Докъде ще стигне битката с търговските вериги?

Търговските вериги за хранителни стоки се оказаха във фокуса на управляващите още с първите дни от встъпването в длъжност на правителството на Румен Радев. Вниманието върху тях беше представяно като опит да се овладее ръстът на цените – основна задача, която „Прогресивна България“ си постави още в началото на май 2026 г.

Няколко месеца по-късно обаче инфлацията продължава да расте, расте и усещането, че битката с цените на храните е пренесена единствено в полето на големите търговци, а дефектите по цялата верига остават задача за друг път.

Макар че през цялото време управляващите даваха за пример за действията желанието да постигнат „нищо повече от това, което е в Германия“, предприетите мерки насочват към опита на Унгария.

С приемането на промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията икономисти и бизнес организации предупредиха, че се създава риск от прекомерна държавна намеса в частния сектор и влошаване на инвестиционната среда. Към днешна дата тези опасения получават звучно потвърждение – с наложената рекордна глоба на Kaufland за нелоялни търговски практики: единична санкция в размер на 76 млн. евро при наложени общо за ЕС в рамките на периода 2022-2024 г. санкции за 42 млн. евро (по данни на компанията). От своя страна, веригата отговори със заявка да бъдат преосмислени инвестициите за 200 млн. евро, планирани в България за следващите три години.

КЗК е в правомощията си да налага санкции. Размерът на глобата в случая обаче създава впечатление за наказателна акция за назидание на целия сектор. С последвалия отговор от компанията поредната серия от войната на държавата срещу търговските вериги поставя въпроса дали политиката на извиване на ръце спрямо търговците в крайна сметка няма да доведе до обратен ефект – до загуба на инвестиции и работни места.

Кой казва какви са цените

„Живеем в условията на свободна пазарна икономика и правителството няма намерение „да диктува“ цените“, каза в края на октомври премиерът Румен Радев. Така той повтори позициите на „Прогресивна България“, съпътствали целия процес по промени в законите за потребителите и конкуренцията, както и приемането на механизмите за определяне на „справедлива стойност“ и преценка на необоснованост на цените – че се търси изсветляване на ценообразуването в сектора, а не административно определяне на цените. Действията на властта обаче говорят обратното. Координираните проверки на търговските вериги от страна на КЗП, НАП и БАБХ бяха последвани от обявяване на проверка дали съдържанието на хранителни добавки, продавани в търговски вериги и аптеки, отговаря на описанието на етикета, като отговорност се търси от търговеца, а не от производителя.

„Голямата цел на КЗП е свързана с цените на храните в търговските вериги“, обяви пред БНТ Мая Манолова, която пое КЗП през септември. В друг случай тя заяви, че „институциите се ангажират за това да има справедливост в ценообразуването“.

Манолова направи и серия от брифинги, говорейки за „златно“ масло с надценка до 135% и прясно мляко с надценка 99% в големите вериги при надценки в Европа около 25%. Икономисти поставиха под съмнение коректността на изчисленията. Не стана ясно и как тези надценки се съотнасят към поставяните от по-малки търговци в България.

Активен по темата е и земеделският министър Пламен Абровски, който дори заговори за закон, който да регламентира дейността на големите търговски вериги заради нивата на шум и трафика в населените места. Търсенето на вина в целия сектор отекна и в изказването му пред Nova, когато при коментар за затварянето на топла витрина на верига в Пловдив заради нарушения, заяви, че „може да се окаже, че и в останалите търговски вериги е същото“.

В темата се включи и икономическият министър и вицепремиер Александър Пулев. Преди десетина дни той обяви, че се очакват „мултимилионни глоби“ на КЗК за търговските вериги. С това възникна и въпросът дали акциите с „дисциплиниращ ефект върху целия пазар“ (по думите на Пулев), не са и опит да се запълни дупката в бюджета – по разчет за 2026 г. тя е в размер на 5,7% от БВП на касова основа, а за 2027 г. се планира да се свие до 3,5%.

„Разбира се, че един от основните приоритети при това да се запълни дупката в дефицита е събирането на всички наложени глоби и санкции, налагани от всички органи, така че НАП има своята роля и функция за това да предприеме всички мерки, които да доведат до по-висока събираемост“, каза пред „Панорама“ финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев.

„Безобразните маржове на печалба“

„В тази цяла картина от войната ви с търговските вериги какво очаквате?“, попита водещият на сутрешния блок на БНТ Симеон Иванов председателя на бюджетната комисия в парламента и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов. Той отговори, че очаква „да намалят малко маржовете си на печалба, които са абсолютно безобразни“.

Именно маржовете на печалба се оказаха на прицел и от финансовото министерство при изготвянето на данъчния пакет законови промени към Бюджет 2027.

От еднократен данък „свръхпечалба“ в шест сектора през 2027 г. се очаква в хазната да постъпят 800 млн. евро. Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова тези сектори са генерирали 60% от свръхпечалбите. Петкова обяви, че този данък ще доведе до спад в цените, защото „ще се намали икономическият стимул за повишаване на цените“ – логиката ѝ е, че колкото по-висока е свръхпечалбата, толкова по-голям е данъкът.

Енергетиката остана извън обсега на новия данък, за разлика от търговските вериги за храни.

(Продължава на следващата страница)