Прелюдия ли е дълговата криза на Франция към по-широкия крах на ЕС?

Настоящите икономически затруднения на Франция сигнализират за сериозни проблеми относно сплотеността на Европейския съюз (ЕС). Миналата сряда френското Национално събрание единодушно отхвърли предложения от правителството бюджет, което предизвика допълнителни опасения на пазара на облигации. Преди няколко седмици стана ясно, че бюджетният дефицит на френското правителство вече е 5,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво от близо четвърт век. Националният дълг сега надхвърля 115% от БВП. Само преди десетина дни агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи перспективите за Франция от „стабилна“ на „отрицателна“.

Тук се появява и естественият въпрос - колко близо е до фалит Франция, пише Oilprice.

Има твърде малко удачни варианти за справяне с подобен сценарий. Допускането на страна с мащаба на Франция да обяви фалит несъмнено би подкопало международното доверие в еврото в момент, когато повечето икономики на ЕС са затруднени на множество фронтове.

Единственият възможен начин за предотвратяване на държавен фалит би бил спасителен план от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Този вариант би поставил огромна тежест върху Германия и би ударил силно спестяванията на тази страна. Въпреки че спасяването на Гърция през 2010, 2012 и 2015 г. се смяташе за необходимо действие за стабилизиране на международните пазари и спасяване на еврозоната, перспективата да се наложи да се направи същото и за Франция може да се окаже непосилна.

Германската икономика също е подложена на огромен натиск от няколко години, особено след като индустриалният сектор започна да се задъхва от двойната тежест на зелените регулации, приети по време на пика на климатичната политика в края на предходното десетилетие, и геополитическите кризи като войната между Русия и Украйна, войната между САЩ и Израел с Иран и сътресенията в Ормузкия проток.

Все по-вероятно е Марин льо Пен да спечели френските президентски избори през май следващата година. Но дори и това да се случи не е ясно дали тя ще се справи с икономическите проблеми на Франция, или ще бъде принудена да се съобрази с изискванията на ЕС.

В момента Льо Пен обещава да намали френските публични разходи до под 50% от БВП до 2032 г. Но дори относително скромните мерки за намаляване на разходите са посрещнати с ожесточени протести, което прави въпроса особено труден за политиците. Франция, разбира се, от няколко седмици е разтърсвана от мащабни протести, безредици и грабежи, тъй като социалната ѝ тъкан се разпада. Редовната политика изглежда предлага малко решения на въпроса.

Нестабилността на политическата система е очевидна и от факта, че петима министър-председатели се смениха под ръководството на президента Еманюел Макрон от 2022 г. насам.

Трябва да се отбележи, че това не е само проблем на Франция. Същият ефект може да се наблюдава както в ЕС, така и извън него. За тези, които гледат по-широко на историята, редица политически, икономически и социални цикли приключват приблизително по едно и също време. И макар да е вярно, че съвременните големи демокрации са склонни да се характеризират с кратък политически цикъл, тези процеси се ускоряват още повече, тъй като правителствата многократно се разпадат и нестабилността нараства. По-големият въпрос е дали може да се появи лидер, който да се освободи от този вихров ефект, или моделът е обречен да се повтаря, докато системата не се разпадне напълно.

Светът се отдалечава от глобализма и се насочва към по-многовъзлово, „националистическо“ устройство. Въпреки това дори много от големите популистки и националистически политически партии и лидери на Запад все още действат в рамките на общия следвоенен консенсус. Както показва случаят с Италия под ръководството на премиера Джорджа Мелони, дори в страните, където такива партии са спечелили избори и са формирали правителства, не се наблюдава значителна промяна от предишното глобалистко статукво.

Това прави по-вероятно настоящата колекция от националистически партии в ЕС и на други места да не представлява окончателната форма, която националистическата политика ще приеме. Има голяма вероятност колкото по-дълго продължава настоящият период на турбуленция, толкова повече твърди политически опции да се появят. Със сигурност, ако настоящият политически естаблишмънт продължи да увеличава усилията си върху неуспешните стратегически императиви от предходния ден, само ще затвърди опозицията, на която твърди, че се противопоставя, рискувайки по-нататъшни и по-големи кризи.

Въпреки че целостта на еврото като концепция и практическа реалност остава най-належащият въпрос за непосредствената съгласуваност на ЕС, е важно да се следят и други точки на политически натиск. Например настоящата политическа и конституционна криза в Полша ще се окаже сериозен стрес тест за ЕС. Изходът от конфликта между проевропейския премиер Доналд Туск и националистическата опозиция, обединена около президента Карол Навроцки, ще предостави важна индикация за това как глобалистко-националистическата динамика може да се развие в по-широк смисъл в целия ЕС.

В дългосрочен план всички глобални показатели изглежда сочат към възход на национализма и отслабването на глобализма. Резултатът от полската криза би могъл леко да забави или ускори този процес в Европа. Полша има нарастващо геостратегическо значение в Европа. Нейната икономика е една от малкото в ЕС, която действително е нараснала значително през последните няколко години, а централната ѝ банка провежда политика на придобиване на злато, която сега поставя страната сред десетте държави с най-големи национални златни резерви в света, възлизащи на над 630 тона.

Централноевропейският регион, включващ Полша, Чехия, Словакия и Унгария, би могъл с течение на времето да започне да придобива още по-значителна регионална сила в Европа. Тази възможност би била повлияна и от изхода от настоящата война между Украйна и Русия, която очевидно ще окаже голямо влияние върху по-широкия стратегически пейзаж на континента.

Следователно, през 2027 г. може да се наблюдава ускоряване на съществуващите тенденции, тъй като множество отделни кризи се сливат. Способността на правителствата да реагират ефективно на подобна „поликриза“ ще бъде основен показател за трайността или дори оцеляването на наднационални структури на властта като ЕС, които са изградени в много различна епоха и контекст.