Затоплянето, замърсяването и военните действия поставят екосистемата на Черно море в риск

Черно море е изправено пред нарастваща екологична заплаха заради дългогодишното замърсяване, а сего и военните действия в региона. На този фон институциите в България продължават да реагират предимно след възникването на инциденти, вместо да предприемат превантивни мерки. Това коментира доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология към БАН, в предаването Made in Green на Bloomberg TV Bulgaria.

Потъналите кораби в Черно море засега не създават непосредствен риск от екологична катастрофа, но възможните замърсявания, военните действия и ускоряващото се затопляне поставят морската екосистема под нарастващ натиск, посочи експертът.

Според Бекова към момента няма основания да се говори за непосредствена опасност от мащабна екологична катастрофа вследствие на последните инциденти с кораби. Въпреки това остава неясно какви товари са превозвали плавателните съдове, каква част от тях е попаднала в морската среда и дали опасни вещества са изтекли от контейнерите.

При евентуално изпускане на замърсители въздействието най-вероятно ще бъде локално, като първоначално ще засегне морското дъно и организмите, които го обитават - миди, рапани, охлюви и водорасли. Разпространението на замърсяването зависи от вида на веществата и от хидрологичните условия, включително морските течения.

Войната обаче създава и друг вид заплаха - шумовото замърсяване. Използването на сонари във водната среда може да наруши ориентацията и поведението на морските организми, включително на рибите и делфините.

Натрупването на различни фактори - замърсяването от човешка дейност, военните действия и климатичните промени, прави условията за оцеляване на морските организми все по-трудни. По думите на Бекова през последните 10 години повърхностната температура на Черно море се е повишила с 2,5 градуса, което го нарежда сред най-бързо затоплящите се морета в света.

Според Бекова България разполага с добра система за мониторинг, но проблемът е, че наблюдението невинаги е последвано от необходимите действия.

Съвременните технологии, включително сателитните изображения и моделите за проследяване на морските течения, позволяват сравнително бързо да се прогнозира движението на нефтени петна и други замърсители. Ключово обаче остава институциите да реагират своевременно и да прилагат вече разработените протоколи за действие, подчерта още Бекова.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.