Защо най-богатите французи напускат страната и къде отиват?

Последният доклад за миграцията на богатите на Henley & Partners установи, че Франция е отчела нетна загуба от 800 милионери през 2025 г.

На пръв поглед изглежда, че богатите бягат от страната. За сравнение обаче, във Франция все още има 2,4 милиона души с нетно богатство от над 1 милион евро, изчислява UBS, цитирана от Euronews.

Въпреки че Франция остава привлекателно място за богатите по очевидни причини, като например качеството на живот, общата тенденция е, че някои от най-богатите граждани на Франция се местят.

Миналата година всеки напуснал страната милионер е взел със себе си средно по 5 млн. евро лични активи, което се равнява на общо около 4 млрд. евро, напускащи страната, изчислява Френския институт за изследване на публичната администрация и политиката (iFRAP).

Въпреки че броят на напускащите Франция милионери представлява само малка част от богатото население на страната, икономистите посочват, че загубата дори на сравнително малък брой заможни хора може да има огромно икономическо въздействие, тъй като те често притежават бизнес, извършват инвестиции и генерират значителни данъчни приходи.

Защо богатите френски жители напускат страната?

Няма еднозначно обяснение защо някои от най-богатите жители на Франция напускат страната. Един от факторите е продължаващата политическа нестабилност, като само през последните пет години са се сменили шестима министър-председатели. Страната е задушена и от повтарящи се бюджетни кризи и несигурност относно това как последователните правителства планират да се справят с нарастващото дългово бреме.

Перспективата Марин льо Пен да спечели президентските избори през април 2027 г. само засилва тази несигурност.

Въпреки че нейната партия „Национален сбор“ се стреми да успокои бизнеса и инвеститорите, икономистите поставят под въпрос дали ангажиментите ѝ за разходи могат да бъдат съгласувани с вече обтегнатите публични финанси на Франция и фискалните правила на Европейския съюз (ЕС).

Друг важен фактор е нарастващата национална и международна кампания за облагане на богатите с данъци.

Последната битка за данъчното облагане на свръхбогатите

Последният дебат във Франция се фокусира върху предложението на френския икономист Габриел Зюкман за налагане на 2% годишен данък върху състоянието на хора, притежаващи над 100 млн. евро.

Предложението включваше и „данък при изход“, предназначен да предотврати изтичането на капитали. Съгласно предложението богатите лица, които са избрали да напуснат Франция, ще дължат данъка за пет години след преместването си в чужбина.

Поддръжниците на идеята твърдят, че така нареченият данък „Зюкман“ може да генерира около 20 млрд. евро годишно, като същевременно засяга само около 1800 домакинства. Те също така изтъкват, че концентрацията на богатство се е ускорила през последните десетилетия и че най-богатите домакинства трябва да допринасят с по-голям дял за финансирането на обществените услуги.

Предложението беше прието в Националното събрание миналата година, но беше блокирано от Сената. По-късно то беше отхвърлено в Националното събрание по време на дебата за бюджета за 2026 г.

Впоследствие мярката беше заменена от Закона за финансите от 2026 г., който въведе 20% данък върху луксозни активи като яхти, частни самолети, спортни автомобили и бижута, държани в пасивни семейни активи на стойност най-малко 5 млн. евро, вместо широк данък върху богатството.

Не всички са съгласни, че облагането на богатите неизбежно води до отлив. Френският икономист Тома Пикети твърди, че рисковете от изтичане на капитал често са преувеличени и че по-голямото международно сътрудничество би могло да направи данъците върху богатството много по-ефективни.

Пикети твърди, че нарастващото неравенство в богатството е подхранвано от продължили десетилетия данъчни облекчения за най-богатите домакинства и посочва, че внимателно разработените данъци върху богатството биха могли да намалят неравенството, без да навредят значително на инвестициите.

Критиците обаче твърдят, че Франция вече е изпробвала много от тези идеи. Според тях дори сравнително малък брой напускащи предприемачи и инвеститори могат да окажат непропорционално влияние върху икономическия растеж, тъй като притежават бизнес, финансират нови начинания и генерират работни места.

Къде отиват богатите?

Много държави активно привличат богати мигранти. Обединените арабски емирства (ОАЕ) остават един от най-големите бенефициенти в света благодарение на липсата на данък върху доходите на физическите лица.

В Европа Италия се очерта като един от най-големите победители на континента, след като правителството на Джорджа Мелони въведе 15% плосък данък за отговарящите на условията чуждестранни жители.

Съгласно схемата отговарящите на условията лица могат да плащат фиксиран годишен данък върху чуждестранните си доходи, независимо от това колко печелят в чужбина, което прави страната силно привлекателна за предприемачи и инвеститори с международни активи.

Швейцария отдавна привлича богати хора чрез благоприятните си данъчни режими за определени чуждестранни жители, докато Монако остава популярна дестинация за свръхбогатите в Европа благодарение на липсата на данък върху доходите на физическите лица.

Португалия също привлече хиляди богати мигранти чрез данъчния си режим за лица, които не са постоянно пребиваващи, въпреки че последните реформи направиха схемата по-малко щедра.

В крайна сметка нетната загуба на 800 милионери на Франция представлява само малка част от богатото ѝ население. И все пак тя отразява по-широк въпрос, пред който са изправени правителствата в цяла Европа: как да се увеличат данъчните приходи и да се реши проблемът с неравенството, без да се прогонват инвестициите и капиталът.