Китайските производители на изкуствени диаманти залагат на AI и чиповете за нов растеж

Около 70% от двата милиона карата лабораторно създадени диаманти, които се произвеждат годишно във фабриката на Фън Цзюн, в момента се използват за бижута. Предприемачът обаче залага на това, че бъдещето на китайската индустрия за синтетични диаманти е в доставките на съвременни материали за полупроводници, сървъри за изкуствен интелект (AI) и други високотехнологични приложения, пише Ройтерс.

„Целя се до 2030 г. да увелича дела на продуктите си, използвани във функционални материали, до над 50%, като същевременно намаля дела на тези за бижутерийния сектор до максимум 30%“, заявява Фън.

Китайските производители на лабораторно създадени диаманти, които осигуряват около половината от световното предлагане, търсят приложения отвъд скъпоценните камъни на фона на засилващата се конкуренция и натиска върху цените. Тази промяна може да придаде на индустрията по-голямо стратегическо значение в технологическото съперничество между САЩ и Китай. Ако синтетичните диаманти започнат да се използват по-широко в полупроводниците и системите за отвеждане на топлината в инфраструктурата за изкуствен интелект, доминиращото положение на Китай в производството може да се превърне в поредната уязвимост във веригите за доставки на САЩ.

„Този преход вече е определящата структурна тенденция в диамантената индустрия и има преки последици за глобалните технологични вериги за доставки“, посочва Манан Гоенка, мениджър в консултантската компания Ken Research.

Според компании и анализатори търсенето от сектори като производството на чипове, управлението на топлината и квантовите технологии може да се превърне в следващия голям двигател на растежа в индустрията. Синтетичните диаманти са ценени заради свойствата си, които могат да подобрят работата на съвременната електроника и изчислителните системи.

Промяната настъпва в момент, когато развитието на изкуствения интелект води до рязко увеличаване на търсенето на капацитет в центровете за данни. В доклад от 2025 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочва, че потреблението на електроенергия от центровете за данни се очаква да нарасне повече от два пъти до 2030 г. и да достигне около 945 тераватчаса - приблизително колкото годишното потребление на електроенергия в Япония. Основният двигател на този растеж е изкуственият интелект.

Възможностите, които изкуственият интелект отваря

Анализаторите разглеждат управлението на топлината като по-близка във времето възможност, докато широкото комерсиално приложение на диамантите като материал за полупроводници все още е по-далечна перспектива. За употреба в чипове са необходими и значително по-висока чистота и по-строги производствени стандарти в сравнение с диамантите, използвани в режещи и пробивни инструменти.

Интересът на някои от най-големите технологични компании в света обаче показва потенциала приложенията в производството на чипове да се превърнат в нов източник на търсене, тъй като изчисленията с изкуствен интелект генерират все повече топлина.

Китайски медии съобщават, че Huawei и TSMC проучват възможностите за използване на синтетични диаманти за охлаждане на чипове. Междувременно Lenovo представи на китайския пазар потребителски лаптоп, за който твърди, че използва охлаждащ материал от диамант и мед.

През юни главният изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан заяви, че лично е инвестирал в Diamond Foundry - производител на лабораторно отгледани диаманти, който разработва диамантени пластини за производство на чипове.

Huawei, Lenovo, Intel и TSMC не са отговорили на запитванията за коментар.

Някои китайски производители вече започват да инвестират в очакване на бъдещото търсене. Според съобщение от юни, Henan Liliang Diamond планира да пренасочи 1 млрд. юана (149,18 млн. долара), първоначално набрани за разширяване на производството на диаманти с качество за бижутерията, към нов проект за производство на диаманти за промишлени и технологични приложения.

През април разработени от китайски изследователи охлаждащи модули от диамант и мед подобриха отвеждането на топлината от чипови модули с 80% и повишиха производителността на чиповете с 10%, съобщи Институтът за технологии и инженерни материали в Нинбо.

