ЕС започва преговори за по-строги предпазни механизми за новите членки

Правителствата на страните от Европейския съюз (ЕС) са провели първото си обсъждане на проект за правни разпоредби, с които се въвеждат по-строги предпазни механизми за новите държави членки. Това включва и клауза, която може да доведе до отнемане на правото им на глас.

Черна гора вероятно ще бъде първият случай, в който тези мерки ще бъдат приложени, пише Euronews.

Европейската комисия предлага тези предпазни механизми като част от по-широка стратегия за подготовка на ЕС за бъдещо разширяване. Тъй като е най-напреднала в процеса на присъединяване, Черна гора би била първата страна, в чийто договор за присъединяване ще бъдат заложени новите мерки.

„В този контекст е важно Съветът да формулира собствената си позиция и да даде предварителни насоки относно предпазните клаузи, включително да гарантира, че подобни мерки са пропорционални, имат ясни основания за задействане и определен срок на действие“, посочва се в работен документ, разпространен преди началото на преговорите.

Страните членки са разделени по въпроса. Т.нар. приятели на Западните Балкани (сред които Италия и Австрия) предупреждават, че прекалено строгите предпазни механизми биха могли да възпрепятстват разширяването. От друга страна, държави като Нидерландия и Франция настояват за по-силни гаранции по отношение на спазването на върховенството на закона.

Работата по прецизиране на формулировките ще продължи на техническо ниво, като през ноември се очаква ново обсъждане на равнище постоянни представители на страните членки.

Правото на глас – под въпрос

Най-същественото нововъведение е институционална предпазна клауза, която би позволила на ЕС да предприеме действия срещу нови членки, които извършват сериозни нарушения на основните ценности на Съюза или на принципа на лоялно сътрудничество. В най-тежките случаи това може да включва временно отнемане на правото им на глас.

Значителна част от дебата е посветена на продължителността на изпитателния срок, който да се счита за „временен“. Мненията на държавите се разминават по въпроса за предложения от Комисията 15-годишен лимит.

Според проектотекста след задействане на предпазния механизъм съответната нова държава членка ще разполага с поне две седмици, за да представи свое становище. Тази разпоредба обаче би се прилагала едва след самото присъединяване, въпреки че клаузата може да бъде задействана и преди страната официално да стане член на ЕС.

Предложената структура среща съпротива, тъй като според критиците ѝ тя предоставя твърде много правомощия на Европейската комисия. Например предложение на Комисията ще се счита за прието в рамките на две седмици, освен ако квалифицирано мнозинство от държавите членки не го отхвърли или измени.

Постоянните представители на страните членки на ЕС в Брюксел поставят и въпроса какви мерки следва да задейства тази клауза и как тя ще взаимодейства с член 7 от Договора за ЕС, който също разглежда въпроса за сериозни нарушения на европейските ценности.

Мониторинг преди присъединяването

Комисията предлага и обща клауза за мониторинг, която обхваща периода между подписването на договора за присъединяване и реалното влизане в съюза. В проектотекста е описано как ще функционира мониторингът на практика: чрез редовни доклади, оценки от други държави членки и писма с ранно предупреждение, когато това е необходимо. Честотата и фокусът на докладите предстои да бъдат уточнени.

Като крайна мярка Комисията предлага възможност за отлагане на присъединяването, ако са налице ясни доказателства, че съответната държава няма да изпълни изискванията за членство в срок.

Подобна разпоредба се съдържаше в договора за присъединяване на Румъния и България, като там решението по подразбиране изискваше единодушие.

Този път механизмът за вземане на решение за отлагане все още не е определен, макар че в документа се загатва, че то би могло да бъде прието с квалифицирано мнозинство от държавите членки въз основа на препоръка от Комисията.

Остава отворен и въпросът какво се счита за „пропорционален“ период на отлагане.

Допълнителни предпазни механизми

Комисията предлага и други допълващи мерки, включително ангажимент да не се налага вето върху решения за разширяване спрямо държави кандидатки поради двустранни спорове – практика, която често се наблюдава сред страните от Западните Балкани.

Комисията предвижда това да бъде оформено като декларация към договора за присъединяване, а не като предпазни клаузи в самия правен текст.

По отношение на съдебното сътрудничество проектът предвижда възможност за временно спиране на действието на определени решения и разпоредби, засягащи други държави членки, в случай на сериозни нарушения, без това да нарушава цялостното съдебно сътрудничество.

За присъединяване към Шенгенското пространство за свободно движение са предвидени допълнителни условия, които да гарантират трайното спазване на принципите на правовата държава, правилата за борба с корупцията и организираната престъпност, както и наличието на добре функционираща съдебна система.

Правният текст включва и предпазните механизми, отнасящи се до сериозни икономически затруднения и нарушения на правилата на вътрешния пазар – разпоредби, които присъстваха и в договора за присъединяване на Хърватия, последната държава, присъединила се към ЕС.

Комисията предлага удължаване на периода на тяхното активиране отвъд трите години, предвидени за Хърватия, без да уточнява с колко. Предвижда се и възможност държавите членки да удължат този период допълнително с квалифицирано мнозинство.