Социалният министър: Всеки пети българин живее в бедност

Всеки един от пет българи живее в бедност, като устойчивото намаляване на бедността и неравенствата не може да бъде постигнато само с отделни мерки, а изисква последователен и интегриран подход. Това каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България на Групата на Световната банка, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“.

Групата на Световната банка представи оценката в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката. В рамките на събитието бяха обсъдени основните изводи от доклада и предложенията за реформи с представители на правителството и гражданското общество, предава БТА.

Докладът отчита както постигнатия напредък и спада на абсолютната бедност, така и трайните предизвикателства пред страната, сред които детската бедност, регионалните диспропорции и енергийната уязвимост, посочи Ефремова.

„Паричните плащания сами по себе си не са достатъчни“, заяви тя. По думите ѝ е необходим интегриран подход, който да съчетава подкрепата на доходите с достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. 

Социалното подпомагане не трябва да се разглежда изолирано от заетостта, образованието, здравеопазването и регионалното развитие, подчерта министърът. Тя посочи, че тази философия е заложена в Националната стратегия за борба с бедността и насърчаване на социалното включване до 2030 г. България работи и по третия двугодишен план за действие по стратегията, като сред основните акценти са подкрепата на икономическата активност, интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда и подготовката за дигиталния и зеления преход.

Цел - до 2030 година 787 хил. души да бъдат изведени от риск от бедност

България си е поставила национална цел до 2030 година 787 хил. души да бъдат изведени от риск от бедност или социално изключване, каза Ефремова. Спрямо базовата 2019 г. броят на хората в риск е намалял с 455 хил. души.

Страната има и специфична национална цел за намаляване на броя на децата в риск от бедност със 197 хил., посочи още министърът. По думите ѝ България развива мерките по Европейската гаранция за детето, като се отчита спад на броя на децата в риск, намаляване на детската смъртност и разширяване на достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст.

Ефремова открои и реформата в схемата за минимален доход, при която старият статичен модел е заменен с механизъм, обвързан с официалната линия на бедност. Така параметрите на подкрепата се актуализират автоматично всяка година.

За 2027 г. линията на бедност ще бъде 443 евро, като увеличението е ot 13,4 процента, посочи министърът. През последните пет години линията на бедност се е увеличила със 101 процента.

Целта на социалната политика е постепенно преминаване от пасивни към активни мерки, каза Ефремова. По думите ѝ държавната подкрепа трябва не просто да предоставя помощи, а да създава устойчиви възможности за икономическа самостоятелност, качествена заетост и достъп до съвременни публични услуги.

Ефремова засегна и темата за енергийната бедност и зеления преход. По думите ѝ България работи по Социалния план за климата, а Министерството на труда и социалната политика е разработило реформа и шест инвестиции на приблизителна стойност 700 млн. евро. Според представените от нея данни 19% от българите изпитват затруднения с отоплението. Предвидената реформа включва нов модел за комплексна оценка на уязвимостта, който да позволи по-точно насочване на подкрепата към енергийно и транспортно уязвимите граждани.

Сред планираните инвестиции са 115 млн. евро за декарбонизация чрез ваучери за подмяна на стари отоплителни уреди с по-енергийно ефективни. Мярката е предназначена за над 30 хил. уязвими семейства. Други 100 млн. евро се планира да бъдат насочени към подобряване на социалната инфраструктура и енергийното обновяване на над 190 сгради за социални услуги, обслужващи над 2200 души с увреждания. Предвижда се също закупуването на още 500 електрически микробуса за транспорт при поискване в изолирани райони. Очаква се от тази мярка да могат да се възползват около 38 хил. души. Планирани са и ваучери за над 6000 уязвими работещи семейства за закупуване на велосипеди, включително електрически, както и пряка доходна подкрепа в размер на над 300 млн. евро за най-бедните и уязвими домакинства при евентуален ценови ефект от въвеждането на новата система ЕТS 2.

В момента целева помощ за отопление се изплаща на над 350 хил. семейства, посочи Ефремова. Предстои също изплащането на коледни помощи от по 50 евро на близо 500 хил. граждани.

Около една пета от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си

Деветнадесет процента от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си, което е висок процент според европейските стандарти. Това каза Моника Робайо-Абрил, старши икономист в Световната банка. В последните години има напредък по отношение на намаляването на бедността в страната, но той е неравномерен по отношение на региони и групи, каза тя.

Робайо-Абрил се позова на статистически данни, според които 73 на сто от ромското население е в риск от изпадане в бедност и социално изключване. 94 на сто от тези домакинства имат и ниско образователно ниво, добави тя. По думите ѝ икономическият растеж не се разпределя равномерно към различните групи от населението, а подоходната бедност в България е най-високата в Европейския съюз. 

Общо 27 на сто от децата са изправени пред риск от бедност и социално изключване, което е едно от най-високите нива в ЕС, а целта е до 2030 г. тази бедност сред децата да спадне до 12,7 на сто, което изисква сериозни усилия, каза Робайо-Абрил.

Друга група, която е във висок риск от бедност и социално изключване, е тази на самотните възрастни хора - 39,7 на сто. 

Наблюдава се разделение и по региони. В Северозапада и Централния северен регион около 20 на сто от населението е в риск от бедност. 20 общини са с 50 на сто бедност, уточни експертът.  

Докладът на Световната банка сочи още, че ако дете се роди в бедно семейство, е малко вероятно да избегне бедност по-късно. При образованието пропуските започват рано - 21 на сто от децата под 3 години не ходят на детска градина, което е висок процент за страните в Европа и това може да засегне и участието на жените на пазара на труда, защото трябва да се грижат за децата си, разясни Робайо-Абрил.

По думите ѝ намалява и степента на качеството на образованието, като в селските райони жителите са с нисък процент на висше образование. 13 на сто от работната сила в селските райони е с висше образование, което е много под средното в Европейския съюз. 

Според доклада човешкият капитал в България показва най-ниските резултати в Европа. Детето, родено в България днес, се очаква да постигне 69 на сто от реалния си продуктивен потенциал, като основно проблемът е в образованието, каза експертът.

Моника Робайо-Абрил акцентира също, че демографският спад, който се отразява на работната сила, не се случва еднакво в цялата страна, а засяга основно най-бедните региони, които губят своите работещи в трудоспособна възраст, и това намалява данъчните проходи.