Фотоапарат за 10 хил. долара е един от малкото успехи на Европа в производството

Когато Андреас Кауфман използвал наследството си, за да купи Leica, легендарният производител на фотоапарати беше близо до фалит, а новите цифрови технологии го излагаха на риск от изчезване, пише Wall Street Journal.

Двайсет години по-късно той е гордият мажоритарен собственик на най-редките бижута – промишлен успех в регион, който бързо се деиндустриализира поради нарастващите разходи, спада на международната търговия и жестоката конкуренция от Китай.

Над сто години след пускането на първия си потребителски продукт Leica все още произвеждат скъпите си минималистични фотоапарати предимно в Европа. Продажбите достигнаха рекорд в четири от последните пет години, тъй като ретро дизайнът на марката спечели по-младите купувачи, които предизвикаха възраждане на интереса към аналоговата фотография.

Приходите на Leica от около 650 млн. долара бледнеят в сравнение с пазарния лидер Canon. Мястото ѝ в луксозния сегмент на пазара означава също, че стратегията ѝ за оцеляване не е универсално приложима за страдащите европейски производители. Въпреки това Кауфман казва, че може да даде един-два урока на по-големите играчи.

„Имам сравнително проста гледна точка“, отбелязва Кауфман в неотдавнашно интервю. „За да успеете в дългосрочен план, са необходими четири елемента – стратегия, подходяща тактика..., правилните хора, които да я приложат, и пари, с които да се възползвате от всичко това“, допълва той.

Кауфман, който е бивш учител, инвестирал за първи път в Leica през 2004 г., като използвал приходите от около 1,7 млрд. долара от австрийската империя на семейството си в областта на хартията, целулозата и опаковките.

По това време Leica нямала ясна посока и разполагала с ограничени средства. Цифровата фотография разтърсвала индустрията, но тогавашният ръководител на компанията я отхвърлял като „интермецо“. Техническите ограничения също затруднявали преминаването на компактните ѝ лентови фотоапарати към новата технология.

След като натрупал опит в обръщането на неблагоприятна тенденция в малка софтуерна компания, придобита от семейството му, Кауфман смятал, че може да върне Leica в правия път.

Той довел ново ръководство и инвестирал в технологии, като в крайна сметка успял да намери достатъчно малък цифров сензор, за да се побере във фотоапаратите ѝ. Резултатът беше М8, първият цифров фотоапарат с далекомер на Leica, пуснат на пазара през 2006 г.

Това променило съдбата на комапнията. Въпреки че Leica все още произвежда изключително усъвършенствани и умишлено опростени лентови фотоапарати, четири от всеки пет модела, които продава, вече са цифрови.

Ръчно изработени цифрови фотоапарати за 10 хил. долара

Leica започва като производител на микроскопи през 1849 г. Тя започва да произвежда първия в света 35-милиметров лентов фотоапарат през 1925 г. Името ѝ е съкращение от „Лайц“, фамилията на тогавашния собственик, и camera (фотоапарат).

Днес Leica е един от последните оцелели производители на фотоапарати и оптика в Европа. Възходът на евтините японски огледално-рефлексни фотоапарати опустоши германската промишленост през 60-те и 70-те години на миналия век. Преходът към цифровата фотография и след това към смартфоните бяха новите предизвикателства.

Leica произвежда обективите си и сглобява повечето си фотоапарати, включително цялата си флагманска серия М, в два завода – един в Португалия и друг в родното ѝ място Вецлар, селце на хълм с дървени къщи, северно от Франкфурт.

В завода на Leika в Германия се произвеждат едва 45 фотоапарата дневно от най-продаваните ѝ модели М. Цифрата отразява необходимата прецизна ръчна изработка и се отразява в цената на фотоапаратите – над 10 хил. долара за цифров M11 и 7000 долара за аналоговия M6.

