Кристин Лагард: Външният човек, който ръководи ЕЦБ в собствен стил

Решението на Кристин Лагард да се оттегли преждевременно като председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) слага край на изпълнени с много събития седем години в институцията, която тя никога не е очаквала да ръководи, пише Ройтерс.

Бившата френска министърка на финансите и ръководител на Международния валутен фонд (МВФ) пристигна във Франкфурт през 2019 г. като първия председател на ЕЦБ без официално икономическо образование или опит като централен банкер, което накара пазарните участници да заявят, че тя преставлява „риск за надеждността“.

70-годишната Лагард знаела толкова малко за институцията, че по-късно признава, че приела поста, като мислела, че мандатът ѝ е за пет, а не за осем години.

След мандат, доминиран от пандемия, два енергийни шока и най-тежката инфлация в историята на еврозоната, Лагард си тръгва с постижения, които опровергаха скептиците.

Напускането ѝ може да е също толкова политическо, колкото и пристигането ѝ.

Като напуска поста преди края на осемгодишния си мандат, Лагард дава на лидерите на ЕС възможността да изберат неин наследник преди президентските избори във Франция следващата пролет. Обществените допитвания показват, че крайнодясната кандидатка Марин льо Пен ще спечели, заменайки Еманюел Макрон. Най-вероятната бъдеща дестинация на Лагард е Световният икономически форум. 

Неортодоксалната политика беше отличителната черта на кариерата на Лагард и тема на предстоящата ѝ автобиографична книга Lady First.

Бивш корпоративен адвокат, която прекарва години в Чикаго, тя влиза във френската политика през 2005 г. като външен човек. Първите погрешни стъпки ѝ спечелиха в страната прозвището „Мадам Лагаф“, но много скоро тя се превръща в един от най-острите дейци на президента Никола Саркози, като превежда френските банки през срива през 2008 г.

Лагард беше начело на МВФ по време на дълговата криза в Европа, като премина през хаотично спасяване на Гърция, което наложи тежки мерки за строги икономии и предизвика недоволство в Атина, когато призова направо страдащите граждани да „плащат данъците си“.

Под наблюдението на Лагард ЕЦБ бързо задейства извънредно изкупуване на облигации, което стабилизира пазарите с разпространението на Covid-19. Централната банка пристъпи към най-бързата поредица от повишения на лихвите, за да върне инфлацията под контрол след нашествието на Русия в Украйна през 2022 г., въпреки че по-късно призна, че се е забавила в осъзнаването на пълните последици от ръста на цените на енергийните ресурси.

В крайна сметка наследството на Лагард може да е парадокс – външен човек, който показа, че политическата дипломация може да преведе централна банка през исторически сътресения, но чието преждевременно напускане беше последно напомняне за политическите ѝ инстинкти.

Кой ще наследи Лагард?

Франция може да подкрепи бившия председател на Нидерландската централна банка Клаас Кнот за наследник на Лагард начело на ЕЦБ като част от сделка, при която френски кандидат ще бъде избран за главен икономист, съобщават запознати източници пред Ройтерс.

Агенцията обобщава ключовите кандидати за най-високия пост в централната банка.

Клаас Кнот

Икономист, специализиран в паричната политика, 59-годишният Кнот беше председател на Нидерландската централна банка два мандата от 2001 и 2025 г. и през повечето време след това беше консултант или водеше кампания за председателския пост в ЕЦБ.

14-те му години като член на Управителния съвет на ЕЦБ, който определя лихвите, могат да се характеризират с два различни периода – все по-открита враждебност към мерките за стимулиране на икономиката на председателя на централната банка Марио Драги и съвършена хармония с Кристин Лагард, която го наследи през 2019 г.

От 2021 г. Кнот беше и председател на Борда за финансова стабилност, глобален орган, който отговаря за наблюдението на финансовия натиск и изготвя препоръки за политиките.

Пабло Ернандес Де Кос

Смятан за умерен „гълъб“, 55-годишният Де Кос ръководи Банката за международни разплащания от 2025 г. насам. Той изпълни и шестгодишен мандат като председател на Испанската централна банка от 2018 до 2024 г. в бурен период, който започна с ултраниска инфлация, последван от пандемия и исторически цикъл на вдигане на лихвите за укротяване на високата инфлация.

