Възходът на корпоративните автократи

Възходът на либералния ред през 19-ти век зависеше от две революции. Най-очевидната е в политическата сфера, където реформаторите ограничиха свръхмогъщите владетели с комбинация от конституционни правила и индивидуални права. Но също толкова важна е трансформацията на бизнеса, която създава публични компании, отговорни пред своите акционери, а не пред правителствата, пише в материал колумнистът на Bloomberg Ейдриън Уулдридж.

Този политически модел започва да се разпада с издигането на Владимир Путин до президентски пост в Русия и продължава да се променя с възхода на авторитарните лидери в световен мащаб. Но именно обратът на втората революция може да се окаже най-дълготрайният и оформящ историята.

Преди това публичните компании са били инструменти на държавната власт: държави са предоставяли на организации като Източноиндийската компания двойните привилегии на ограничена отговорност и търговски монопол в замяна на изпълнение на национални цели и плащане на ренти на държавата.

Тази структура е премахната през 19-ти век. Сега всеки може да създаде дружество с ограничена отговорност, стига да може да сформира управителен съвет и управленски екип. Робърт Лоу, финансов министър при Уилям Гладстон, нарече тези компании „малки републики“, защото те едновременно ограничават властта на държавата и се обвързват със строги конституционни правила.

„Малките републики“ на Лоу сега са под заплаха, както външно, така и вътрешно. Доналд Тръмп утвърди властта си дори над най-големите американски компании, като придоби дялове в някои от тях, като Intel Corp., и казва на други, включително Apple Inc., къде да разположат веригите си за доставки.

Вътрешната трансформация беше още по-мащабна. Първичното публично предлагане на акции на Google през 2004 г. даде началото на нова корпоративна ера, в която връзката между контрол и собственост е прекъсната, а ограниченията върху основателите са отслабени или премахнати. Компанията, която в крайна сметка ще стане Alphabet Inc., прие три класа акции: акции А с един глас, акции B с 10 гласа и акции C без гласове. Днес съоснователите Лари Пейдж и Сергей Брин запазват над 50% от правото на глас, въпреки че се оттеглят от ежедневното управление и притежават под 11% от акциите на компанията с такова.

Марк Зукърбърг упражнява контрол върху взимането на решения в Meta Platforms, като притежава около 13% от акциите, но за разлика от Пейдж и Брин продължава да управлява компанията като главен изпълнителен директор и председател. Palantir Technologies Inc. е създала особено сложна структура на собственост, при която тримата ѝ основатели Питър Тийл, Алекс Карп и Стивън Коен притежават по една трета от специален клас акции, чиято стойност се коригира така, че комбинираното им право на глас винаги да е равна на 49,9%.

Концентрираната собственост неизбежно намалява контрола, който директорите или акционерите могат да упражняват. Но това е само част от проблема. Успешните изпълнителни директори като Зукърбърг имат избор от услужливи директори. Какво означава „независим“, когато контролиращият акционер контролира състава на борда?

Изпълнителните директори също могат да увеличават дяловете си, ако някой им се изпречи на пътя. Илон Мъск не успя да предприеме същите предпазни мерки при осигуряването на контрола си над Tesla Inc. и през 2018 г. се сблъска с бунт на акционерите заради възнагражденията си. Съд в Делауеър застана на страната на акционерите, така че Мъск просто пререгистрира компанията си в Тексас, по-малко благоприятна за акционерите юрисдикция. През ноември 2025 г. сплашените акционери му връчиха пакет от възнаграждения на стойност 1 трлн. долара, специално предназначен да увеличи правото му на глас.

(Материалът продължава на следващата страница)