Тръмп се сблъсква с проклятието на Байдън

Белият дом е изправен пред позната дилема. Икономическите данни не са непременно лоши - но общественото настроение е. Това е разминаване, което преследваше Джо Байдън през 2024 г., когато солидните данни не успяха да убедят много избиратели, че икономиката работи за тях.

Сега Доналд Тръмп е изправен пред същото предизвикателство, пише BBC.

По време на кампанията през 2024 г. Тръмп обеща на избирателите бързо облекчение от покачващите се цени. „Когато спечеля, веднага ще сваля цените“, заяви той.

Изпълнението на това обещание се оказа по-трудно от очакваното.

Икономическият растеж се задържа, безработицата остава ниска, а фондовата борса е близо до рекордно високи нива. И все пак окончателният доклад за инфлацията преди междинните избори потвърждава това, което избирателите вече знаят: цените остават високи.

Причините са различни.

Байдън се бореше с последиците от пандемията от Covid-19. Тръмп е изправен пред по-високи цени на енергията, свързани с конфликта между САЩ и Израел с Иран, и последиците от някои от собствените му търговски и имиграционни политики.

Политическата реалност обаче е почти същата. Избирателите не съдят за икономиката по данните за брутния вътрешен продукт (БВП) или покачването на борсовите индекси. Те я определят по това, което плащат в супермаркета, по цените на бензина и дали могат да си покрият сметките.

Икономическият растеж на САЩ от 2,2% би бил респектиращ според стандартите на много богати икономики. Германия например се затруднява да генерира сравним импулс. А стабилното ниво на безработица в САЩ от 4,2% едва ли предполага икономика в свободно падане.

Тръмп твърди, че е наследил икономически хаос от Байдън и посочва силния растеж, инвестициите и представянето на борсата като доказателство, че политиките му работят.

След последния доклад за инфлацията, говорителят на Белия дом Матю Мидълтън заяви, че „агресивната, ориентирана към растежа икономическа програма“ на администрацията е притъпила „инфлационната криза на Байдън“.

Но избирателите изглежда четат различна история - такава, в която Тръмп спечели президентските избори, обещавайки да се справи с разходите за живот, само за да може цените да продължат да се покачват.

Част от проблема е, че увеличението на заплатите не е в крак с цените. Средното почасово заплащане се е увеличило с 3% през последната година, докато потребителските цени са нараснали с 3,7%.

Това помага да се обясни защо анкетите продължават да показват, че избирателите дават на Тръмп ниски оценки за икономическите му политики.

За демократите динамиката е позната.

Селинда Лейк, опитен социолог от Демократическата партия, казва, че проблемът започва с начина, по който икономистите и избирателите използват един и същ език, за да обозначат различни неща.

„Когато икономистите казват, че инфлацията се охлажда, те имат предвид, че темпът на растеж е намалял“, коментира тя.

„Когато избирателите казват, че инфлацията е по-бавно, те имат предвид, че цената се е върнала към предишното си ниво. Е, разбира се, тя никога не се връща към предишното си ниво“, изтъква Лейк.

Администрацията на Байдън прекара по-голямата част от 2024 г., подчертавайки ниската безработица, солидния растеж и охлаждащата се инфлация. Много избиратели обаче останаха фокусирани върху по-високите цени, с които се сблъскват всеки ден.

Лейк, кояо съветваше кампанията на Байдън през 2020 г., но не участваше в надпреварата през 2024 г., казва, че избирателите преценяват икономиката чрез личен опит, а не чрез икономически показатели.

„Не можеш да спориш с хората за тяхната собствена житейска реалност“, казва тя.

Това може да обясни защо предизвикателството пред Тръмп изглежда толкова подобно на това на Байдън.

Ефектът „Тръмп“

Критиците на Байдън го обвиниха за инфлацията. Но той можеше да посочи сили, които са до голяма степен извън неговия контрол, включително пандемията и последващите трусове във веригата на доставки.

Тръмп има по-малко възможности да направи това.

Някои икономисти твърдят, че днешните по-високи цени са поне отчасти резултат от неговата собствена политика, включително митата, както и от икономическите последици от войната между САЩ и Иран.

„Инфлацията е очевидно проследима до Доналд Тръмп“, казва Питър Моричи, икономист от Университета на Мериленд, който е съгласен с републиканците. „Това са неговите мита и войната. Хората знаят това. Виждат го“, добавя той.

Митата на Тръмп, обявени през април 2025 г., увеличиха разходите за потребителите. Проучване на Федералния резерв в Ню Йорк установи, че митата са увеличили цените на потребителските стоки с около 2,9%.

Въздействието можеше да бъде по-голямо, ако Тръмп по-късно не беше спрял някои налози, не беше сключил нови търговски споразумения и не беше блокиран от Върховния съд да използва извънредни правомощия за налагане на много други такси.

След това дойде още един шок. Конфликтът с Иран тласна цените на петрола нагоре, което доведе до покачване на цената на бензина и оказване на нов натиск върху домакинските бюджети.

Белият дом посочва данъчните облекчения, ръста на работните места и по-ниските цени на лекарствата, отпускани с рецепта, като доказателство, че администрацията прави всичко възможно за американските семейства. И все повече възприема политики, насочени към облекчаване на натиска.

Тръмп призова за ограничаване на лихвените проценти по кредитните карти и предложи плащане от 5000 долара на пълнолетни американци, ако републиканците запазят контрола си над Конгреса.

Мерките отразяват политическа реалност, позната и на двете партии: когато избирателите са загрижени за цените, аргументите за солиден растеж и ниска безработица рядко са достатъчни.

Байдън така и не намери начин да преодолее разликата между икономическите резултати и икономическите настроения. Въпросът преди междинните избори е дали Тръмп може да направи това.