Ройтерс: Ускорената инфлация ще се задържи и през 2027 г.

Ускорената инфлация в световната икономика ще се запази и през следващата година, показва проучване на Ройтерс сред стотици икономисти, които изразяват все по-голяма загриженост, че ценовият натиск ще се затвърди отвъд нарастващите разходи за енергия, причинени от конфликта в Близкия изток.

Инвестициите в технологии за изкуствен интелект в световен мащаб, надхвърлящи 1 трлн. долара от миналата година насам, са направили някои икономики по-устойчиви в момент, когато натискът от разходите за живот затруднява домакинствата и оформя националната политика.

Повечето централни банки повишиха лихвите си само няколко пъти или изобщо не са го правили, но може да последват и други повишения, ако инфлационният натиск в икономиката се разшири и до други нейни сектори. Глобалният срив на пазарите на облигации през последните месеци също затегна финансовите условия чрез по-високата доходност.

Цените на суровия петрол, които от 7 октомври се задържат над 100 долара за барел, достигнаха шестмесечен връх от над 117 долара при сорта Брент миналата седмица, а от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран са се повишили с повече от 60 процента.

Дори анализаторите, които не очакваха бързо приключване на войната, сега изразяват по-голяма загриженост относно перспективата за възобновяване на инфлацията, особено предвид устойчивостта, която показва глобалният растеж.

Повече от 500 икономисти, анкетирани от Ройтерс по целия свят този месец, повишиха прогнозите си за инфлацията през 2027 г. за 31 от 50-те икономики,  обхванати от проучването, както и прогнозите си за икономическия растеж на 23 от тях.

 „Отново започвам да се тревожа много повече за инфлацията. Колкото по-дълго ситуацията в Близкия изток се развива и ескалира и колкото по-силен става общият натиск върху цените, толкова по-голяма е вероятността да се сблъскаме не само с по-висока, но и с по-устойчива инфлация“, заяви Джанет Хенри, главен икономист за глобални въпроси в HSBC.

Икономистите повишиха прогнозите си за инфлацията през 2027 г. за 15 от 21-те обхванати от допитването развити икономики.

Това подсказва, че опасенията от инфлация се разпространяват и засягат икономики, които обикновено изпитват нисък ценови натиск.

Като цяло медианните прогнози за инфлацията през 2027 г. през последните три тримесечни проучвания са се повишили с 0,7 процентни пункта за Великобритания, с 0,5 процентни пункта за еврозоната и само с 0,2 процентни пункта досега за САЩ. Те са нараснали с 0,4 процентни пункта за Индия и с 0,5 процентни пункта за Бразилия.

Последиците от растящите цени за бюджетите на домакинствата заемат централно място в политическите кампании, които се водят по целия свят. Проучванията на общественото мнение показват, че избирателите преди междинните избори в САЩ на 3 ноември са загрижени за тези въпроси, а кампанията за президентските избори в Бразилия, които донесоха на действащия президент Луис Инасио Лула да Силва четвъртия му мандат, също се водеше около въпросите, свързани с нарасналите разходи за живот.

За разлика от двете предишни проучвания през април и юли, които очертаваха сценарий на слаб растеж и висока инфлация, най-новите прогнози сочат сценарий, при който ценовият натиск съпътства по-силно икономическо представяне.

Икономистите повишиха прогнозите си за глобалния растеж както за тази, така и за следващата година – съответно до 3 процента и 3,2 на сто, спрямо 2,9% и 3,1 на сто в проучването от юли, въпреки че прогнозата за 2027 г. е по-ниска от темпа за 3,4 процента растеж, предвиждан от Международния валутен фонд.

/БТА/