTec, работи активно по изграждането на инфраструктурата – от доставката на ключово изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.