Европа търси нов път към растежа чрез технологии, конкурентоспособност и разширяване

Европа трябва да ускори технологичното си развитие, да задълбочи интеграцията на единния пазар и да засили конкурентоспособността си на фона на нарастващата геополитическа несигурност. В същото време присъединяването към еврозоната продължава да носи ползи за икономическата и финансовата стабилност, а разширяването на Европейския съюз създава нови възможности пред региона. Около тези теми се обединиха представители на централните банки на Австрия, Хърватия, Унгария и Молдова по време на The OMFIF Sofia Forum под патронажа на Българската народна банка (БНБ) в София.

Европа и променящият се свят

„Преди над 2000 години Хераклит е казал, че всичко тече, всичко се променя и нищо не остава статично. Това са философски думи, но те могат да бъдат полезни и при разбирането на финансовия свят. Навлизат нови технологии, а начинът, по който бизнесът и икономиките работят, също се променя“, заяви в рамките на събитието гуверньорът на Австрийската централна банка Мартин Кохер.

„Европа преживява много трансформации едновременно. Ускорява се технологичната промяна, едни съюзи се фрагментират, докато се създават нови такива. И тук е мястото да се запитаме как Старият континент може да превърне всичко това в нови възможности. Светът не остава на едно място и успехът на Европа ще зависи от способността ѝ да се адаптира и да действа колективно“, посочи той.

Според финансиста една от основните теми са ниските разходи за сигурност.

„От десетилетия наблюдавахме един основен принцип – да се намалят разходите в международната търговия и компаниите да организират производството си по-оптимално. Европа и по-специално централната и югоизточна част на континента се възползваха от това развитие, благодарение на което доходът на глава от населението се увеличи с около 40% за 25 години. Австрия също извлече ползи от тази практика заради своето местоположение, но нещата се промениха. Пандемията от Covid-19 разкри уязвимости във веригите на доставки, а след руската инвазия в Украйна през 2022 г. ги засили още повече. Сега търговските мита подкопават доверието, а сигурността става все по-важна“, каза Кохер.

По думите му Европа не трябва да се стреми да си е самодостатъчна.

„Ако всяка държава защитава само своята собствена индустрия и пази своите компании и вериги на доставки, фрагментацията ще подкопае просперитета на Стария континент. Става дума за по-устойчива отвореност“, изтъкна австрийският гуверньор.

Според него ръстът на производителността в Европа не е обещаващ, но изкуственият интелект (AI) може да промени това. Технологията обаче може и да преобърне икономиките в региона изцяло.

Мартин Кохер. Снимка: Bloomberg

„Има съществена разлика между предишните технологични трансформации и изкуствения интелект. AI навлиза в живота ни все по-бързо, но резултатът от това става все по-несигурен. Дали ползите ще бъдат концентрирани сред малцина, предстои да видим“, каза Мартин Кохер.

Той е категоричен, че Европа трябва да ползва свои технологии, а не такива, разработени навън.

„Тя трябва да създаде условия, в които иновативните фирми да се развиват бързо и да се адаптират към промените. Изправени сме пред нови ограничения: конкуренция от Китай, застаряващо население, недостиг на пазара на труда, който от своя страна оскъпява труда, и други. Важността на малките икономики ще остане ключова в бъдеще, но може да не е достатъчна. Те трябва да се развият в по-силен източник на иновации, технологии и предприемачество, а това изисква промени, включващи повече инвестиции в научни изследвания и иновации, както и по-силни връзки с университетите и научно-изследователските центрове. Нуждаем се от по-добри институции и бизнес среда, която подкрепя конкурентоспособността, по-дълбоки капиталови пазари и инвестиране в кадри“, посочи австрийският гуверньор.

По думите му Европа е основна икономическа сила, но това не означава непременно икономическо лидерство.

„Все още има бариери пред фирмите като силна фрагментация и сериозна административна тежест. Европа остава зависима от външни доставчици в много сфери. Затова трябва да се гледа в посока завършване на единния пазар и опростяване на правилата за иновации“, посочи Кохер.

„Старият континент не може да отговори на международната конкуренция като умножава националните стратегии и пазари, а само чрез интегриране на пазарите и обединяване на ресурсите. Една по-голяма Европа е нещо хубаво, ако разполага с институциите, за да действа ефективно. А технологичното ускорение трябва да се превърне в проактивност и в растеж“, добави той.

Според Мартин Кохер на фокус са и общоевропейските мерки за борба с климатичните промени, като много държави извън ЕС също подкрепят редица програми по темата.

„Това е една от темите, по които няма много спорове“, подчерта той.

По думите му обаче спорна е темата за единния пазар.

„Трудно е да се обединят различните гледни точки, а това е важен проект, защото се стреми към единност без задължителната хармонизация на изискванията. Все пак отбелязваме напредък и по тази тема“, коментира финансистът.

Ползите от въвеждането на еврото

По време на събитието Михаел Фауленд, подуправител на Хърватската централна банка, сподели повече за опита на страната от въвеждането на еврото като официална национална валута.

„Хърватия не е последна членка на еврозоната, но засега е последната, която се е присъединила към Европейския съюз (ЕС). В същото време преходът от влизането в евроблока до въвеждането на единната европейска валута ни отне само 10 години. Имаме голяма полза от всичко това. Радвахме се на летящ старт, както показаха стандартните икономически показатели“, заяви Фауленд.

Според него Хърватия може да се похвали с икономика, която е много издръжлива на кризи и вече не се влияе от външни фактори.

Михаел Фауленд. Снимка: БГНЕС

„За нас присъединяването към тази общност представлява щит за финансовата стабилност. Хърватите усещат ползите по отношение на лихвените проценти например. Вече ги няма и рисковете от обменните курсове. Цените се покачват, но не заради еврото, а заради глобалните обстоятелства. В момента преминаваме през още един енергиен шок и независимо дали имаш евро в държавата или не, предизвикателството е голямо“, каза още той.

„Научихме много уроци от въвеждането на еврото“, заяви Михаел Фауленд. „Първо, трябва да има визия и желание, както и участващите страни и институции да се обединят и да работят заедно. Тогава нещата се случват. Политическата стабилност е много важна и българите усетиха това, както се казва, от първа ръка. Ние имахме стабилност и затова се присъединихме към еврозоната по-рано. Политическото решение е ключово условие процесът да тръгне напред, но то не е всичко. Трябва да има и технически експерти, които да работят посветено, за да свършат работата си бързо и качествено. Хърватия показа, че това е възможно“, каза той.

„За хората по улиците ползите не бяха усетени веднага по една проста причина: те не следят статистиката, нямат цялата картина за данните в другите държави. Ние ги следим и точно затова виждаме нещата в благоприятен аспект“, добави подуправителят.

(Продължава на следващата страница)