Докъде ще стигне битката с търговските вериги?

Докъде ще стигне войната с веригите

Тонът беше зададен още през май, когато премиерът Румен Радев и представители на правителството се срещнаха с производители, потребителски асоциации и представители на големите търговци на хранителни стоки в опит да се намери решение за ръста на цените на храните. По време на тази среща към чуждестранните търговци е било отправено предупреждение, че ако не спазват законодателството, на българския пазар може да останат само български вериги. Това твърди в интервю за „Фокус“ от 14 май един от участниците в срещата – Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“. Според Велчев идеята е била аплодирана от представителите на млекопроизводителския сектор, на плодове и зеленчуци и на всички съсловни организации, присъствали на срещата.

Темата за отношенията между търговските вериги и съсловните организации пък влезе в ефир в края на октомври, когато земеделският министър Пламен Абровски се изказа в подкрепа на споразумение между млекопреработватели и търговски вериги, което по същество нарушава закона.

Пред Nova той разказа за асоциация, обединяваща над 120 млекопреработвателни предприятия, която предложила на големи търговски вериги да им доставят продукцията си с до 10% надценка при фиксирана надценка от 25%-35% от страна на търговците, но те са го отхвърлили. Според Абровски – защото нямали сметка.

Впоследствие се оказа, че причината е по-различна – преглед на самото предложение на Националната асоциация на млекопреработвателите, която представлява повече от половината предприятия в сектора, показва, че то съдържа сериозни нарушения на правилата за свободна конкуренция. В него не просто се насърчават веригите да търгуват с определени предприятия, но и се определят диапазони на надценката, с което се влияе на цените в цялата продуктова категория и се ограничава ценовата конкуренция. Същевременно се блокира достъпът на пазара за всички останали мандри извън обединението, а срокът на „меморандума“ е три години.

„Всяко подобно предложение за фиксиране на маржове на конкретни продукти представлява твърдо нарушение на правилата за защита на конкуренцията“, реагираха след изказването на Абровски от Сдружението за модерна търговия. Те предупредиха, че съгласието с подобен ангажимент представлява забранено споразумение/съгласувана практика по чл. 15 от българския закон за защита на конкуренцията и чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Така се стигна до абсурдната ситуация, в която министър защитава предложение на преработвателите, която по същество е в противоречие със закона и е неясно дали ще бъде полезно за производителите или за потребителите.

Междувременно на изчакване стои законодателството в сферата на кооперирането, което би трябвало да улесни преговорите между производители и търговци за по-изгодни изкупни цени за продукцията. Земеделският министър и председателят на земеделската комисия Явор Гечев (ПБ) обещават законовата рамка да е готова до края на годината.

Дотогава ясна концепция за справянето с проблемите по веригата в сектора сякаш липсва. Изглежда, че управляващите по-скоро се опитват да удовлетворят едновременно и бързо исканията на производителите за по-високи изкупни цени, и на потребителите – за евтини стоки. Лесното решение, изглежда, е сметката да се пише на големите търговци – нещо, което Унгария започна да прави по времето на Виктор Орбан след началото на Covid кризата.

По стъпките на Унгария

Опитът да се намаляват цените на храните чрез натиск върху хранителните вериги всъщност не тръгва от България, още по-малко – от Германия. С влошаването на икономическата среда и високата инфлация в края на 2021 г. правителството на Виктор Орбан предприе редица мерки, които бяха насочени към чуждестранните търговски вериги за храни – от държавно благотворително дружество, към което да се насочват стоки с изтичащ до 48 часа срок на годност, през налагане на тавани на цените до въвеждането на специален данък за търговците на дребно, засягащ чуждестранните компании. 

Специалният данък е прогресивен и може да достигне до 4,5% от оборота. Докато местните компании често оперират в рамките на франчайз чрез отделни юридически дружества и така избягват облагането, за чуждестранните вериги за хранителни стоки това е невъзможно. Европейската комисия дори отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз.

Освен това в Унгария са валидни мерки за ценово регулиране от март 2025 г., които не позволяват на търговците на храни да прилагат надценка от над 10% върху основни категории хранителни продукти – мярка, която беше предложена и в България от БСП през 2025 г. В крайна сметка 10% е и размерът на допустимото отклонение от справедливата стойност за основни продукти след въвеждането на методиката на Министерството на икономиката към Закона за защита на потребителите у нас.

В Унгария в търговията на дребно оперират редица големи компании като британските Aldi и Tesco, германските Penny и Lidl и австрийската Spar. В последните месеци активно се говори за оттеглянето на Tesco от пазара след 30-годишно присъствие, 200 магазина и 9000 служители. Една от причините е именно специалният данък и цялостната държавна политика на Унгария към сектора. Готовност да напуснат пазара декларират и от Spar. Същевременно ефектът от орбановите мерки е спорен – нивата на инфлация в Унгария се задържаха сред най-високите в ЕС до тази година. 

Унгарският сценарий може да послужи като пример за посоката, в която води опитът да се овладяват цените с прицел върху международните компании. Посока, която звучи в противоречие с намеренията на българското правителство да засилва чуждестранните инвестиции и да разгръща българската икономика в период на процедура по свръхдефицит.