Средната брутна часова заплата в Европейския съюз (ЕС) се е повишила от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което представлява ръст от 21,9%. Това показват данни, които обаче не отчитат инфлацията, пише Euronews.
Потребителските цени са се увеличили с 25,6% за същия период. В резултат на това кумулативните реални заплати са намалели с 3%, което означава спад в покупателната способност на домакинствата.
И така, как са се развивали заплатите и инфлацията през последните пет години в Европа? Кои страни са печеливши и губещи в реално изражение от 2020 г. насам?
Сред 30 европейски държави реалните заплати са намалели в 12, докато са се увеличили в 18, според данни на Евростат, анализирани от Euronews. Те се базират на брутни заплати в национални валути.
Водещите страни са извън еврозоната
България е категоричният победител, с ръст на реалните заплати от 37,4% между 2020 и 2025 г. в кумулативно изражение. В страната през 2023 г. влезе в сила закон, според който минималната заплата трябва да бъде поне 50% от средната брутна заплата.
Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%) също отчитат ръст над 20%.
Трите водещи страни не са били част от еврозоната през 2020 г. Тъй като някои държави се присъединяват между 2020 и 2025 г., групата на еврозоната е базирана на състава ѝ от 2020 г.
Още три държави извън еврозоната - Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) - също отбелязват реален ръст между 15% и 20%.
В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също регистрират значителни увеличения.
В половината от европейските държави реалните заплати се движат между -5% и +5%, което показва сравнително малки промени.
„Голямата четворка“ отбелязва спад
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, реалните заплати намаляват във всяка една от тях. Италия отчита най-голям спад - 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (3,2%) и Франция (3,3%) са малко под средното за ЕС.
Италия също така отчита най-голям спад в Европа.
Тъй като заплатите са брутни, данъчните промени могат да повлияят на крайния резултат. По-ниските данъци означават по-висок нетен доход, а по-високите - по-нисък в този период. Делът на нетния доход варира значително в Европа.
„Ефект на догонването“
Номиналният ръст на заплатите трябва да надвишава инфлацията, за да доведе до реално увеличение на възнагражденията. Но нивото на заплатите също влияе върху реалния растеж - това е т.нар. „ефект на догонването“.
България има най-ниските почасови заплати през 2025 г., а Унгария и Румъния също са сред петте странни с най-ниски нива.
Икономически е по-лесно една страна да увеличи заплатите от 5,7 евро през 2020 г. до 10,5 евро през 2025 г., какъвто е случаят в България, отколкото държава като Германия да ги увеличи от 28,6 до 34,5 евро.
Инфлация и номинален растеж
Ако се разгледат заедно инфлацията и номиналният ръст на заплатите, се вижда по-ясна картина на реалните тенденции.
В кумулативно изражение няколко страни отчитат силен номинален ръст над 60% от 2020 г. насам.
Най-високите увеличения са в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). Но инфлацията също е висока - съответно 34,1%, 53,7% и 44,6%.
За сравнение, Италия отчита най-нисък номинален ръст - 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки че инфлацията там е под средната за ЕС, заплатите все пак не успяват да я изпреварят.
Къде се плаща най-много и къде - най-малко
Освен реалните промени, важно е и нивото на заплатите, тъй като почасовото възнаграждение се различава значително между страните.
През 2025 г. България има най-ниска средна почасова заплата - 10,5 евро, докато Люксембург е с най-висока - 49,7 евро.
Това означава, че макар България да догонва останалите, разликата в нивата на заплащане остава значителна.
Като цяло най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските - в Източна Европа.
Дори сред най-големите икономики в ЕС разликата е осезаема: през 2025 г. Германия (34,5 евро) има най-високи брутни почасови заплати, докато Испания (19,5 евро) - най-ниски.


Евростат: България е на пето място в ЕС по предотвратима смъртност
Гърция и Турция в нов спор за тръби към България
България е сред страните с най-добро качество на водите за къпане в ЕС
"КУБ": Цинично звучат твърденията, че Коцев "не е бил наясно" с проектите ни
Астрономическото лято идва в неделя с много топлина
НАТО се стреми да компенсира съкращенията на американските военни сили в Европа
Кендъл: Поставихме центровете за данни по-напред в приоритетите
Кендъл: Великобритания иска да е ключов технологичен партньор
SpaceX придобива Cursor при оценка от $60 млрд.
Мирът с Иран не премахва основните рискове пред фондовите пазари
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
Градушка унищожи посевите в Ардино и Неделино
АПИ обеща ремонтите по магистралите да завършат края на юни
5 неща, които да направите преди лятната почивка
Нови правила при полетите: Без разделени семейства, безплатен ръчен багаж
Лукашенко се извини на Зеленски, но го нарече "млад и неопитен“