Мълчанието на Пекин подхранва кризата в Ормузкия проток

Въпреки че срещата на върха между китайския държавен глава Си Дзинпин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Пекин трябваше да проектира стабилност, резултатът е очевидно обратният. В действителност, срещата може да се запомни като момента, в който светът започна да разбира, че няма жизнеспособна стратегия сред великите сили за овладяване на войната с Иран или за повторно отваряне на Ормузкия проток, пише Oilprice.

Блокадата на Ормузкия проток ще има дълготраен, изтощителен ефект върху стабилността на световните пазари за корабоплаване и енергия. Дори като се вземе предвид цялата хореография, церемониалните ръкостискания и триумфалните изявления, срещата не доведе до съществен конкретен резултат по единствения въпрос, който сега най-пряко заплашва световната икономика.

Ескалиращата конфронтация около Иран и парализата в Ормузкия проток все още висят на везните между Вашингтон и Техеран.

Но отговорът на това е единствено мълчание.

Както се очакваше, Тръмп напусна Пекин, твърдейки, че „много проблеми“ са решени и настоявайки, че китайският президент Си Дзинпин се е съгласил, че Ормузкият проток „трябва да остане отворен“. Не се представят обаче видими резултати, като например рамка, пътна карта, график или съвместна инициатива.

И двете страни не успяха да подкрепят координиран механизъм за морска сигурност. Още по-важно е, че не е постигнат дипломатически пробив с Техеран. Ще трябва да се обърне внимание и на факта, че не е публикувано споразумение за стабилизиране на енергетиката.

Резултатът от срещата на върха е още по-притеснителен, тъй като Вашингтон и Пекин вече не са способни да действат съвместно, което заплашва стабилността на глобалното корабоплаване. Ормузкият проток, централната артерия на световната въглеводородна икономика, остава уязвим на фона на продължаващото военно напрежение и нарушеното движение.

Вашингтон иска Китай да окаже по-силен натиск върху Техеран, да отвори отново Ормузкия проток и да ограничи ескалацията на конфликта. Пекин обаче изглежда иска само стабилност, без да жертва стратегическите си отношения с Иран. Крайният резултат сега е парализа. Може би дори по-лошо - и двете страни сега публично се преструват, че тази парализа не съществува.

Твърденията на Тръмп, че Си е предложил помощ и е подкрепил повторното отваряне на Ормузкия проток, са отречени или избягвани от китайските представители, което подчертава липсата на контакт. Това несъответствие разкрива основната реалност на срещата на върха: няма реално стратегическо съгласуване и двете страни маневрират, за да се възползват от кризата, докато публично се преструват, че съществува сътрудничество.

Пазарите за корабоплаване функционират на базата на предвидимост, застраховаемост и доверие. Дори ограничени смущения разрушават тези основи. Ормузкият регион го прави в реално време.

От гледна точка на външен наблюдател, срещата на върха влоши стратегическата неяснота около протока. Въпреки че Тръмп заяви, че Си е обещал да не въоръжава Иран и е подкрепил запазването на пролива отворен, Иран разрешава транзит на свързани с Китай кораби. Възприятието, вярно или не, е ясно, че Китай договаря специални споразумения за достъп с Техеран, докато глобалната международна система за корабоплаване остава парализирана.

Ако Ормузкият проток се превърне в селективно достъпен коридор, изцяло оформен от геополитическото съгласуване, световната търговия ще се изправи пред нова реалност. Реалност, в която енергийните потоци, застрахователните структури и механизмите за ценообразуване в морския транспорт отразяват политическите отношения, а не динамиката на отворения пазар.

Още по-тревожно е, че светът вече е в тази ситуация.

Новосъздадената от Иран администрация на Персийския залив и нововъзникващите механизми за контрол на транзита предполагат, че Техеран активно институционализира диференциран морски достъп. Администрацията на Тръмп обаче продължава да твърди, че ще запази елементи от стратегията си за морска блокада, като същевременно изисква Китай „да направи повече“. Тази реалност означава, че НЯМА деескалация, а милитаризация и политизация на една от най-важните морски контролни точки в света.

Геополитически това е още по-опасно. Срещата на върха не се фокусира единствено върху Иран, но и върху Тайван. Си открито предупреди, че неправилното боравене с Тайван може да доведе до „сблъсъци и дори конфликти“. За морската и световната търговия това означава, че те вече не се сблъскват с изолирани кризи. Вместо това, световната търговия и корабоплаването са изправени пред безпрецедентна нестабилност в Ормузкия регион, Червено море и Източна Азия.

Трябва да е ясно, че предположението, върху което е изградена съвременната световна търговска система, че глобалните морски артерии са отворени или защитени от американското военноморско господство и относително кооперативния глобален ред, се е сринало.

В същото време Европа все още бездейства поради липса на стратегическа яснота. Докато европейските икономики остават силно изложени на преминаващите през Ормуз газ, рафинирани продукти и по-широкото ценообразуване на енергийния пазар, всички европейски страни изглежда са в капан между зависимостта от американските гаранции за сигурност и икономическата зависимост от китайската търговия и енергийните потоци от Персийския залив.

Старият континент все още няма последователна европейска доктрина за морска сигурност.