Този трудоемък процес не е модел за масовите производители, които работят в по-голям мащаб и с по-ниски маржове. Но Кауфман казва, че все пак има някои неща, които автомобилните производители в Европа, например, могат да научат от Leica.

„Има две неща, за които всеки, който произвежда нещо в Европа, трябва да се грижи много – материалите и дизайна. И за съжаление, почти няма европейска кола, която бих си представил да купя днес, защото всички са много грозни“, отбелязва той.

Кауфман казва, че Leica е успяла да запази по-голямата част от производството си в Европа основно благодарение на решението преди 53 години да отвори завод в Португалия. Заводът се занимава с предпроизводството на големи компоненти и произвежда бинокли с марката Leica. Той е по-автоматизиран от завода във Вецлар и радходите за труд са малко над една трета от тези в Германия.

Цифровизацията не е единственият фактор за съживяването на Leica. При Кауфман компанията поела контрол върху дистрибуцията си от търговците и открила 120 магазина на Leica, често в съчетание с галерии. Сега тя генерира 50% от продажбите си чрез собствените си дистрибуторски канали.

Leica завоюва и част от пазара на употребявани фотоапарати – доходоносен бизнес в сектор, в който цените на употребяваните продукти могат да надхвърлят тези на новите. Компанията има и собствена аукционна къща, която миналата година продаде фотоапарата М-А на покойния папа Франциск за около 7,5 млн. долара и започна да продава рециклирани модели чрез магазините си.

Нови продукти и нови предизвикателства

Сега Кауфман насочва бранда към нови продуктови линии. Те включват Cine 1, проектор за домашно кино, разработен съвместно с Hisense, и Leitzphone за 2000 евро, смартфон, съсредоточен върху фотографията, произведен от Xiaomi и пуснат на пазара през март.

През април Leica обяви споразумение с китайската компания Gpixel Microelectronics за разработване на първия си собствен сензор за бъдещите си серии цифрови фотоапарати.

Китайските партньорства предизвикаха безпокойство сред някои твърдолинейни почитатели, че Leica може да разводни германското си ДНК. То се засили след съобщение по-рано тази година, че Blackstone, която притежава дял от 45% в компанията, обмисля да го продаде на китайски инвеститор. Впоследствие преговорите по сделката бяха прекратени, съобщи запознат с въпроса източник.

Но съществува непреодолимо усещане, че Leica навлиза в нова фаза. През април компанията назначи 44-годишния бивш консултант Андреас Вол за новия си главен изпълнителен директор.

Той идва с нови идеи и иска компанията да предлага повече продукти, съсредоточени върху видеата, а също и да пусне на пазара фотоапарати на по-ниски цени, за да привлече интереса на по-младите купувачи.

Съществуват и нови предизвикателства – нестабилната геополитика оскъпи бизнеса и го направи по-непредвидим, а изкуственият интелект вече позволява на потребителите да създават фотореалистични снимки, като само напишат няколко думи.

Позиционирането на Leica в премиум сегмента и малкия мащаб бяха известен щит. Компанията успя да прехвърли митата на президента Доналд Тръмп върху потребителите в САЩ, без да загуби пазарен дял.

Но тя не е напълно защитена от геополитиката. През 2021 г. компанията трябваше да прекрати сътрудничеството си с Huawei, първия ѝ китайски партньор в областта на смартфоните, след като компанията беше засегната от санкции.

Ако бъде принудена да избира между двата си най-големи пазара САЩ и Китай - например, ако САЩ забранят вноса на някои китайски компоненти или санкционират ключов доставчик, това може да е трудна за преодоляване криза.

Кауфман казва, че компанията активно се диверсифицира, като постоянно обмисля добавянето на нови доставчици и проучва нови пазари. Но той не смята, че Leica ще бъде смазана от конфронтация между двете суперсили. „Твърде малки сме за това“, посочва той.

„Leica премина през своите предизвикателства, които датират още от хипернифлацията през 20-те години на миналия век, но винаги е успявала да се възстанови“, коментира Кауфман.