България е втора в ЕС по концентрация на доходи сред най-богатите

Делът на доходите, отиващ при най-богатите 0,1% от населението, варира значително в различните части на Европа. В някои страни той е над 6%, докато средният за Европа е 4,5%. Експертите казват, че данъчните системи и неравенството в заплащането са ключови фактори за тези разлики, съобщава Euronews.

Данните от World Inequality Database показват, че делът на доходите на тази ултрабогата група варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия, като анализът обхваща 35 страни, включително членки на Европейския съюз (ЕС), кандидати, членове на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Великобритания.

Анализът обхваща 2024 г., или последната налична година след 2020 г., с изключение на Италия, където най-актуалните данни са от 2015 г. Доходът тук се измерва преди данъци и обезщетения.

Сред страните от ЕС, Естония има най-висок дял от 8,3%, следвана от България със 7,5% и Полша със 7%.

Сърбия и Турция, които са страни кандидатки за членство в ЕС, отчитат съответно 6,9% и 6,1 на сто.

Логиката зад тези разлики?

Д-р Павел Буковски от Лондонския университетски колеж казва, че политиките и институциите играят ключова роля.

„Държавите може да се различават по степента на преразпределение, тоест доколко се опитваме да повлияем на доходите чрез данъци и социални политики“, коментира той пред Euronews. „В това отношение страните от Централна и Източна Европа отчитат доста ниско ниво на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, тоест богатите плащат относително по-малко от бедните“.

Нивото на преразпределение представлява делът от брутния вътрешен продукт (БВП) на дадена страна, който държавата събира чрез данъци и осигуровки и преразпределя обратно в икономиката. Според Института по пазарна икономика (ИПИ) за България този показател е около 40%, докато средният за ЕС достига приблизително 46-50%.

Буковски отбелязва също, че много социални политики са разработени по начин, който не е задължително да изравнява доходите.

Класация на страните в Европа по дял на доходите, отиващ при най-богатите 0,1%. Графика: Euronews

С изключение на Италия, четирите най-големи икономики в Европа са близо една до друга, като ултрабогатите групи там държат много сходни дялове. В Испания делът им достига 5%, а в Германия, Великобритания и Франция - по 4,9%. Ирландия отчита 4,8%, малко над средното за Европа ниво от 4,5%.

В долния край на класацията няколко държави отчитат близки по размер дялове. Нидерландия регистрира 1,6%, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%).

Италия е с 2%, но данните са от 2015 г. По-ранно проучване, публикувано от WID, определя дела на Италия на 3,3% за 2021 г.

Д-р Салваторе Морели от Университета „Рома Тре“, отбелязва, че по-високите дялове на най-богатите в някои страни може отчасти да отразяват наистина по-висока концентрация на заплати, бизнес доходи и лично богатство (което от своя страна генерира капиталови доходи), особено след икономическите преходи през 90-те години на миналия век.

Тези дялове обаче могат да отразяват и разлики в пенсионните системи, правилата за данъчно отчитане, неформалността и степента, до която капиталовите доходи се наблюдават в административните данни.

Компресиране на заплатите и по-силно колективно договаряне

„Изследванията показват, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за колективно договаряне, по-ниски нива на безработица и по-обширни системи за социално осигуряване са склонни да намалят разликата в доходите преди данъци между най-високоплатените и останалата част от населението“, казва Морели пред Euronews.

Увеличава ли се делът на доходите на най-богатите?

В Европа най-богатите 0,1% отчитат 6,43% дял от доходите през 1940 г. Тази цифра намалява във времето, достигайки около 2,7% в началото на 80-те години. След това делът се повишава отново, достигайки близо 5% през 2007 г., преди финансовата криза да го свали обратно. От около 2010 г. насам той остава сравнително непроменен, като през 2024 г. е на ниво от 4,54%.