Одитът на финансите: Разходите за заплати растат основно в сектор „Сигурност и отбрана“

Над 90% от сериозното нарастване на разходите за персонал през 2025 г. се концентрира в 11 от 45 министерства и държавни агенции, а около 60% от тях са в сектор „Отбрана и сигурност“. Това констатира одитният доклад на Сметната палата на публичните финанси за периода от 2020 до 31 май 2026 г., възложен от Народното събрание. Негативен ефект има и общинската инвестиционна програма, в която проектите са повече от предвидения за това финансов ресурс още от самото ѝ начало.

След 2023 г. страната навлиза в период на ускорено поемане на нов дълг, се посочва в доклада, като номиналният размер на държавния дълг през 2024 г. се удвоява, а в края на 2026 г. неговото нарастване се очаква да е тройно спрямо 2019 г., докато за целия период икономиката нараства с около два пъти, се отчита в доклада.

Според Сметната палата деветима министри от служебни и редовни правителства носят отговорност за влошеното състоянието на финансите – Владислав Горанов, Кирил Ананиев, Асен Василев, Валери Белчев, Росица Велкова, Людмила Петкова, Теменужка Петкова, Георги Клисурски и Гълъб Донев.

Приходи от данъци и осигуровки

През отчетения период се наблюдава устойчивост на данъчните постъпления и задължителните осигурителни вноски, които формират над 80% от общите приходи по Консолидираната фискална програма. COVID-19, енергийната криза и високата инфлация оказват влияние върху размера на данъчно-осигурителните приходи, като въздействието е и в двете посоки – на намаление и нарастване. В крайна сметка обаче общият им ефект за периода е положителен в размер на 44,9 млн. лв., като са взети под внимание предварителните данни за 2025 г. и прогнозните за 2026 г. Най-висок е положителният ефект от предприеманите мерки през 2025 г.

Негативен ефект върху приходната част оказват антикризисните мерки, въведени през 2020 г. заради Covid-19, увеличените данъчни облекчения за деца, увеличаването на прага за регистрация по ДДС. За нарастване на данъчните приходи обаче положителен ефект има ръстът на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове, максималният осигурителен доход, корпоративния данък.

За петте години от 2020 до 2025 г. значително нарастват и неданъчните приходи по КФП (от 5,773 млрд. лв. през 2020 г. на 11,862 млрд. лв.), но относителният им дял в общите приходи по КФП се запазва малък – 14,9% в края на периода при 13,9% през 2020 г., като се равняват на 5,2% от БВП през 2025 г. при 4,8% през 2020 г.

Ефектът от концесията на Летище София

Одитният доклад обръща внимание на променените условия в концесионния договор на Летище София през 2021 г. Първоначално внесеното концесионно възнаграждение през 2021 г. е 660 млн. лв. и има еднократен характер. След отпадането му, през 2022 г. концесионните приходи на държавата намаляват до 180,1 млн. лв., или със 77,7%. От 2022 г. до 2025 г. те нарастват с едва 24,8%.

Най-големите проблеми в разходната част

За период от 6 години и половина общият фискален ефект от нарастването на разходите за персонал е 14,379 млрд. лв., като освен повишената минимална заплата, ефект имат и механизмите за определяне на възнагражденията в секторите „Отбрана и сигурност“, „Съдебна власт“, „Образование“, както и последващите актове на правителството за увеличаване на числеността на администрациите. Според доклада автоматизмите при определяне на заплатите създават предпоставка за „трайно и трудно управляемо нарастване на разходите за персонал“.

Повече заети в администрацията при стопяващо се население

Докладът на Сметната палата извежда на преден план и още едно отклонение – увеличаване на планираните и заетите щатни бройки в бюджетните организации, като при намаляващо население със 7% щатните бройки на 1000 души население в администрацията се увеличават от 24,70 на 28,32, а заетите – от 23 на 26,33. Делът на незаетите бройки в бюджетните организации варира, като през 2023 г. незаетите длъжности намаляват до 5,25 на сто, а през 2024 г. достигат 7,66 на сто.

Повече капиталови разходи, но слабо изпълнение

За периода 2020-2025 г. има устойчив ръст на капиталовите разходи по КФП – от 5,036 млрд. евро до 11,506 млрд. евро, но средният процент на изпълнението им за петте години е под 80%. Това показва, че предвидените инвестиции не са изпълнявани в достатъчна степен, а Сметната палата го отдава на недостатъчно реалистично бюджетно планиране,  затруднения при осъществяването на инвестиционните проекти и на използването на капиталовите разходи като „неформален балансиращ механизъм за постигане на определени бюджетни параметри“ в края на годината.

Докато капиталовите разходи заемат между 7% и 13% в общите разходи по КФП, основната част са текущи разходи (между 87% и 93%). Това означава, че разходването на публични средства не допринася за създаване на по-благоприятна социална и инвестиционна среда, а оттам и за постигане на устойчив икономически растеж.

Сериозен проблем се оказва и приетата в Бюджет 2024 инвестиционна програма на министерствата и общините (Приложение 2 и 3), като още в началото ѝ се залагат повече проекти, отколкото са наличните средства. През 2024 г. общият заложен лимит за капиталови разходи е до 9,994 млрд. евро, а общият прогнозен бюджет на проектите по Приложение 2 и 3 надвишава 13 млн. лв.

„От това следва, че изпълнението на двете програми не е финансово осигурено, като още с приемането на закона са създадени предпоставки за формиране на финансови задължения и ангажименти по инвестиционните проекти, които няма да могат да се разплатят в рамките на годината и съответно ще се прехвърлят към следващия бюджет“, посочват от Сметната палата.

Ръст на дефицита

В одитирания период дефицитът се увеличава близо 2 пъти – от 3,5 млрд. лв., отчетени за първата година към края на 2025 г. до 6, 830 млрд. лв. Планираният през 2025 г. ръст на приходите от 19,5% не успява да компенсира по-високата абсолютна база на разходите (които растат с 18,9%).

След 2023 г. страната навлиза в период на ускорено поемане на нов дълг, като спрямо 2019 г. – последната преди Covid-19, номиналният размер на държавния дълг през 2024 г. се удвоява (ръст над 100%). В края на 2026 г. се очаква да нарасне тройно спрямо 2019 г. (нараства с над 200%), докато за целия период икономиката нараства с около два пъти (104,71%). Общите разходи по обслужването на държавния дълг също нарастват значително – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 милиарда евро през 2025 г.

„Данните показват, че е необходима фискална консолидация, която да е съчетана с мерки за стимулиране на икономиката и ускоряване на ръста на БВП, за да се стабилизира дългосрочната фискална устойчивост на страната“, констатира още докладът на Сметната палата.

През лятото депутатите възложиха няколко одита, свързани с работата на НОИ, Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“. От управляващата „Прогресивна България“ обясниха, че целта на предложението е да се анализира как са разходвани публичните средства, къде са проблемите и как може да бъде подобрен процесът. Очакваше се докладите да бъдат внесени в Народното събрание в края на октомври. Не е ясно дали те са взети предвид при изговянето на Бюджет 2027, който също се очаква да бъде внесен в парламента през тази седмица.