Де Кос беше и главен икономист на Испанската централна банка, като предприе рядко срещаната стъпка да премине от позицията на служител към ръководна позиция, което отразява успеха му да издигне значението на анализите в банката. Колегите му го описват като прагматичен икономист, който винаги привежда множество данни, за да подкрепи твърденията си, избягва догмите и е известен като екипен играч.

Де Кос придоби международна известност като председател на Базелския комитет за банков надзор, най-важния форум, посветен на наблюдението и хармонизирането на банковите правила.

Йоахим Нагел

60-годишният Нагел ръководи Бундесбанк от 2022 г. и промени основно отношенията на Германия с ЕЦБ. Докато предшественикът му Йенс Вайдман беше в открит конфликт с централната банка на Марио Драги години наред, Нагел смекчи реториката и се присъедини към лоното ѝ, въпрреки че остава умерен „ястреб“.

Колегите му казват, че Нагел, който е доктор по икономика, изразява ясно червените си линии, но може да постига компромис по други въпроси и не е известно да се е противопоставял на ключови решения за политиките по време на мандата си, което е голяма промяна спрямо враждебното отношение на предшествениците му.

Той подкрепи и създаването на Европейската схема за  гарантиране на депозитите, проект, на който Берлин се противопоставяше от дълго време, тъй като се опасяваше, че германските данъкоплатци ще трябва да плащат за финансовата безотговорност на другите страни.

Нагел е член на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и преди това е заемал ръководни постове в Банката за международни разплащания и KfW Group.

Надя Калвино

Председателката на Европейската инвестиционна банка никога не е изразявала публично интерес към пост в ЕЦБ, но името ѝ изниква понякога в частни разговори. Тя е известна като добър публичен оратор и безскрупулен, ефективен ръководител, ключово качество в управлението на голяма организация и Управителен съвет с 27 членове, повечето от които са свикнали да бъдат големите шефове в собствените си централни банки.

57-годишната Калвино, която е бивша испанска министърка, не е икономист, специализиран в паричната политика, но Лагард доказа, че това не е основно качество. Полът ѝ също може да е в нейна полза, тъй като в Съвета има само две жени, като и двете трябва да напуснат следващата година.

Лагард напуска в момент на нарастващи предизвикателства за Европа

Лагард обяви оставката си в момент, когато Европа навлиза в период на нарастваща икономическа нестабилност и решителни изборни политики, пише Ройтерс.

ЕЦБ се бори с рискове от инфлация заради предизвиканите от войната в Иран петролни сътресения, а рязкото покачване на доходностите по облигациите, особено във Франция, заплашва да подкопае растежа.

Централната банка е насред цикъл на вдигане на лихвите, който цели да предотврати шока, породен от повишаването на цените на петрола, да се прехвърли в цените на останалите стоки и в заплатите.

Ръстът на доходностите по държавните ценни книжа, особено в затъналата в дългове Франция, увеличи рязко лихвите по заемите за домакинствата и бизнеса и според Лагард ще ограничи растежа и инфлацията.

Паричните пазари очаква нови три повишения на лихвите от ЕЦБ до края на следващата година, с което депозитната лихва ще достигне 3,25%. Смята се, че това ниво ограничава икономическия растеж.

Във Франция инвеститорите са все по-обезпокоени от нарастващото дългово бреме на страната и несигурните фискални перспективи след изборите догодина. Притесненията бяха подсилени от твърдения на части от политическата левица, че дългът, държан от ЕЦБ, може да бъде отписан.

В резултат на това доходността по френските държавни ценни книжа рязко нарасна. Сега Франция плаща едни от най-високите лихви от четвърт век насам, за да набира пари от облигационните пазари, а премията, която искат инвеститорите, за да държат френски дълг спрямо бенмарковите германски облигации, е по-голяма, отколкото за която и да е друга страна от еврозоната.

Това засили слуховете, че ЕЦБ може да бъде принудена да отговори, дори и само вербално засега.

Първата линия на отбрана на централната банка вероятно ще бъде гъвкаво да реинвестира приходите от придобитите облигации по време на обширните програми за покупка на държавни ценни книжа предишното десетилетие.

Извън това тя може да задейства неизползвания до момента Инструмент за защита на трансмисионния механизъм, който цели да противодейства на неоправдан според централните банкери пазарен натиск.