Експерти: Приходите в Бюджет 2027 стават все по-несигурни

Левон Хампарцумян, финансист и зам.-председател на Българския форум на бизнес лидерите:

Това е проектобюджет, който не сме виждали в неговата цялост. Има само отделни парчета, като тенденциите са обезпокоителни.

Очакваме консолидация на разходите, защото приходите стават все по-несигурни.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ:

Първият голям риск е свързан с приходите – българската икономика се влияе много от геополитическите събития.

Трябва да има буфери, защото при рецесия ще нараснат рязко разходите за обезщетения при безработица.

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Първият риск, в рамките на процедурата по свръхдефицит, е еврогрупата да върне бюджета за преработване, включително чрез засягане на социални мерки.

Вторият риск е свързан с по-трудното овладяване на разходната част. Автоматичните механизми за индексиране на заплатите са замразени, но на практика има вратички чрез колективни договори.

Третият риск е забавяне на растежа – редица международни институции си коригираха прогнозите надолу. Това означава по-малко бюджетни приходи.

Проблем са и структурните реформи (каквито почти не са предвидени) – в пенсионноосигурителната система, здравеопазването.

Има го и риска от по-висок дефицит и потенциално дългова спирала. Ако данък свръхпечалба бъде оспорен пред Съда на ЕС, дефицитът автоматично скача от 4,3% на 4,9%. Има и скрити бюджетни разходи.

Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС:

Големите рискове са свързани с еднократни мерки за стабилизиране на бюджета, който по презумпция е с дългосрочен характер.

Мерки като данък свръхпечалба дават негативен сигнал към големия бизнес в България, което може да се отрази на заетостта и инвестициите.

В същото време не виждаме решителни мерки относно съкращаване на бюджетните разходи и оптимизация на държавната администрация.

За половин година спредът в доходността на българските ДЦК спрямо немските нарасна от 1 на 2 процентни пункта.

Този спред е двойно на гръцкия, въпреки че техният дълг е четири пъти по-голям като дял от БВП, което показва недоверие към фискалната рамка у нас, както и че финансовите пазари използват неумението на България да се финансира чрез тях.

Не става ясно как при намалени частно потребление и държавни инвестиции ще бъде постигнат прогнозирания ръст на БВП от около 2,5%.

Има ли опасност България да влезе в спирала на дългова криза или рецесия, ако фискалната дисциплина не бъде укрепена за постигане на критериите за еврозоната в средносрочен план? Какви опасения изразяват макроикономисти и финансови анализатори относно консолидацията на разходите и несигурността в приходната част на бюджета?

Целия разговор със събеседниците вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.