По-широкото внедряване на тази технология може да преобрази пазара на материали за управление на топлината, които предотвратяват прегряването на чиповете. Германската Henkel, американската химическа компания Dow и японската Shin-Etsu Chemical продават продукти за отвеждане на топлината от чипове. Ако диамантените топлоразпределители навлязат масово в чиповете за изкуствен интелект и центровете за данни, те биха могли да се конкурират с някои от използваните в момента материали.

Henkel, Dow и Shin-Etsu също не са коментирали темата.

Подобни продукти, базирани на диаманти, се разработват и извън Китай. През юни подразделението за синтетични диаманти и съвременни материали на De Beers - Element Six - и японската компания Orbray обявиха, че са произвели еднокристални диамантени пластини с диаметър 3 инча и подготвят производството на пластини с диаметър 2 инча в американския щат Орегон.

Испанското правителство инвестира 753 млн. евро в завод на Diamond Foundry в Трухильо, който ще произвежда синтетични диамантени пластини. Ако проектът бъде завършен, това ще бъде първият в Европа производител в голям мащаб на диамантени подложки - материал, използван в производството на полупроводници.

В началото на октомври американската компания Frore Systems, специализирана в управлението на топлината, представи LiquidJet Diamond - многостепенна охлаждаща плоча с интегриран диамантен топлоразпределител.

„Обхватът и потенциалът на технологичните и промишлените приложения могат значително да надхвърлят тези на пазара за диамантени бижута на дребно, чийто годишен обем сам по себе си е около 100 млрд. долара“, коментира независимият консултант в диамантената индустрия Робърт Буке.

Машина за диаманти

Фабриката на Фън - Jiaruifu - е една от стотиците производствени бази за лабораторно създадени диаманти, съсредоточени в централната китайска провинция Хънан. На нея се падат 80% от производството на синтетични диаманти в Китай.

Лабораторно създадените диаманти се произвеждат в машини, които възпроизвеждат условията на висока температура и високо налягане, при които се образуват естествените диаманти. По физични характеристики те са идентични с добиваните от земните недра.

Една машина във фабриката на Фън може да произведе 120 карата необработени диаманти за шест дни - процес, който в природата отнема милиарди години.

Фън разполага с 550 такива машини, всяка от които струва около 3 млн. юана и тежи над 100 тона. Благодарение на тях от създаването на бизнеса през 2019 г. той е увеличил десетократно годишното си производство, достигнало 2 млн. карата през 2025 г. Това се равнява на около 9% от производството на De Beers през миналата година.

Китайските власти вече предприеха стъпки за включване на тази технология в режима за контрол на износа. През 2024 г. бяха въведени ограничения за свързани машини и ключови компоненти. През 2025 г. към списъка бяха добавени още продукти от синтетични диаманти, но прилагането на мерките беше отложено с една година в рамките на споразумение между САЩ и Китай, постигнато през октомври миналата година.

„По-широкото значение е, че синтетичните диаманти могат все повече да се превръщат в част от стратегическите търговски дебати, свързани с полупроводниците, редкоземните елементи и модерното производство“, казва Гоенка.

Бързото разширяване на производството на лабораторно отгледани диаманти в Китай допринесе за понижаването на цените и засили натиска върху производителите да търсят приложения с по-висока добавена стойност.

Според Фън брутният марж на печалбата при диамантите с качество за бижутерията е между 30% и 40%, докато при промишлените диаманти достига около 50%. Вместо да увеличава допълнително производството, той планира да насочи по-голям дял от него към по-доходоносни промишлени приложения.

Въпреки че търговският потенциал на синтетичните диаманти в модерните промишлени приложения все още е несигурен и съществува риск от ново свръхпроизводство в китайската индустрия, производителите остават оптимистично настроени.

„Това ще бъде пазар за стотици милиарди, а дори и за трилиони юани. Ние стратегически разширяваме дейността си към приложения от следващо поколение, които да заменят традиционните“, казва Фън.