АИКБ: Очакваните доходи от данък свръхпечалба са силно завишени

Работодателите реагираха остро на предложението за въвеждане на данък свръхпечалба върху шест сектора от икономиката, тъй като предвидените от правителството допълнителни приходи от 800 млн. евро от данъка през 2027 г. са силно завишени, а и самият данък свръхпечалба е неправилен като концепция. Това коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

По изчисления на работодателите ще бъдат събрани между 250-300 млн. евро. Подобно е било положението в Чехия при въвеждането на данък свръхпечалба върху банковата система – чешкото правителство е получило едва една пета от прогнозните приходи от данъка.

„Самият данък свръхпечалба е неправилен като концепция, тъй като ако тези сектори постигат прекомерни финансови резултати заради липса на конкурентна среда или имат господстващо положение на пазара, причината за това е най-вече в държавата, която не изпълнява добре регулаторните си функции.“

Според Иванов регулирането на пазара трябва да преминава през засилване на регулаторната функция на държавата, а не през събирането на печалбите и връщането им в бюджета под формата на данък.

Неправилен, според събеседника, е и предложеният в хода на обсъжданията коригиращ коефициент, при който свръхпечалбата за 2027 г., която ще се облага с данък, ще се изчислява, като се умножат приходите догодина с най-високия марж на печалбата през 2025, 2026 и 2027 г. Според работодателите това означава облагане на нереализирана печалба и представлява откровено изземване на средства и доходи от предприятията.

Иванов изтъкна, че дискреционните мерки в бюджет 2027 г., обявени от Министерството на финансите, които трябва да доведат до увеличаване на приходите и намаляване на разходите, са на обща стойност около 2 млрд. евро. Но от тях над 1,9 млрд. евро са мерките в областта на приходите, а само 56 млн. евро са мерките в областта на разходите. Работодателите категорично не подкрепят представените до момента сметки, отбеляза той.

Работодателите подкрепят размера на минималната работна заплата от 660 евро, фиксиран в постановление на Министерски съвет (МС), тъй като ръстът за 2027 г. е с 6,4% спрямо тази година и той е над очакваното ускоряване на инфлацията с 4% догодина. Най-важното е, че размерът съответства на приетия нов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, каза Иванов.

Според него предишният механизъм се е отразил отрицателно на пазара на труда, тъй като предполагаше автоматично увеличаване на минималната заплата, който изпреварваше в пъти темпа на растеж на икономиката и възможностите на предприятията…Новият механизъм е по-обективен. Той вече не се основава само на един, а на четири показателя и в същността му е заложено договорното начало, коментира той.

Иванов очаква новият механизъм да дава по-устойчив ръст на доходите през следващите години. Увеличението ще бъде съобразено с икономическите реалности, добави той.

Предложеното повишаване на максималния осигурителен доход от 1 януари 2027 г. със 100 евро до 2400 евро може да се приеме за балансирано решение, тъй като става дума за увеличение с 4,5%, отбеляза Иванов.

„Лицата, които са осигурени на максимален осигурителен доход, се удвоиха през последните две години. Темпът на растеж на възнагражденията в тази високодоходна група изпреварва темпа в останалите групи“, посочи събеседникът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.