Теорията на Тръмп за световната сила е подложена на изпитание в Иран и Канада

Президентският мандат на Доналд Тръмп се основава на допускането, че той и САЩ са толкова могъщи, че както съюзниците, така и враговете трябва да се подчиняват на волята му, пише CNN.

Разривът му с десетилетната външнополитическа доктрина на САЩ проличава в речите и стратегиите му за националната сигурност. Това беше обяснено най-добре през януари от главния му съветник Стивън Милър, който каза пред CNN, че „железни закони“ определят реалния свят, който е управляван от „сила, насилие, власт“.

Но тази философия е изправена пред най-сериозните си изпитания в задълбочаващите се конфликти с Иран и Канада.

Иран се противопоставя вече шест месеца на мощта на американската армия във война, която Тръмп започна, но не е в състояние да приключи.

Канадският премиер Марк Карни, който прекрати търговските преговори с Вашингон, междувременно заяви по-категорично от всеки други западен лидер, че САЩ при управлението на Тръмп „се промениха“. В събота той каза в обръщение към нацията си, че Тръмп използва „икономическата интеграция като оръжие“.

Показателно за изключителните сътресения в ерата на Тръмп е, че Канада, един от най-верните приятели на Америка, се озова в същото положение на икономическа война със САЩ като Иран, един от най-големите врагове на Вашингтон.

Но в понеделник администрацията на Тръмп не остави съмнения какво иска, докато води търговска война с Отава и е във въоръжен конфликт с Техеран.

Финансовият министър Скот Бесънт обяви „икономическа офанзива“ срещу глобалните финансови връзки на Иран, като направи аналогия с десанта в Нормандия, който обърна хода на Втората световна война.

Междувременно Тръмп предупреди в социалната си мрежа, че „САЩ винаги ще бъдат много по-големи, по-богати и по-силни от Канада“. И добави: „Някой трябва да накара тези клоуни да влязат в правия път“.

Ще се придържа ли Тръмп към курса си?

Реториката на администрацията от понеделник подсказва, че Тръмп вече насочва американската икономика към война. Той се надява да сключи неравностойно търговско споразумение с Канада и най-сетне да осигури падането на режима в Иран.

Но пътят напред е несигурен и на двата фронта, тъй като президентът често отстъпва, когато станат ясни икономическите последици от опита му да наложи властта си. Първото препятствие е факт - Отава наложи огледални мерки на митата на Тръмп.

Продължителни усилия на САЩ да надделеят над Канада и Иран, както и над всяка трета страна, санкционирана в рамките на опитите му да блокира финансовите мрежи на Техеран, биха могли да предизвикат ответни мерки, които да доведат до скок на цените на енергията и храните за американските потребителите. Това би могло да разтърси американските пазари в момент, когато някои инвеститори се опасяват от криза на облигационния пазар.

Ако заплахите от понеделник са предвестник на още TACOs ( от Trump always chickens out – Тръмп винаги се отказва - бел. ред.), президентът ще подкопае собствената си власт и тази на страната и ще се доближи още повече до статута на "куца патица" с наближаването на трудни междинни избори през ноември.

Какво може да постигне Тръмп като задуши иранската икономика?

Съобщението на Бесънт беше поредният опит на САЩ да намерят нов изход от войната с Иран.

Но аналогията с Деня Д изглеждаше неуместна, като се имат предвид ужасните жертви, които американските войници дадоха за освобождението на Европа. И за разлика от Бесънт, командващият съюзническите сили генерал Дуайт Айзенхауър не е подготвял дни наред през 1944 г. масирана атака, само за да я последва с нови заплахи за санкции без конкретен срок.

Въпреки това скептиците в администрацията често пренебрегват истинската сила, която Тръмп би могъл да упражни чрез умело използване на икономическата война.

Наистина глобално усилие за блокиране на пътищата на Иран към финансиране и търговия би могло да нанесе изключителни щети на и без това опустошената икономика.

„Това може да проработи, ако спечелим подкрепата на партньорите си“, каза Макс Мейзлиш, бивш високопоставен представител на Министерството на финансите, като имаше предвид конкретно Bank Melli, иранска търговска банка, контролирана от правителството, която оперира във Франция, Германия и други страни и е важен елемент в усилията на Иран да заобикаля санкциите.

Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, който сега е преподавател в Харвардския университет, казва пред CNN, че „по принцип санкциите дават резултат, ако успееш да спечелиш подкрепата на по-голямата част от света. Но ако това не се случи, е много трудно“.

Тръмп може би щеше да има по-голям успех с такъв подход преди да отблъсне съюзниците на САЩ с война, която мнозина считат за неразумна и незаконна.

Освен това Белият дом може би има грешна преценка за способността си да влияе на събитията в Техеран. Признаците на разногласия между прагматиците и привържениците на твърдия подход за икономиката са обнадеждаващи. Но Вашингтон от десетилетия насам преувеличава значението на подобни знаци и предполага, че ще последва срив на режима.

Най-ведното е, че администрацията на Тръмп изпраща сигнали, че може би не възприема сериозно собствената си политика.

Не бяха предприети незабавни действия срещу редица китайски банки, които улесняват търговията на Пекин с ирански петрол на занижени цени. Китай вече заяви, че ще защити интересите си, евфемизъм за възможна ответна реакция срещу САЩ, която би могла да повиши още повече цените и да разгневи американските избиратели. Миналата година Китай показа, че може да се противопостави на властта на Тръмп, като заплаши да ограничи износа на редкоземни елементи, които са от изключително значение за отбранителния и технологичния сектор в САЩ.

Освен това американският лидер има отбелязана важна дата в календара си – държавно посещение на китайския президент Си Дзинпин следващия месец. Трудно е да си представим, че той ще влоши атмосферата преди това.

В показателен момент Бесънт само засили съмненията за устойчивостта на администрацията. Той беше попитан защо не налага веднага вторични санкции срещу дружества, които поддържат отношения с Иран.

„Е, даваме възможност на всички да поправят лошото си поведение. Защо ми е да разрушавам световната финансова система?“, отвърна той.

Канада вижда конфликт, който излиза извън рамките на търговски спор

Администрацията не е толкова предпазлива в налагането на санкции на канадски производители на хокейни стикове, колкото в санкционирането на китайски банки. А трансграничната реторика става все по-изострена.

„Трябва да помним, че Канада е държава. Извинете ме за фройдистката вметка, стана случайно“, каза вицепрезидентът Джей Ди Ванс в понеделник.

Премиерът на Онтарио Дъг Форд заяви на пресконференция, че „имам много имоти на задника си, така че (Тръмп) има достатъчно пространство да ми целува задника“.

Изливането на гнева понякога може да създаде политическо пространство за подновяване на преговорите. Но канадците смятат, че са въвлечени в него повече от търговски спор.

Дрю Дилкенс, кмет на Уиндзор, Онтарио, точно срещу Детройт, обясни щетите от твърденията на Тръмп, че Канада е 51-и щат на САЩ. „Когато го кажеш веднъж, може би е възможно да го отминеш с усмивка, но той продължи да настоява и да подсилва твърденията си“, коментира тя пред CNN.

Отава заяви, че наред с други спорове Карни е прекратил търговските преговори, след като САЩ се опитали да отслабят конституционните гаранции за двуезичието. Отпечатването на етикети за продукти, продавани в Канада, на френски и на английски език е неудобство за американските компании. Но това е потвърждение на културното и езиковото многообразие, което поддържа целостта на Канада. Карни също така намекна, че Вашингтон се е опитал да ограничи търговските споразумения, които правителството му би могло да сключи с трети страни.

„Няма да позволим на никоя държава да диктува бъдещето ни“, заяви Карни в събота.

Като по-малката икономика Канада ще понесе по-големи щети в търговска война със САЩ. Но тя може да се противопостави на американското могъщество. Дълъг митнически спор може да доведе до взаимно гарантирано унищожение на автомобилната индустрия от двете страни на границата. А нарастващото влияние на канадския бойкот може да отслаби републиканците на ключови избори в граничните щати Мичиган и Мейн, които може да определят кой ще контролира Сената на САЩ следващата година.

В стремежа да наложи господството си, Тръмп може би разкри още един железен закон на властта, който Мелър не спомена през януари.

Когато хората видят, че суверенитета и независимостта им са застрашени от по-голяма враждебна сила, почти няма цена, които не биха платили, за да ги защитят.