Военният министър: България може да стане регионален център за поддръжка на „Страйкър“

Една от основните цели на Министерството на отбраната е Велико Търново да се превърне в регионален център за обслужване и поддръжка на бойните машини "Страйкър" (Stryker) не само за българската армия, но и за други държави, включително за тези от Република Северна Македония и Украйна. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред БНТ.

Той напомни, че проектът е част от модернизацията на българската армия. По договор „ТЕРЕМ-Холдинг“ извършва асемблиране на новите бойни машини за пехотата.

Министърът съобщи, че вчера са приети първите пет бойни машини "Страйкър" за Сухопътните войски и вече са предадени на 61-ва бригада, а още 25 са готови. „До края на годината се очаква да пристигнат още три, след което ще продължи доставката на останалите бойни машини“, посочи министърът. Според него изоставането постепенно се наваксва. Димитър Стоянов подчерта, че причините за забавянето не са от българска страна, а са свързани с отношенията между САЩ и производствената компания в Канада.

По думите му в тях не са предвидени конкретни клаузи за неустойки при забавяне, но от българска страна ще се търсят компенсации. Според него обаче те са на добра воля и под формата на резервни части и предоставени предварително машини от по-старо поколение, които се използват за обучение на българските военнослужещи.

Модернизация на българската армия

Що се отнася до цялостната модернизация на въоръжените сили, министърът подчерта, че не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. „Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата“, добави Стоянов.

Според него между технологичните възможности на българската армия и тези на съюзниците има технологична пропаст, но със „Страйкър“, с F-16 и със строежа на новия кораб ще „продължим да усъвършенстваме нашите способности“.

Стоянов коментира и финансовите възможности на страната за модернизация на армията. По думите му България разполага с допълнителен ресурс по европейския механизъм SAFE, като средствата за модернизация до 2030 г. ще бъдат насочени основно оттам. Това обаче не отменя ангажимента на държавата да продължи да увеличава средствата за отбрана чрез националния бюджет.

Министърът напомни, че изискването на НАТО е 20% от разходите за отбрана да бъдат за капиталови разходи, докато при България делът им достига около 34-35%. Той обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, която определи като един от сериозните проблеми пред Министерството на отбраната. По думите му именно там са необходими значителни средства, наред с тези за модернизация и поддържане на личния състав.

Стоянов коментира и значителното оскъпяване на ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“ и за контрола върху обществените поръчки. Министърът обясни, че първоначалните суми са били определени през 2020 г., без да има изготвени идейни проекти, а впоследствие реалните проекти са показали необходимост от допълнителни средства. Той заяви, че сегашното ръководство на министерството няма да допуска индексиране на договорите за военна инфраструктура. Когато първоначално заложените средства не са достатъчни, ще се прекратяват процедурите и ще се обявяват нови обществени поръчки.

Акцент върху капиталовите разходи

„Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната и през 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите, съобщи Димитър Стоянов. – Ако увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталовите разходи, които са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE.“

Сигурността в Черно море

Министърът коментира сигурността в Черно море и възможността за мораториум върху атаките срещу плавателни съдове и инфраструктура. Според него подобна договореност би имала смисъл, ако в нея участват всички страни в конфликта, както и всички държави от Черноморския регион. Той обясни, че в момента в България има съюзнически самолет, изпратен по искане на страната ни за наблюдение на Черноморската акватория. Целта е да се осигурява предварителна информация за обстановката, докато българските самолети остават в готовност за реакция при необходимост.

Министърът преценява, че реакцията на НАТО до момента е адекватна и не е необходимо да бъде задействан при всеки инцидент с дронове член 4 от Северноатлантическия договор. „Нито Румъния го задейства, въпреки че имаха удари в териториалните води, нито Турция, нито пък България е задействала член 4. Да, чувам призивите на колеги, които казват непременно да бъде задействан член 4, но ако се се проведат консултации, те водят до член 5, а това означава включване в една пълномащабна война“, предупреди Димитър Стоянов.

Помощта за Украйна

Той коментира и темата за споразумението с Украйна и възможността за участие на български военнослужещи в международни инициативи след края на войната. От думите му стана ясни, че няма реална опасност България да изпрати свои войски в Украйна. Той е категоричен, че Министерството на отбраната не може да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум, тъй като това би нарушило действащите нормативни документи.

Военният министър коментира и въпроса за сроковете за доставка на системи за противодействие на дронове. Стоянов обясни, че голямото търсене на международните пазари влияе върху цените и сроковете за придобиване.