ИПИ: Броят на работниците от трети страни у нас е нараснал пет пъти за пет години

Чуждестранните работници от трети страни у нас към края на 2025 г. са 29 хиляди. Това е почти пет пъти повече спрямо 2020 г., когато същата група е наброявала малко над 6 хиляди. От тях над 18 хиляди са за сезонна заетост. Дори при най-високата оценка работниците от трети страни представляват под 2% от общо около 2,9 милиона заети в България. Те са концентрирани предимно в хотелиерството и ресторантьорството, строителството, земеделието и производството. Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Узбекистан заема челното място с почти 6000 работници, което е два пъти повече спрямо 2024 г. След това се нареждат Русия (3,7 хил. работници) и Турция (3,6 хил. работници), като Непал, Обединеното кралство, Индия и Киргизстан са другите страни с над хиляда разрешителни за работа към края на 2025 година. Узбекските и непалските работници са нови на българския пазар на труда, като през 2020 г. са издадени само 89 разрешения за лица от Узбекистан и 4 за лица от Непал.

Подобни тенденции, макар и с по-бавни темпове, се наблюдават и при работниците от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Гражданите на Обединеното кралство са специален случай, тъй като преди окончателното излизане на страната от ЕС те не са били считани за работници от трети страни. Данните след Брекзит показват, че броят им се е запазил относително стабилен. От началото на войната в Украйна се наблюдава и значително и устойчиво увеличение на чуждестранните работници от Русия (от 1467 през 2021 г. на 3744 през 2025 г.), макар че ръстът се забавя през последните години.

Източник: ИПИ

Според данните за краткосрочната сезонна заетост през 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни. Повече от половината са в област Бургас – 8066, следвана от Варна с 3022. Най-често срещаните позиции са свързани с хотелиерството и ресторантьорството.

Регионалните данни не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните, отчита анализът. Областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В област Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след дъното през пандемията.

Източник: ИПИ

Наличните данни не показват натиск върху заплатите, сочи още анализът. Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110% между 2020 и 2025 г. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен се опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българските работници. До подобни изводи достигат и част от европейските изследвания, разгледани в анализа. В Чехия големият приток на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните. В Дания имигрантите ускоряват преминаването на част от местните работници към по-малко ръчен труд и по-комплексни дейности.

От ИПИ стигат до извода, че няма отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри, а заради регионалните и професионалните несъответствия местният трудов резерв трудно може сам да ги покрие.

Икономистите посочват, че местният трудов пазар е важен, но не е лесно достъпен. Сред младите има значителна неактивност, но много от тях учат, други срещат здравни, семейни или регионални ограничения пред връщането към пазара на труд.

Предвид хроничната нужда от работна ръка в дадени сектори и растящите възнаграждения вероятно интересът на чуждестранни работници към България ще продължи да расте през идните години. Към момента данните не потвърждават отчетливи отрицателни ефекти върху местния трудов пазар, посочват от института.

Според ИПИ привличането на работници от чужбина може да помогне за преодоляване на недостига на кадри, който остава сериозен проблем за българската икономика. През 2025 г. работодателите са заявили потребност от над 231 хиляди потенциални назначения през следващите 12 месеца, макар че тази оценка вероятно надхвърля реалните им възможности за наемане. Анализът отчита, че привличането на работници от трети страни, съчетано с мерки за активиране и квалифициране на местната работна сила, може да допринесе за икономическия растеж.