САЩ са най-доброто място да забогатееш, Европа – да бъдеш богат

САЩ остават най-добрата страна в света да станеш богат. Някои гледат на това като повод за радост, докато други го виждат като доказателство за провалената капиталистическа система. Като икономист, аз се интересувам по-малко от дебати дали милиардерите (или трилионерите) трябва да съществуват, отколкото от въпроса каква е алтернативата, пише Алисън Шрагер в материал за Bloomberg. Една от тези алтернативи е Европа, където системата гарантира, че най-богатите не са твърде богати – и че богатството им се наследява, а не се печели.

Във Флоренция най-богатите семейства са такива вече шест века, с почти никакво текучество. Това е краен случай, но не е необичайно в Европа най-заможните родове да са едни и същи поколения наред. В САЩ, за разлика от тях, най-богатите обикновено сами се създават. Разликата се състои както в политическата, така и в културата среда.

През 2007 г. двама икономисти разглеждат най-богатите семейства в САЩ и отбелязват, че през 60-те години на миналия век жените са съставлявали половината от най-богатите 0,01%, но до началото на века те са съставлявали по-малко от една трета. Обяснението, според авторите, е, че в горните 0,01% има повече мъже, изградили богатството си сами. Когато богатството се основава на наследство, мъжете и жените са еднакво представени. Но тъй като жените е по-малко вероятно да забогатеят, по-малкият им дял предполага, че предприемачите, изградили богатството си сами, доминират сред най-богатите редици на Америка.

Американският филантроп и бивш мениджър на хедж фондове Джон Арнолд наскоро отбеляза, че някои европейски страни изискват между 50% и 75% от имуществото да отива при наследници. Има много по-малко богати европейци, отколкото американци, сред подписалите т. нар. Клетва за даряване (The Giving Pledge – обещанието да дарят по-голямата част от богатството си).

Това е отчасти защото в Европа благотворителността до голяма степен идва от държавата, която се финансира от данъци, а структурата на тази данъчна система затруднява натрупването на богатство. Европа облага доходите и потреблението с по-високи ставки. Регулациите върху бизнеса и финансовите пазари също затрудняват започването на успешен бизнес.

Дял на данъчните приходи от брутния вътрешен продукт по държави. Графика: Bloomberg LP

Защитниците на изключително богатите твърдят, че е по-важно за една икономика да позволява движението нагоре по социалноикономическата стълбица, отколкото да ограничава екстремното богатство. А някои европейски страни са и по-егалитарни.

В Дания например по-малко от 20% от доходите се предават от родител на дете – в сравнение с 50% в САЩ. И като цяло мобилността на богатството в Дания е по-голяма, отколкото в САЩ. Но връзките между богатството на родител и дете все още са силни за най-заможните: да бъдеш богат като дете или млад възрастен, обикновено поради наследство, е изключително добър индикатор за това да бъдеш богат и на 45 години.

Разбира се, в много отношения данъчната политика на една държава отразява ценностите на тази страна. Кое е по-желано: повече сигурност и по-добри шансове за достигане до средната класа, ако не си роден в нея, или възможността да станеш баснословно богат? Няма правилен отговор. Всичко се свежда до ценности, свързани с риска.

Не е като да не съществуват милиардери, изградили собствено богатство в Европа. Но системата на Стария континент поставя приоритет върху сигурността и безопасността, високите данъци върху доходите и регулациите, които осигуряват по-голяма предвидимост, защита на работниците и държавни помощи. Това гарантира, че повече хора не изпадат в по-дълбока бедност и имат шанс да се присъединят към средната класа. Но също така затруднява всеки да стане милиардер (или дори милионер), ако не е роден такъв. Американската система е много по-толерантна към риска – включително и към предимствата да станеш милионер (или дори милиардер).

На пръв поглед може да изглежда, че европейският начин е за предпочитане. Не е ли по-добра икономика, която предлага по-лесен достъп до средната класа, от тази, която възнаграждава шепа милиардери?

Но е важно да се помни, че американците от средната класа (а в някои случаи и американците от по-ниската средна класа) често живеят по-добре от европейците от средната класа. И това е отчасти защото това, което направи милиардерите богати – технологични или бизнес иновации, които водят до по-добри услуги – също подобри качеството на живот на американците със средни доходи.