Закъсалите японски монаси се обръщат към инвестициите, за да свържат двата края

Кукио Йонета, пето поколение будитски свещеник в малък град на остров Хокайдо, се затруднявал да се справи с нуждите от поддръжка на вековния си храм, затова избрал път, който би бил немислим за предшествениците му. Вместо да чака енориашите му да дадат пари, които нямат, той инвестира вече дарените от тях средства, пише Bloomberg.

Ходът се отплатил. В рамките на две години портфейлът му от американски държавни ценни книжа, японски инвестиционни фондове за недвижими имоти и акции, включително на BYD и Hyundai Motor, донесъл годишна възвръщаемост от 10%, което помогнало за покриването на част от необходимите средства за ремонти в размер на около 25 млн. йени (162 хил. долара). Допълнителните средства дори му позволили да разшири обхвата на ремонтите отвъд първоначалния план.

След като преди време работил в отдела за продажби на дребно на компанията Daiwa Securities Group, Йонеда е свещеник с необичайна финансова грамотност, но също така е част от нарастващата вълна собственици на храмове, които се обръщат към финансовите пазари, за да свържат двата края. Разходите за поддръжката на богато украсените дървени сгради се покачват рядко, докато будисткото население в страната е намаляло с около 14% през последните две десетилетия, тъй като възрастните последователи умират, а по-младите поколения в големите градове губят връзката си с религиозните практики.

„Много съм благодарен, че инвестициите се представиха добре“, казва 46-годишният Йонеда, който наследил храма Конго-джи от баща си през 2018 г., след като напуснал работата си във финансовия сектор и преминал обучение за монах. „С намаляването на погребалния бизнес все повече храмове ще установят, че не могат просто да разчитат на дарения, за да покриват нуждите си от финансиране, те ще трябва да натрупат резерви и да инвестират тези средства“, отбелязва Йонеда.

Намаляващият брой на последователите засяга финансите на храмовете. Около поливината печелят под 4 млн. йени на година, сочи допитване от 2021 г. сред 7000 храма на една от най-големите будитсти групи, Джодо Шиншу Хонгванджи-ха. Положението е особено тежко в селските райони, където често монасите се грижат за няколко храма и същевременно работят през деня като учители или държавни служители.

Традиционно погребенията и поддръжката на гробовете помагаха за издръжката на храмовете, тъй като опечалените семейства плащаха за по-пищни церемонии и молитви. По време на Covid пандемията хората започнаха да харчат по-малко за погребални ритуали и тази тенденция се запазва, особено след като инфлацията повиши ежедневните разходи на домакинствата. Някои храмове, които са популярни сред туристите, събираха входни такси, но повечето нямат други източници на приходи.

Необходимоста да се покрият по-високите разходи чрез повишаване на цените или инвестиции поставя морална дилема за някои монаси, чиито религиозни принципи изискват потискане на алчността.

Храмът Даян-джи в префектурата Нара все още държи по-голямата част от активите си в брой, като около 10% от тях в момента са разпределени в застрахователни продукти, деноминирани в чуждестранна валута, които носят по-висока доходност от лихви. Според заместник-свещеника Юшо Коно инвестиционният им стил е „изцяло дефанзивен“, за да се избегне какъвто и да е конфликт с ученията на религията.

„В нашата позиция има вътрешно противоречие“, казва Коно. „По принцип монасите не би трябвало да участват в дейности, генериращи печалба. Но ако не действаме сега, храмът може да спре да съществува“, допълва той. Производствените разходи за някои от традиционните копринени амулети на Даян-джи, които посетителите купуват, за да се предпазят от нещастия или за късмет, са нараснали през последните две години.

Промяната в нагласите сред свещениците подчертава натиска, който продължаващата инфлация оказва върху традиционните институции, които отдавна са свикнали със стабилни цени. Въпреки че инфлацията в потребителските цени в Япония се забави под целта от 2% на централната банка благодарение на поредица от субсидии, нарастващите цени продължават да нарушават социални и финансови практики, формирани от десетилетия на дефлация. Проблемите, свързани с нарастващите разходи за живот, са основен политически въпрос за правителството на премиера Санае Такаичи. Обществени допитвания показват, че рейтингът ѝ на одобрение е близо до най-ниското си ниво след 11 месеца на власт, след като избирателите прецениха, че тя се съсредоточава твърде много върху не толкова неотложни въпроси, отколкото върху кризата с разходите за живот.

Япония е изправена пред продължителен ръст на цените. Графика: Bloomberg LP

Ограничената способност на храмовете да изискват по-високи такси от вярващите за услугите си подкрепя аргумента в полза на управлението на активите, казва Цуйоши Кавата, старши изследовател в отдела за корпоративни инвестиционни стратегии на компанията SMBC Nikko Securities, който публикува изследване за управлението на активи от религиозните организации през 2023 г.

„Когато общият пазар се свива, повишаването на цените не е лесен вариант. Вероятно вече не е вариант и да се оставят парите пасивни. Те биха искали да използват всички възможни средства, за да увеличат приходите си, дори и само малко“, допълва Кавата.

За някои храмове връщането към финансовите пазари означава и преодоляване на болезнените уроци от миналото. През 2013 г. сектата Коясан Шингон-шу се озова във финансова криза, след като отчете нереализирани загуби от инвестициите си в структурирани облигации. Сектата е отказала интервю, като е заявила, че обмисля преразглеждане на стратегията си за управление на активите.

Въпреки това нарастващата доходност по облигациите след края на периода на ниските лихви предлага добри инвестиционни възможности за монасите, които избягват риска. Будистката секта Сото-шу, която управлява около 15 хил. храма в цялата страна, се възползва от по-високите доходности. От 13 млн. йени, които управлява в осем сметки, около 10% вече са инвестирани в японски държавни облигации, които планира да задържи до падежа, докато други 2% са инвестирани в дългови ценни книжа, емитирани от Японската агенция за международно сътрудничество (JICA) за финансиране на развитието в нововъзникващите икономики.

Религиозни групи, училища и други организации с идеална цел като цяло се превръщат в купувачи на продукти с фиксирана доходност. Към март неправителствени организации, включително училища и религиозни институции, са притежавали корпоративни облигации на стойност около 5 трлн. йени, около два пъти повече в сравнение с 2023 г., сочат данни на Японската централна банка. Притежаваните японски държавни облигации също са се увеличили до 2,9 трлн. йени спрямо 2,5 трлн. йени за същия период.

В храма „Конго-джи“ в Хокайдо, свещеникът Йонета се надява инвестициите му да помогнат за финансиране на бъдещи ремонти, тъй като приходите продължават да намаляват. Същевременно той се опитва да подсигури бъдещето, като редовно организира инвестиционни семинари за вярващите в храма, като изгражда мрежа за подкрепа, на която той един ден може да разчита.

„Дните, когато храмовете и техните свещеници се радваха на привилегирован статут, напълно отминаха“, казва Йонета. „Начинът, по който те планират финансите си и управляват активите си, се превръща в проблем, който просто не можем да си позволим да пренебрегнем“, допълва той.