САЩ забравиха откъде тръгна войната срещу Иран – ядреното оръжие

Кога за последен път чухте смислено предложение за това как да бъде спряно разработването на ядрен арсенал от Иран?

Нямаше нищо по темата от юнския Меморандум за разбирателство между САЩ и Иран насам; обещаните 60 дни преговори за уреждане на въпроси около програмата за обогатяване на уран на Техеран никога не са започнали и отдавна са изтекли, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън в материал.

Когато войната започна на 28 февруари, разрешаването на ядрения спор беше на видно място сред главозамайващия набор от цели на САЩ и Израел да обяснят атаката. Но както би трябвало да е ясно досега, опитът беше изцяло зависим от постигането на смяна на режима. Но това винаги са били напразни надежди и от момента, в който стана ясно, че Ислямската република ще оцелее, нямаше никаква ядрена стратегия.

Едва преди началото на войната този въпрос застана в центъра на вниманието, където му е мястото. Това стана, когато ядрените преговори между САЩ и Иран в Женева бяха прекъснати от изненадващия въздушен удар, който уби тогавашния върховен лидер Али Хаменей и даде началото на конфликта с всичките му непреднамерени – макар и доста предвидими – последици, които последваха.

За каквото и да избере човек да се хване, няма спор, че основният ядрен въпрос, за чието разрешаване уж бе започната тази война, е забравен, заглушен от по-неотложната нужда от повторно отваряне на Ормузкия проток. „Може да няма ядрено споразумение“, каза министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт пред ABC в неделя, добавяйки, че администрацията в крайна сметка може просто да унищожи мощностите за производство. „Споразумението може да чака следващата администрация в Иран. Не знаем това“, допълни той.

Райт продължи, като каза колко е важно да не се позволи на Иран да създаде бомба: така е. Първо, ядреният възпиращ фактор би осигурил имунитет на опасен режим, който е репресивен и тоталитарен с ислямистки привкус, антисемитски, сектантски и експанзионистичен. Подобна комбинация води до втора причина: други сили в Близкия изток – включително Саудитска Арабия, Турция и Обединените арабски емирства – биха се почувствали задължени да последват Техеран или дори да влязат в надпревара кой ще бъде първи.

Заплахата от разпространение на ядрените сили тук е толкова значителна, че макар фетвата (официално решение, основано на принципите на исляма, бел. ред.) на покойния върховен лидер да не се разработва ядрено оръжие, подозрението, че той е излъгал, оправда над десетилетния икономически и дипломатически натиск, който достигна кулминацията си в Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. Тази сделка осигури ядрени инспекции и намаляване на производството и запасите на обогатен уран на Иран до почти нула.

Недостатъкът на Съвместния всеобхватен план за действие бе в това, че задава период на тези ограничения от 10-15 години. Такъв недостатък е достатъчно голям сам по себе си, за да оправдае искането за предоговаряне и удължаване на ограниченията на сделката, когато изтече, с връщане към санкции и други форми на натиск, ако е необходимо.

Всъщност перспективата за ядрен Иран беше толкова лоша, че може би е оправдала и преждевременното решение на президента Доналд Тръмп да се откаже от споразумението през 2018 г. – но само ако можеше да я замени с по-добра. За съжаление, и отново очаквано, той не успя. Отказът му от споразумението позволи на Техеран също да се откаже от ангажиментите си по него, обогатявайки уран в още по-големи количества и до по-високи нива от когато и да е било.

Предвид това положение на нещата въздушните удари, които САЩ и Израел извършиха през 2025 г., биха могли да бъдат оправдани и като крайна мярка, ако се появят достоверни доказателства, че иранците превръщат в оръжия запасите си от горива. Но това условие, което не беше изпълнено, е от решаващо значение. Рискът при само частичен успех – да се покаже на Иран, че няма защитните сили да предотврати унищожаването на ядрените си активи без сухопътна война, необходима да гарантира, че няма да бъдат възстановени – е в това, че просто ще накара Техеран да създаде ядрените способности, които все още няма.

Точно така изглежда се развиват събитията. Ето защо Израел искаше да приключи нещата само шест месеца, след като Тръмп обяви иранската програма за обогатяване на уран за „унищожена“. Премиерът Бенямин Нетаняху стигна до Белия дом с аргумента си за масов удар, който би предизвикал смяна на режима. Това не беше непременно погрешно заради това, че е неморално или незаконно: кой би се оплакал, ако въздушните удари от февруари наистина бяха успели да свалят режима, да освободят отчаяното население и да сложат край на дестабилизиращите усилия на Иран за ядрена програма и прокси войните на Техеран в региона.

Вместо това ударите бяха неоправдани, защото беше очевидно, че няма да успеят. Подобна възможност бе обмисляна и отхвърляна от всички предишни президенти на САЩ от 1979 г. насам, защото първата стъпка на Техеран неизбежно щеше да бъде блокирането на Ормузкия проток за международно корабоплаване – с непосредственото въздействие върху световната икономика, до което това ще доведе.

Чрез блокирането на Ормузкия проток иранските лидери сега имат международно влияние и възпираща сила, каквато никога преди не са притежавали. И тъй като на вечния въпрос дали САЩ и Израел са готови да се изправят срещу Иран в открита война вече е отговорено, Ислямската република има повече основания да изгради собствен ядрен арсенал. Израел - страната, която толкова често бе в ролята на овчарчето, което вика „вълк“, по тази тема, сега вероятно е права за неотложността на въпроса.

„Иранците са умни. Те пренасочват всички дискусии към Ормузкия проток“, казва генерал-майор Тамир Хейман, бивш началник на израелското военно разузнаване, в подкаст от 2 септември на Institute for National Security Studies в Тел Авив, на който е изпълнителен директор. Губим от поглед топката – а топката е ядреният аспект, предупреждава още той.

Не съм виждал доказателства, че иранците в момента се стремят да превърнат ядрената си програма в оръжие или че съзнателно използват Ормузкия проток като примамка, за да постигнат това – подозирам, че контролът над протока е достатъчно ценен, за да бъде самостоятелна цел, пише Чемпиън. Но дебатът сред иранския елит относно това дали да се разработва ядрен възпиращ арсенал вече се е разпространил в публичното пространство, а и защо не? Какво друго заключение можем да направим освен това, че Северна Корея е цяла, а Украйна и Иран са в развалини, защото само Ким Чен Ун разполага с действащ ядрен арсенал.

Наистина, новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей може само да вярва, че е принуден да се крие, ранен и скърбящ за смъртта на баща си и семейството си, защото Иран не разполага с такъв. Или той ще трябва да капитулира пред САЩ, или ще оцелее достатъчно дълго, за да постигне страната му ядрен пробив. Но от гледната точка на бункера му, нищо по средата няма да има много смисъл.

Ормузкият регион е проблем, който ще трябва да бъде управляван. Това ще бъде цената на грешката, която Тръмп направи, като започна войната през февруари. Но крайният резултат от действията му от 2018 г. насам е, че иранският ядрен въпрос е все по-далеч от решение, по-опасен от всякога и по-вероятно да доведе до надпревара в ядреното въоръжаване, отколкото беше, когато бе прекратена ядрената сделка. Сега Тръмп трябва да постави ядрения въпрос обратно в центъра на своята програма за Иран.