Надпреварата за председател на ЕЦБ се разгръща на фона на още две ключови назначения

Правителствата в еврозоната се стремят да постигнат съгласие за председателския пост в Европейската централна банка (ЕЦБ), като едновременно с това обсъждат и още две ключови позиции в базираната във Франкфурт финансова институция, пише Bloomberg.

Финансовите министри разгледаха възможността за едновременно запълване на трите позиции, като потвърдиха номинациите на нидерландеца Клаас Кнот и испанеца Пабло Ернандес де Кос след изтичането на крайния срок за подаване на кандидатури миналата седмица. Сега въпросът преминава на равнище държавни и правителствени ръководители, като целта е решение да бъде взето през декември.

„Издигнати са кандидатурите на двама души с богат опит и международен авторитет“, заяви в понеделник в Брюксел председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис пред журналисти. „Възможно е трите назначения да бъдат разгледани едновременно на равнище европейски лидери, за да се улесни постигането на консенсус“, добави той.

Срещата беляза първия сблъсък в политическа битка, която вероятно ще бъде оспорвана, за това кой да ръководи паричната политика в регион с население над 350 млн. души. Миналия месец настоящият председател Кристин Лагард обяви, че ще напусне поста председател на ЕЦБ по-рано от предвиденото.

По-късно Пиеракакис ще се срещне с председателя на Европейския съвет (ЕС) Антонио Коща, за да обсъдят процедурата по избора. Той отбеляза, че графикът за напускането на настоящия председател не оставя много време за отлагане. „Оптималният вариант е окончателното решение да бъде взето преди края на 2026 г.“, посочи той.

„Работим при изключително кратки срокове“, заяви Кириакос Пиеракакис. „Планираме да действаме гъвкаво и бързо, като адаптираме процедурата, за да направим всичко възможно да спазим крайния срок.“

Все още е трудно да се предвиди как точно ще се развие процесът. Първата възможност европейските лидери да обсъдят въпроса може да бъде още в петък по време на неформалната среща на върха в Дъблин. Следващата среща е насрочена за 26-27 ноември в Брюксел, а последната за 2026 г. е предвидена за 17-18 декември.

По-рано в понеделник ирландският финансов министър Саймън Харис определи двамата номинирани като „изключително достойни личности“ и заяви, че има основания изборът да бъде направен възможно най-скоро.

„В момент на огромна несигурност в световната икономика и при наличието на определен натиск върху европейската икономика със сигурност има смисъл свободната позиция да бъде заета възможно най-бързо“, каза той. „Но важното е и да направим правилния избор, да намерим подходящия човек. Това е изключително важно назначение.“

И двамата кандидати са бивши ръководители на централни банки. В интервю за Financial Times, публикувано непосредствено преди срещата на финансовите министри, Кнот заяви, че ЕЦБ „няма да се поколебае“ да предприеме действия, ако е необходимо, за да противодейства на нова дългова криза в еврозоната.

Де Кос, който оглавява Банката за международни разплащания (БМР), заяви пред швейцарския вестник Tages-Anzeiger в интервю, публикувано в събота, че централните банкери по света трябва да продължат да следят внимателно рисковете от инфлация. Той отказа да коментира кандидатурата си за председател на ЕЦБ.

През следващите месеци в централната банка ще се освободят още две позиции, което създава предпоставки европейските лидери да обединят процедурите по избора.

Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, която в момента отговаря за пазарните операции, ще напусне поста си през януари, за да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ). Мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май.

„Ситуацията е безпрецедентна - не става въпрос за една позиция, а за три“, заяви Пиеракакис. „Има смисъл трите назначения да бъдат разгледани едновременно на равнище европейски лидери.“

Макар че до изтичането на крайния срок миналата седмица не беше предложен друг кандидат за председателския пост, не може да се изключи появата на изненадваща кандидатура в последния момент, както се случи през 2019 г., когато името на Лагард се появи неочаквано.