ЕЦБ след ерата на Лагард - четири сценария очертават плановете за наследяването ѝ

Смяната на ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) става все по-вероятна в близко бъдеще, но подробностите около нея остават предмет на спекулации, пише Bloomberg.

Това стана ясно, след като миналата седмица оставката на Изабел Шнабел даде началото на процеса по избор на наследници за нейния пост начело на пазарите и за това на председателката Кристин Лагард и на главния икономист Филип Лейн.

Докато в столиците започват преговори за това, което гръцкият премиер нарича „голяма сделка“, основните претенденти за най-високата длъжност остават испанецът Пабло Ернандес де Кос и нидерландският му съперник Клаас Кнот.

Възможността да се появи още един кандидат не може да се изключи, не на последно място поради триизмерния шах, който характеризира процеса по вземане на решения в Европейския съюз.

Самата Лагард все още не е обявила предсрочното си напускане, за което се носят упорити слухове. Но надпреварата вече е в разгара си макар и финалната линия да е трудно различима. Bloomberg публикува четири сценария за това, което може да се случи.

Те очертават как Кнот или Де Кос биха могли да спечелят председателския пост, като предлагат алтернативи в случай на безизходица.

Независимо дали се стигне до този изход или дори се очертае друг резултат, три принципа остават в сила – Франция и Германия трябва да постигнат съгласие, всички големи държави в региона трябва да имат място в шестчленния съвет, а поне един от тях трябва да бъде жена.

Сценарият с Кнот. Източник: Bloomberg LP

Кнот, който е бивш председател на Нидерландската централна банка, би донесъл авторитет в ЕЦБ като един от най-дългогодишните членове на Управителния съвет. Като бивш председател на Съвета за финансова стабилност той е и човекът с нюх за кризи, в момент когато сътресения на пазара на облигации изглеждат неизбежни.

Предишните му „ястребови“ нагласи може да му спечелят точки пред Германия, чиято Бундесбанк  отдавна поддържа тази позиция. Но за да стигне до върха, Кнот ще се нуждае не само от подкрепата на канцлера Фридрих Мерц, но и от неговата помощ.

Причината е във френския аспект – твърди се, че президентът Еманюел Макрон иска един от неговите хора да заеме поста на Лейн и разполага с добри кандидатури на жени, включително бившия главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лоранс Бун и заместник-председатеката на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере.

Така Берлин не само отново ще пропусне председателския пост в ЕЦБ, но и поста на главен икономист, към който се стреми. Германия в крайна сметка може да замести Шнабел в портфейла за ключовите пазари, което би могло да се окаже решаващо в случай на криза, за да проправи пътя на Кнот.

След това идва испанският ъгъл. За да се избегне назначението на двама нидерландски членове в Изпълнителния съвет, Франк Елдерсон ще трябва да подаде оставка. Това би предоставило неговия пост, който включва позицията на заместник председател на банковия надзорен орган в ЕЦБ, на кандидат, предложен от Мадрид, потенциално жена.

Противниците на председателски пост за Кнот биха могли да изтъкнат, че Нидерландия вече е заемала този пост веднъж, когато Вим Дуйсенберг пое ръководството при въвеждането на еврото, така че сега е ред на някой друг. Спомените от по-далечното минало за твърдата позиция на Кнот по време на гръцката дългова криза и „ястребовата“ му репутация също може да навредят на шансовете му.

Сценарият с Де Кос. Източник: Bloomberg LP

Постиженията на Де Кос са също толкова впечатляващи. Като генерален директор на Банката за международни разплащания и бивш председател на Испанската централна банка той би бил и първият председател на ЕЦБ, замал длъжност в нея като обикновен служител.

Досега никой испанец не е заемал тази длъжност, което е силен аргумент в негова полза. Такова развитие отново позволява на Франция или Германия да получи поста на главен икономист.

Берлин може би има по-добри шансове да спечели в тази ситуация, ако някои държави възразят срещу председател и главен икономист от две силно задлъжнели страни – Франция и Испания, чиито официални представители в миналото са имали умерени позиции.

Друг коз за Берлин би била перспективата председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел, бивш представител на Банката за международни разплащания, да наследи Де Кос начело на банката.

Мерц би трябвало действително да желае такова развитие, например за да си осигури председател на Бундесбанк, който е по-близък до неговата партия ХДС.

Самият Кнот би могъл да е подходящ за Банката за международни разплащания. Но за да спечели поста той или Нагел, управителите на банката извън Европа би трябвало да съдействат, като това носи риска регионът да загуби мястото.

Самата перспектива Франция да не успее да получи поста на главен икономист може да е достатъчна, за да провали шансовете на Де Кос, а предишният му „гълъбов“ имидж също може да предизвика съпротива. Тъй като правителствата в ЕС клонят към центъра или дясното крило на политическия спектър, може да се появи и нежелание да се помогне на социалистическия испански премиер Педро Санчес.

Сценарият с тъмен кон – появява се все още неизвестен кандидат, който да оглави ЕЦБ като компромисно решение поради патова ситуация между лидерите. Източник: Bloomberg LP

Номинацията на Лагард за ЕЦБ от Макрон през 2019 г. дойде почти изненадващо по време на застой в процеса на няколко назначения. Същото може да се случи отново, ако патовата ситуация наложи компромис.

Представители на финансовите министерства на страните от еврозоната, пожелали да останат анонимни, са заявили, че не разполагат с готов списък с кандидати.

Възможен вариант за излизане от безизходицата, ако въпросът с пола се превърне в пречка, би бил Санчес да предложи вместо това Надя Калвино. Бившият испански финансов министър в момента ръководи Европейската инвестиционна банка.

Дейвид Марш, председател на Omfif, намекна този месец, че бившият председател на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало би бил добър компромисен кандидат, въпреки че критиците може да се възпротивят на перспективата Франция да получи председателския пост на ЕЦБ за трети път, докато повечето страни не са го заемали нито веднъж.

Председателят на Финландската централна банка Оли Рен, бивш еврокомисар, който преди време беше кандидат както за председателския пост в ЕЦБ, така и за заместник-председател, би могъл да бъде друг вариант. Но това би принудило една от по-големите държави да се откаже от мястото си в Управителния съвет.

Сценарият с хаос. Източник: Bloomberg LP

Макар че в повечето случаи ЕС успява да постигне споразумение сред страните членки, някои въпроси, като бюджетите, преди време са били по-трудни за разрешаване.

Ако патовата ситуация продължи достатъчно дълго, за да се проточи и след президентските избори във Франция през април и май и ако тогава спечели сегашната фаворитка Марин льо Пен, блокът може да навлезе в непозната територия.

Тя е евроскептик и нейната задлъжняла страна е под прицела на инвеститорите в облигации, така че ръководният пост в ЕЦБ може да се превърне в разменна монета в момент на пазарна нестабилност.

Макар че този сценарий допуска появата на компромис, подобен на гореописания, той също така поражда перспективата от властови вакуум в централната банка, точно когато тя може би се нуждае от силно лидерство.