Европа няма стратегия за войната в Украйна, чака "нещо да се случи в Москва"

Европа няма стратегия за края на войната в Украйна, смята експертът по сигурност в Германския фонд "Маршал" Клаудия Майор. Пред The New York Times тя казва, че идеята е натиск към Москва, за да разбере руският президент Владимир Путин, че е получил каквото може в Украйна и да се откаже от своите максималистически претенции. "Но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го постигнат", допълва още тя.

Според Майор в момента Европа подкрепя Украйна, докато чака "нещо да се случи в Москва - някой да умре или икономиката да се срине". "Но това не е стратегия", казва тя.

Благодарение на финансовата подкрепа от ЕС Киев не трябва да взима "решения на всяка цена през тази година", пише още NYT, позовавайки се на заключенията на Carnegie Eurasia. Но същото важи и за Русия - тя няма да получи стратегически голяма победа, но ще може да продължи да напредва с малки крачки, дори и на висока цена.

Според източници на изданието в Европа виждат, че Владимир Путин не иска да преговаря с тях, а с Вашингтон, и надеждите са, че САЩ ще се върнат към ролята си на посредник, но вече оказвайки натиск не само на украинския президент Володимир Зеленски, а и на Путин.

Същевременно украинският лидер е загубил надеждите си за подкрепа от Вашингтон и вече търси нови съюзници, включително и в Близкия изток, както и задълбочава връзките си с европейските съюзници.

Визитата на Зеленски в Азербайджан - директeн удар по Кремъл

Според украински анализатори и визитата на Зеленски в Азербайджан е един от примерите за това. Той пристигна в страната след неформалната среща на ЕС в Кипър и изненадващото пътуване до Саудитска Арабия. Посещението в Азербайджан е сериозен удар за Кремъл и възможност за напрежение между партньорите в постсъветското пространство - това е първото му посещение в страна от ОНД в годините на войната.

Същевременно президентът Илхам Алиев на няколко пъти заяви, че Баку подкрепя териториалната цялост и суверенитет на Украйна (както и Киев подкрепяше териториалната цялост на Азербайджан в конфликта с Армения за Нагорни Карабах). Нещо повече - той съобщи за подписано споразумение за съвместно производство на оръжия, макар и без повече подробности.

Зеленски предложи и продължаване на преговорите между САЩ, Украйна и Русия за края на войната, както и възможна лидерска среща в Баку. Украинските наблюдатели отбелязват, че това е директно предизвикателство за Владимир Путин - Азербайджан е приятелска държава, с която Русия има обща граница, което означава, че пътуването до Баку няма да е съпроводено с никакви опасения за руския президент.

Според американския президент Доналд Тръмп ненавистта между двамата президенти е "смешна и безумна". "Ненавистта е лошо нещо, когато се опитваш да решиш нещо", допълни той пред Fox News.

Путин не се появи на мероприятия за годишнината от аварията в Чернобил

Владимир Путин обаче все по-рядко се появява на публични мероприятия извън резиденциите си и Кремъл - за последно анализаторите отбелязват, че е видян по време на литургията за Великден. В последните месеци обаче той пропуска някои знакови за руснаците събития като например годишнината от окупацията на Крим в средата на март, а в неделя - и 40-та годишнина от аварията в Чернобил.

Събитието беше отбелязано и в Украйна, и в Русия. Украинският президент беше на място в централата, заедно с редица международни гости, където се проведе конференция за бъдещето на ядрената енергетика. Украйна разговаря с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за връщането на управлението на Запорожката АЕЦ, коментира още Зеленски.

Годишнината от инцидента беше отбелязана и на гробището в Москва, където са погребани част от загиналите при инцидента пожарникари и служители на централата. Зам.-министърът на извънредните ситуации Алексей Кострубицкий прочете обръщение от Путин в памет на загиналите.

Украйна удържа освободените преди седмици територии

Украинските военни удържат освободените преди седмици територии в Запорожката и Днипропетровска област, сочат наблюденията на украинските анализатори. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1523-ия ден от пълномащабната война (26 април) сочи увеличаване на бойните действия - 241 спрямо 149 ден по-рано. Данните сочат обаче застой в две от ключовите направления за лятото - към Словянск (1 атака) и Краматорск, където пък няма регистрирани атаки.

Интензивни остават боевете за Костянтинивка (26 атаки), както и за Хуляйполе (37атаки). Руските военни все още не могат да преминат през защитата около Покровск и да продължат към Крепостния пояс на Донецка област. Това направление е с най-голям брой бойни действия на 26 април - 55.

През миналото денонощие Русия е извършила още и 86 въздушни удара с 257 авиационни бомби, както и 2600 артилерийски обстрела по позиции на бойното поле и близките населени места. Използвани са и 6800 fpv-дрона. 

Сводката на ВВС на Украйна показва и съществено намаление на изстреляните далекобойни дронове след масирания удар в нощта срещу събота. Изстреляни са 94 дрона, като 74 от тях са унищожени от украинските ПВО. През нощта масирано е атакувана Одеса и местните власти съобщават за 13 ранени души.

Русия е свалила повече от 30 хил. украински дрона от началото на 2026 г.

За първите четири месеца на годината руското Министерство на отбраната е съобщило за повече от 30 хил. свалени украински дрона, пише РИА "Новости", анализирайки сводките на властите. В тях не се съобщава за изстреляните дронове, а мащабните пожари често се обясняват с паднали отломки при работата на системите за противовъздушна отбрана.

Военни анализатори отбелязват, че атаките стават все по-масирани и натискът върху системите за защита с малък обсег на действие ще расте. Целите са военни обекти, както и нанасяне на икономически щети, обръщат внимание наблюдатели в Telegram. След последните удари по Крим има все силни критики за липсата на адекватна защита. Част от нея трябва да бъде осигурена от корабите от Черноморския флот, но самите те са жертва на дроновете, поразили Севастопол преди ден.

Според съобщенията на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) при масираната атака към Крим в нощта срещу 26 април са поразени три военни кораба - десантните "Ямал" и "Филченков", както и разузнавателния "ИванХурс". При ударите по военните авиобази поразен е изтребител МиГ31, който е носител на ракетите "Кинжал".

Летният туризъм в Крим и Краснодарския край може да е под въпрос

Ударите по Крим и в Краснодарския край поставят предизвикателство пред летния туризъм. Според военните наблюдатели в Крим въздушните тревоги са ежедневие, а пожарите в Туапсе предизвикаха сериозни разливи на петрол в Черно море и в близката река.

Всъщност плажовете в руското Черноморие са в лошо състояние още от миналогодишните разливи на петрол от речните танкери, които опита да използва Русия за превоза на петрол в Черно море.