Галопиращи закони срещу галопиращи цени

„Галопиращите цени“ – това беше първият приоритет пред новата власт, анонсиран от премиера Румен Радев при получаването на мандата за управлението на страната от доскорошния си вице, а вече президент – Илияна Йотова. „Да пречупим тренда“ на цените, беше изтъкнато наравно с избора на нов Висш съдебен съвет и бюджета за 2026 г. 

И именно с това започнаха работата си депутатите от „Прогресивна България“, внасяйки двата си законопроекта за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите.

„Ние предпочитаме да работим, отколкото само да приказваме. Това е част от политическото амплоа, ако щете, на новата политическа формация“, каза депутатът Явор Гечев в интервю за Nova малко след спечелването на изборите и преди да бъде сформирано правителството на Румен Радев. Още тогава, макар и отказвайки да говори в конкретика, Гечев очерта подхода на партията по въпроса с цените – ще започнат с изменения в съществуващи закони, а не със създаването на нови, с фокус върху нелоялните търговски практики и без намерение да променят състава на регулаторите, избрани с гласовете на предходното мнозинство – ГЕРБ-СДС, ДПС – Ново начало, БСП, ИТН.

Предложените мерки, представени като борба със спекулата и „край на пира по време на чума“ от депутатите Явор Гечев и Константин Проданов, обаче крият редица рискове заради твърде широките правомощия, които дават на регулаторите – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), в комбинация със създаването на нови, по-скоро неясни понятия, като "прекомерно висока цена", "справедлива цена" и "съвместно господстващо положение".

Друг тревожен нюанс е очакването методиките за определянето на част от регулациите да бъдат разписани не в самия закон, който предстои депутатите да гласуват на второ четене, а от Министерския съвет и Министерството на икономиката – такава е ситуацията с ключовите „сравним предходен период“ и „справедлива цена“.

Въведените с промените в Закона за защита на конкуренцията „прекомерно висока цена“ и „съвместно господстващо положение“ пък изправиха и бизнес, и опозицията на нокти заради риска понятието да бъде възприето като таван на цената и правото на КЗК да решава кои компании да доказват, че не нарушават закона.

Допълнително масло в огъня наля идеята на министъра на икономиката Александър Пулев към ресорното му министерство да функционира съвместно междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените, което депутати от опозиционните ПП и ДБ сравниха с функциониралия по време на плановата икономика на социализма „комитет по цените“.

„Аз съм малко по-възрастен от вас, спомням си ги ония години. Между другото, хлябът беше 6 стотинки, или 10. Беше добре. Не че искам да се връщам към онези години или да реминисцираме…“, каза по време на дискусиите в парламента по законопроекта за промени в Закона за защита на конкуренцията Константин Проданов – председател на временната бюджетна комисия и един от основните говорители на "Прогресивна България" относно законодателните инициативи в икономиката. Така отново даде оръжие в ръцете на опонентите си, без това да допринесе особено за изчистване на неясните моменти в законопроекта. Още повече – Проданов директно се усъмни в способността на пазара сам да определя „справедлива“ цена, след като е необходимо въвеждането на забрана за още нелоялни практики.

Въпреки че законопроектите бяха приети „на галоп“ на първо четене, без необходимите дискусии с бизнеса и браншови организации, изглежда депутатите ще си дадат малко повече време преди второто четене. Важно е в този период да се изчистят максимално спорните моменти в двата законопроекта, защото темите, които адресират, изискват не действия набързо, а добре премислена политика, тъй като представляват регулаторната рамка, в която бизнесът да работи не само в днешната ситуация, но и утре.

Прекаленото овластяване на регулаторите и правото им да изискват от компаниите да доказват, че не са нарушители, крият реален риск от произвол и до момента няма яснота от законодателите как това ще бъде предотвратено извън изслушвания в парламента. Същевременно при дискусиите около законопроектите в бюджетната комисия председателят на КЗК Росен Карадимов намекна за необходимостта от допълнително финансиране за регулатора, изтъквайки, че работи с бюджет от 7,5 млн. лв., докато КФН например има 28 млн. лв. за миналата година. С това даде допълнително основание на гласовете (като този на Владислав Панев от ДБ), според които новите мерки ще доведат до раздуване на администрацията и назначаване на повече чиновници.

Едно е ясно – мерки за овладяване на ръста на цените са необходими, но те трябва да бъдат предприети така, че да не доведат до обратен резултат. За целта може би не трябва да се мисли в посока бързи решения, които да звучат добре на избирателите. Дългият период на непрекъсната предизборна кампания, по всичко изглежда, приключи. „Прогресивна България“ имат пълно мнозинство и шанс, който никой не е получавал в последните близо 30 години – да управляват самостоятелно и самостоятелно да взимат решения. Новото мнозинство може да си позволи да създаде рамка, която да задава тон в дългосрочен план, и да бъде от полза на потребителите, без да създава затруднения за бизнеса.

Галопиращите мерки обаче крият риск вместо да изваят вежди, да избодат очи, и е добре да се мисли дългосрочно, така че овладяването на цените днес да не се окаже всъщност фактор за ръста им утре. 

И ако това са първи законодателни стъпки на новата власт и общество и бизнес все още са готови да им гласуват доверие, важно е да не злоупотребяват с него, защото този кредит бързо може да бъде изчерпан при изготвянето на бюджетите за 2026 и 2027 г., които чукат на вратата. 

Това може да се окаже проблем, защото, въпреки че Фискалния съвет и различни икономисти предупреждават, че ситуацията с бюджета все още е управляема, правителството, изглежда, вече я брои за изпусната. Пред bTV председателят на парламентарната група на ПБ Петър Витанов сравни положението с това през 1990-1991 г. Няколко дни по-рано пред Nova той предупреди за очакван дефицит от над 7%, като отбеляза, че „има едни фактури по чекмеджетата, скрити дефицити, неразплатени средства, които общини и фирми очакват“.

Двукратният служебен министър и настоящ вицепремиер и финансов министър Гълъб Донев вече заяви необходимостта от по-висок таван на дълга, макар да декларира намерение за свиване на разходите в бюджета. Той заяви и че не е проблем дефицитът да надвиши 3%, стига да се управлява. 

Говоренето за скрити разходи в бюджета и от страна на Донев, и от страна на Петър Витанов, напомня за начина, по който за парите в хазната говореха Бойко Борисов и Теменужка Петкова от ГЕРБ преди изготвянето на бюджета на кабинета „Желязков“.

Това, от една страна, може да е ход, който да даде свобода на новото правителство да изготвя бюджет в сложната икономическа ситуация, без да задава твърде високи очаквания в обществото и бизнеса, и да подготви държавната администрация за свиване на разходите. Възможно е обаче и да се окаже действие в обратната посока – подготовка за бюджетна рамка със значително по-висок дефицит, представян като единствена възможност. 

Така или иначе, ако общите фрази работеха в интерес на формацията по време на предизборна кампания, но при чист хоризонт за пълен четиригодишен мандат, „Прогресивна България“ няма оправдания да не предприеме мерките, от които се плашеха поредицата от коалиционни правителства до момента, особено тези, управлявали в последните над 10 години при непълен мандат. Първият тест за новата власт са законопроектите за цените и ако там имат гратисен период за действие, търпението на публиката може да се изчерпи бързо, ако добрите им намерения не бъдат подплатени с реални действия при изготвянето на бюджета.