Българите инвестират все по-активно, диверсификацията остава ключова

Българският пазар за управление на активи продължава да расте с добър темп, макар и все още да изостава значително от по-развитите европейски държави. За последните две години управляваните активи у нас са се увеличили с около 40%, а интересът към инвестиционните продукти постепенно се разширява. Това каза Спасимир Маджаров, директор за България на най-голямата компания за управление на активи в Европа Amundi, в интервю за новия епизод от поредицата Investor Meet.

По думите му към първото тримесечие на 2026 г. общият размер на управляваните активи от български и чуждестранни инвестиционни дружества достига около 3,5 млрд. евро, което е ръст с около 40%. Така делът им спрямо брутния вътрешен продукт на страната вече е около 3%, спрямо приблизително 2,5% преди две години.

„Тенденцията е позитивна и се наблюдава догонване на развитите пазари, макар че все още сме далеч от нивата в държави като Австрия или Чехия“, коментира Маджаров. Според него обаче е трудно да се прецени доколко този ръст се дължи на нови инвестиции и доколко на силното представяне на капиталовите пазари през последните години.

Повече информация невинаги означава по-добри решения

Днес инвеститорите разполагат с безпрецедентен достъп до информация и инвестиционни инструменти, коментира Маджаров и допълни, че ако преди десетилетие достъпът до глобалните пазари беше значително по-труден, днес той е буквално на един клик разстояние.

Това по думите му обаче създава и нов проблем – изобилието от информация затруднява ориентацията. Според Маджаров предизвикателството вече не е липсата на данни, а способността на инвеститорите да откриват най-полезната и надеждна информация, върху която да базират решенията си.

Именно затова финансовата грамотност остава едно от най-големите предизвикателства пред българския пазар.

Българите поемат повече риск от средния европейски инвеститор

Интересна тенденция показват данните на Европейската асоциация на управляващите дружества (EFAMA). Според тях българите инвестират около 60% от активите си в акции, като средният дял за Европа е около 40%.

Този факт може да се тълкува по различни начини. От една страна, той може да показва по-висок апетит към риск и търсене на по-висока доходност. От друга – повдига въпроса доколко инвеститорите разбират напълно рисковете на инструментите, в които влагат средствата си.

В среда като сегашната диверсификацията вече не е просто препоръка, а необходимост, подчерта Маджаров.

Според него инвеститорите трябва да изграждат портфейли, които включват различни класове активи и експозиции към различни региони, така че отделните компоненти да се балансират взаимно при пазарни сътресения.

Паричните пазари и акциите остават сред най-търсените решения

По отношение на инвестиционните предпочитания през последните две години се открояват две основни тенденции.

От една страна, сериозен интерес има към фондовете на паричния пазар, които предлагат по-консервативен профил и са подходящи за инвеститори с по-кратък хоризонт и по-ниска склонност към риск.

От друга страна, силен остава интересът към акциите, особено сред инвеститорите, които търсят по-висока доходност в дългосрочен план.

Маджаров вижда възможности и извън традиционните развити пазари. Според него Латинска Америка може да се възползва от по-високите цени на суровините, докато Азия продължава да печели от инвестициите в технологичния сектор и развитието на изкуствения интелект.

Тези пазари могат да играят важна роля в изграждането на добре диверсифицирани портфейли в условията на нарастваща глобална несигурност. Amundi предлага продукти, които покриват всякаква степен на апетит за риск, поясни Маджаров.

Като една от съществените разлики между България и развитите европейски пазари той посочи начина, по който инвеститорите достигат до инвестиционните продукти. Докато в Западна Европа дигиталните платформи отбелязват бърз растеж и привличат все повече клиенти, българските инвеститори все още предпочитат традиционните канали за дистрибуция, основно чрез банковата система.

Според Маджаров това вероятно ще се промени постепенно и у нас, но процесът все още е в сравнително ранен етап.

Еврозоната не е променила драматично поведението на инвеститорите

Въпреки големите очаквания около присъединяването на България към еврозоната, ефектът върху пазара за управление на активи засега изглежда ограничен.

Според Маджаров самата смяна на валутата не е довела до съществена промяна в поведението на инвеститорите. Намалени са някои трансакционни разходи, но не се наблюдава рязка промяна в инвестиционните предпочитания.

По-съществено влияние оказва увеличената ликвидност в банковата система, която засилва конкуренцията между различните финансови продукти и временно отклонява част от вниманието от инвестиционните фондове.

Защо пазарите остават спокойни въпреки геополитическите кризи?

Един от парадоксите напоследък е устойчивото представяне на фондовите пазари на фона на войни, геополитически конфликти и политическа непредсказуемост.

Според Маджаров обяснението се крие в корпоративните резултати. Американските компании продължават да отчитат силен ръст на печалбите, който компенсира негативния ефект от политическите и икономическите рискове.

„В дългосрочен план именно печалбите определят стойността на акциите“, посочи той.

Допълнителен сигнал за относителното спокойствие на пазарите дава "индексът на страха" VIX, който измерва очакваната волатилност. След по-високи стойности през пролетта индексът се е понижил значително, което показва, че инвеститорите в момента не очакват драматични сътресения.

Според Маджаров не бива да се изключват бъдещи корекции, но към момента пазарите изглеждат значително по-спокойни, отколкото предполага геополитическата обстановка.

Най-добрата защита остава диверсификацията

Макар професионалните инвеститори да разполагат със сложни инструменти за хеджиране на риска, за индивидуалните инвеститори най-достъпната защита остава добре изграденото и диверсифицирано портфолио.

Това означава комбинация от акции на развити и развиващи се пазари, облигации и в определени случаи ограничено участие на суровини и други алтернативни активи.

„Широката диверсификация е може би най-добрият отговор на несигурността“, смята Маджаров.

Какво може да направи един млад инвеститор?

Според него най-важната стъпка за всеки млад човек, който разполага със спестявания, не е изборът на конкретен инструмент, а ясното определяне на целите и инвестиционния хоризонт.

Ако средствата ще бъдат необходими след две или три години, по-подходящи са по-консервативни решения като парични пазари или облигации. При хоризонт от десет и повече години обаче акциите традиционно осигуряват най-добрите възможности за натрупване на богатство.

„Първо трябва да си напишеш домашното, а след това да тръгнеш по избрания път“, обобщи Маджаров.

Гледайте целия разговор във видеото.

Разговорът не е препоръка за инвестиционно решение.